Показват се публикациите с етикет Санкт Петербург. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Санкт Петербург. Показване на всички публикации

понеделник, 28 март 2011 г.

Топъл спомен за Серьожа

1. В нощният влак за Петербург бях мрачен и не исках контакти. Двете ми красиви спътнички /Роси и колегата и - украинката Олеся/ бяха предупредени и весело си бърбореха, без да ме закачат. Бях си взел две дебели списания, защото знам, че руснаците не могат да не общуват повече от пет минути, а за купейни запознанства са склонни да отдадат и живота си.
2. Пътувахме с един млад пич, който си носеше две бирички и тихичко си отпиваше от едната. Аз се бях забол в някаква статия, описваща колко ще ми струва, ако реша да стана рок-звезда в Москва. Не след дълго, руснакът не издържа и предложи да си разделим бирите. Той галантно извади две пластмасови чаши за "дамите", а ние с него сме щели да си отпиваме от бутилката.
3. Аз лесно отказах, но девойките бяха беззащитни. След като ги укори, че още не са се представили един на друг, пичът ги информира, че се казва Серьожа, стандартно поспори, че името на Роси би трябвало правилно да се пише с две "с", стандартно предположи, че може би съм болен, щом не искам бира и вече си бяха първи дружки. Аз си четях.
4. После стана лошо, защото на мен ми се допуши, а знам, че това е акт с много слаби места по отношение на общуването. Прав бях, Сергей дойде с мен да пушим в междувагонието. Каза, че ги е спрял, но извади Марлборо и настоя да си взема. Нямаше как, сприятелихме се.
5. Той ми призна, че след като е разбрал, че съм психиатър, си е обяснил много неща за поведението ми и напълно ме разбира. После сподели, че е художник, реставратор на мебели и има достатъчно работа, защото климатът тук бил влажен и мебелите имали честа нужда от поправки. Запалих втора, пак от неговите, той също. Първата му жена била психолог и затова, с нея се общувало трудно, а и май не била добре психически, та се развел. Сегашната му, била художничка и си живеели добре. В купето вече си бяхме абс. другари.
6. Пристигнахме в много ранната майска утрин, градът беше абсолютно пуст и очарователен. Тъй като имахме само осем часа до обратния влак, искахме веднага да се втурнем да разглеждаме. Серьожа каза, че по принцип бърза, но може да ни покаже някои неща. Аз знам как бърза руснак и затова малко се натъжих, защото си мечтаех да си разглеждам самостоятелно.
7. Серьожата беше един много специфичен гид. Той отричаше почти всяка информация, която споделях за забележителностите, като вместо това съобщаваше своя, на моменти много странна, а понякога и невярна.
За това, как да стигнем до някое култово място също даваше абсурдни напътствия. Реших, че това е ефект - поради перфектното познаване на града, той просто разговаря с нас на друг език, т.е. неговият текст остава неразчетен от нас. Извън концепциите обаче, момчето ни пречеше здравата и очевидно планираше да се разкара от нас най-късно вдругиден. Е, повтаряше неспирно, че бърза и няма да може дълго да ни е полезен, защото вкъщи го чакат, но мен ли ще излъже?
8. Накрая се принудихме да му кажем, че не смеем повече да го задържаме или нещо такова, абе не беше лесно. Човекът си беше организирал безплатен купон и не искаше да се върне към мрачната си действителност, която го чакаше извън нашият свят.
9. Сбогува се неохотно, след като се разцелуваха /те/ и на изпроводяк ни даде още една серия грешни напътствия как да стигнем до Адмиралтейството.
10. Копелето ни оцвети деня страшно готино, но това винаги го усещаш малко по-късно. Ако изобщо го усетиш.

* на снимката: С. Петербург, 7 май, 2009, 6.14 сутринта