Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации

сряда, 7 август 2019 г.

Островът

1. Трудно се стига до този плаж, ако не си сигурен, че е твоят

2. Този също е хубав, но е за йоги, както ме светна Олег

3.

4. Има и със скъпоценни камъни (нешлифовани, естествено)

5. Този изглежда по-стандартен, но колата, паднала в морето не е добър знак

6. Втори недобър знак на същия плаж

7. Този е особен - от скалите тече радиоактивна вода и хората очаровани се топят в нея

8. Какви шантави изгреви има на този остров. Един път ми изгрява като козунак

... друг път като ламба

... трети път - чисто лимончело

9. В планините пък, в тия торбички събират смола за тамян

10. Просто картинка

11. Не обичам селфитата, но срещу подводните нямам нищо против

12. Това е естонската художничка Aili Vint. Не се познаваме, но работим с едно и също море

Το τέλος


четвъртък, 16 август 2018 г.

Тайни местенца

Хубави заливчета има в Гърция, но труднодостъпни и пустинни. Човек там стои самотен, топи се в морето, разхожда се, мисли си, чете си, но му е самотно и туйто. Наоколо нито тълпи, нито родна реч омайна, нито бийч бар, нито бумс-бумс (музика). Поне един шезлонг с чадър да имаше, но и това няма.



Пинакатес

Vertigo

Любимата ми къща с вход откъм морето. Всеки път я снимам, не мога да се спра

И тук е много приятно, въпреки че е вечер и не е плаж

Накъдето и да тръгнеш все до Волос стигаш

fin

сряда, 19 октомври 2016 г.

Сантиментално пътешествие

1. Да си турист с група беше кошмар. Забележиш нещо адски интересно, толкова интересно, че чак не можеш да повярваш, че никой друг не го вижда и не спира стъписан, и искаш да го разгледаш, но групата те гледа тунелно и като цунами се е насочила към друг обект, примерно, сополът на Крали Марко от 6 век до Христа, и нищо не може да я спре. А знам, че никога повече няма да мина точно оттук и няма да го открия нещото, дори специално да дойда, абе съдбоносно е, чувствам го!
2. Веднъж в Атина с групари си порехме към Акропола /естествено/, а по пътя - страхотно музейче със стари самолети и никой не искаше да поспрем за десет минути да я видим тази хава. Тогава още ме беше страх да се губя в голям град, стиснах зъби и продължихме.
3. Сега вече знам - отиваш си където ти е кеф, спиш където ти е кеф и като изгрее слънце или нещо друго, си разглеждаш на спокойствие и без бързане. Поради тази причина, къде ли не съм спал /на камък или в колата/, чакайки изгрева и Музата за разглеждане. Както всеки знае, има две главни музи - За пътуване и За разглеждане и няколко аксесорни, /поезия, музика и др./.
4. Веднъж, като се мотаех край оградата на Атон, преценявайки по-натат. си стратегия, а вече се стъмваше, реших да отида до остров Амулиани, наблизо. Бях чувал хубави неща за него - гигантски месоядни растения, добронамерени хищни гризачи, етц. Покарах в тъмницата и кацнах на пристанището точно срещу острова. Бяхме само аз, две слаби улични лампи и един ферибот - силует на огромен динозавър, извлечен на пясъка. После видях и двама рибари в тръбна мебел на кея. Прекарах нощта досущ като пристанищна проститутка - малко сън, малко съзерцание на звездите, в ролята им на категоричен императив. Наблизо имаше кръчма, в която осъществяваха потлач - цяла нощ не спряха да се веселят яко и да чупят някакви стъклени обеми.
Следва продължение.

* на сн.: порт Трипити, срещу острова, тук се спи

неделя, 25 септември 2016 г.

Вардар - делтата

1. Делтата на Аксиос, която всъщност е Вардар. Слиза се под Солун, по магистралата за Атина, след двайсетина километра взимаме отбивката вдясно за Халастра, след това - веднага вляво по един черен път и сме в резервата. Оттам, започва мъчително търсене по черните пътища към морето, между оризища и памучища и при късмет - излизаме на едно абсолютно потайно и абсолютно сюрреалистично рибарско селище с еднотипни наколни къщи решени като салуни от Дивия запад, само че топнати в морето.
Ето какво имам предвид - снимката е от интернет, професионална /Markos/, аз не можех да си позволя такъв ракурс, затова моята е само за информация

Тези хора култивират миди, това в морето са закотвени бидони, в които ги отглеждат
Доколкото съм чувал, гърците не признават съществуването на речна риба, но ето тази мрежа, с която преграждат реката, говори за друго.

Докато се мотах открих и някакви змии

Ето делтата на Вардар
Резерватът е огромен, защото това са делтите на три реки - Аксиос /Вардар/, Алякмонас и Лудиас. Искрено се надявам, че попаднах на Аксиос, след доста лутане и грешни ходове. Комарите са дребни, много и хапят ужасно по всяко време на деня. Птици - не е като да няма. Всъщност - фрашкано е с птици. Ето:

Ето тук един корморан се прави на пън

А тук реши да покаже цялата си красота

Гларус

Чапла се приземява

На релса се експонира, хубавица бяла

Разбира се, най-добре би било да се нощува в резервата, но не съм толкова напреднал, пък и беше малко зловещо. Ето, на изпроводяк


край

понеделник, 5 септември 2016 г.

Парга последно и край

Още малко Парга и приключваме за годината.
1.Цветовете са наистина такива, омара още няма, но има омая - като си станал на изгрев

2. Какъв прекрасен, меко нагънат ръб на кея

3. Пристигнахме на залез и докато се ориентираме и си намерим стая и нещо да мушнем /за храна говоря/, стана съвсем тъмно. Пак се наложи да победим времето, практикувайки нощен плаж.

 4.
 5.

6. Мрежи, които разпъват нощем между маслините, за да ловят едни много досадни същества, подобни на елфи. Представляват миниатюрни кентавърчета и гризат кората, намалявайки маслодобива по този начин

7. Настенно дърво

8.


Край

петък, 19 август 2016 г.

Фауната там

1. Отидох малко да поснимам птици в лиманите около Порто Лагос. Най-близкият плаж наоколо е във Фанари. Там е нещо като Кърджалийско-румънски аншлус.
Порто Лагос - пристанището. Не е курортно, атмосферно е
2. На фанариотския плаж имаше булки като калинки - много и всяка със собствена фотосесия. Както разбирам, по същия начин като при кръщенето, сватбените снимки могат да бъдат правени във всеки удобен за участниците ден, дори години след сватбата. 

3. Диалог при кръщене:
- Петре, ти стана на 70, а кръстен ли си? 
- Не, Савле, не съм. 
- Айде тогава Петре - бегом в църквата. Аз ще ти стана кръстник.
- Добре Савле.
Диалог при сватбена фотосесия:
- Бабо Капитания, ще можеш ли да изкараш дядо Мундиндел на поляната - извикал съм фотограф да ви направим сватбени снимки, щото като се женехте, имаше само дагеротипия.
- Добре внучачо, помогни ми да пренесем дядо ти Мундиндел с хамака (скъса се откъм главата и е в несвяст) и ще се снимаме
4. Видях и как се къпе мусюлманка в морето. Мислех, да се размина само с теория и снимки от интернет, но не, времето е такова - щрак! - и реалността станала сюрреалност. Мъжът и децата по бански, жената омотана отвсякъде с безформен черно-кафяв мръшляк.
Диалог при отиване на плаж на нехристияни:
- Жена, отивам на плаж, ще се плацикам в морето
- Може ли и аз, че нали сама нямам право
- Ами добре, ама какъв ще ти е кефът - облечена отгоре-додолу, в морето с дрехи - като идиот
- Е, пак е нещо
- Добре тогава, обличай плажния балтон и да тръгваме.
Не съм ги снимал, защото уважавам каквото там се уважава.
5. Размазнюках и един залез за всеки случай

6. В една кръчма в Превеза преди месец, видях постер, неочаквано и великолепно отразяващ правилния подход към смисъла. С чаша в ръка и онова тотално недоумение-възхита-недоволство в погледа, триадата, която блудният Сартр нарича "гадене". Не, гаденето идва после, когато прекалено вникнеш.

7. Уж щях да разказвам за птиците в лимана Вистонида, а то пак за хора стана дума. Ето една корморанка от сутрешния лов на Фанари. Гледа назад в смисъл на "въобще не ме интересуваш, пич"

8. А ето един кокилобегач(Himantopus himantopus) с рубинени очички от езерото. Семейство Дъждосвирцови

край засега