Фотография и психиатрия

Теодор Жерико

1. През 1820, френският психиатър Етиен-Жан Жорже /1795 - 1828,  работил в Салпетриер с Пинел и Ескирол/, поръчва на художника Теодор Жерико да нарисува серия портрети на душевноболни, за да могат студентите му да изучават чертите на лицето им на спокойствие. Жерико създава десет портрета - на клептоман, на похитител на деца, на хазартно-зависим, на жена "изяждана от завист", етц.

Портрет на клептоман

Жена с мания за завиждане

2. Става ясно, че това са хора с най-обикновени физиономии и въпреки стремежа на Жерико да им придаде малко зловещ вид /според мен/, очевидно, няма нищо специфично, по което да може да се различи психично болен от психично здрав. 

3. С появата и усъвършенстването на дагеротипния процес /от 1830 нататък/, населението отначало плахо, после масово, тръгва към новосъздадените фотосалони да се портретизира. В началото, това си е чист садизъм - експозициите са по 120 минути, през което време се пържиш на силно слънце и  можеш само да мигаш, но към 1840 технологиите се подобряват летежно и вече трябва да стоиш замръзнал пред обектива само за някакви си 5 минути.

4. Горе-долу по това време, на мода са физиогномиката и френологията и мечтата на Ломброзо и другари, с просто устройство - краниограф,  да измери черепа и да изчисли престъпника още в детска възраст, се прехвърля и върху фотографията.

Хю Даймънд

5. Първият психиатър, който започва да снима психично болни, е англичанинът Хю Уелч Даймънд /1809-1886/. Той работи в частна женска психиатрия в графство Съри и се увлича от фотография. Интересно, че д-р Даймънд иска не просто да направи психиатричен фотокаталог, а смята, /"On the Application of Photography to the Physiognomy and Mental Phenomena of Insanity" - 1856/, че когато пациентът се види как изглежда "в действителност" и обсъди впечатленията си с лекаря, това би могло да има лечебен ефект върху него. Добре, щом така смята. 

Пациентка със суицидна меланхолия

Пациентка с религиозна меланхолия

Пациентка "Офелия"

Анри Дагоне

6. Най-опасният конкурент на Даймънд е френският психиатър Анри Дагоне (Henri Dagonet,1823-1902). Той работи в болницата Света Ана, Париж и разбира се, е привърженик на диагностицирането по външни признаци, т.е. на физиогномиката. Във второто издание на учебника му /1876/, отново виждаме снимки на психично болни, разпределени по диагнози. Фотограф е Ж. Валет.

Импулсивна лудост

Липeмания

И така, виждаме групи хора, които по никакъв начин външно не се различават от всички останали. Феноменът каузална атрибуция си прави лоша шега с нас /това е, когато на непознат човек приписваме мотивации, черти, качества и смисли според собствените си убеждения и очаквания и си вярваме/.

Следващ пост - известни фотографи снимат по темата.

Пси - спомен

1. Преди години, когато бях на стаж в една Московска пси клиника, колегите от Мъжко остро, /където се мотаех и аз/ ги предупредиха, че ще имат проверка "от Министерството". Не ми пукаше, защото не отговарях за нищо /бях още нов, пък и чужденец, баси/.

2. Интересно, че и колегите не се тревожеха особено. Не можех да разбера, откъде това спокойствие. Всеки знае, какво представляват тези проверки. Идват някакви чиновници-лаици, които ти прецакват целият ден. Поради това, че изпитват неистов страх, който трябва да скрият, са неадекватни - гледат злобно, тежкареят, задават тъпи въпроси, пъхат се навсякъде, не позволяват адекватен контакт и т.н.

3. Завеждащата беше една много смислена и мъдра жена на около 50 и аз я попитах как ще протече проверката. - Никак, каза тя - ще пуснем С. да си говори с тях".

4. С. беше кротък и добричък пациент с болест на Пик - вид слабоумие, при което, освен всичко друго, се разпада и речта. Той беше страшно разговорлив, но за съжаление можеше да произнася само една сричка: "рю". Разполагайки с нея, той успяваше - варирайки със скорост и интонации, да съобщава елементарна информация и да изразява емоции.

5. И наистина, отключиха им, влязоха, тръгнаха по централния коридор към ординаторската. Практически моментално, към тях се залепи С., който явно беше в акме и показа най-добрите си серии "рю"-та, в опита си да установи дружеска беседа.

6. Дебелаците не припаднаха веднага, но някак се потиснаха и бързичко приключиха.

7. Ако имаше повече такива като С., светът щеше да е едно доста по-симпатично място за живеене.

* на снимката: асфалт, по който са минавали много коне

Наказателната психиатрия

1. Наказателната психиатрия е много интересна социална проява, действаща двупосочно. В практическата си част, тя се използва за изолиране и санкция на другомислещите, а в теоретичната - да облече проявите на другомислие в научни дрешки. Например, "вялопротичащата шизофрения" на Снежневски, е помогнала да бъдат хоспитализирани стотици психично здрави еретици в СССР.

2. Несъмнено, най-поетичният пример за използване на психиатрията за наказване и обратно - за научна аргументация на наказанията над непослушковците, е историята на термина "драпетомания". Въведен е от д-р Самюъл Картрайт - психиатър, член на медицинската асоциация на Луизиана, през 1851г. и означава натрапливо желание на робите-негри да бягат от господарите си /от стгрц "драпетес" - беглец/. Според д-р Картрайт, стремежът към свобода е вид патологична натрапливост, а над два опита за бягство следва да се третират като психично заболяване.

3. В New Orleans Medical and Surgical Journal, д-р Картрайт съобщава, че неприятната тенденция робите да напускат господарите си, е болест, която сравнително добре се поддава на лечение. Най-ефективната лечебна процедура, според него е боят, но ампутацията на пръстите на краката също не е за пренебрегване.

4. Наблюдавайки робите, Картрайт открива и второ, още по-интересно психично разстройство. Означава го като Dysaesthesia Aethiopica /нещо като "Безчувственост Етиопска"/. Това е заболяване, при което робите /докарани от Етиопия/ не се подчиняват, отговарят грубо и непочтително на господаря или направо отказват да работят. Това, според Картрайт е нелечимо и се появява при свободни негри и при лошо стопанисвани роби /...an incurable and universal mental disorder of free Negroes and poorly governed slaves/.

5. Като гледам биографията на д-р Картрайт, виждам, че бащиното му име е Aдолфус. Доктор Самюъл Адолфус Картрайт. Хитро, а?

* на снимката: куче за преследване на избягали роби-драпетомани. От: The New Orleans Medical and Surgical Journal 1851:691-715 (May). 

25-ти кадър

1. През 1986-та, бидейки на стаж в една московска пси-клиника, имах колега, който се опитваше да лекува алкохолици по метод, известен като "25-ти кадър". Тъй като тогава, техниката беше доста примитивна, пичът беше конструирал нещо като стробоскоп, с чиято помощ прожектираше на стената диазпозитиви с отблъскващо съдържание. Темите бяха: "брадва изцапана с кръв", "дете напускащо семейството си, произнасящо тъжна прощална фраза", "замърсен бездомник, пресичащ улицата рисково" и други такива. 

2. Тези сюжети се задържаха пред погледа на смаяния алкохолик трийсетина секунди, а между тях, с помощта на стробоскопа, за части от секундата, се появяваха снимки на бутилка водка, счупена бутилка водка, нож и бутилка водка, брадва и бутилка водка и други глупости и бутилка водка. Тези последните не ги виждахме, те трябваше ловко да преобърнат несъзнаваните нагласи на алкохолика и той да намрази коварния спиртосъдържащ враг форевър.

3. Аз предложих на колегата да сложи повече трупове в различни ракурси към бутилката водка. Такива можеше свободно да се заснемат в институтската морга. Тамошните санитари, срещу бутилка водка, можеха дори и да ни ги подарят, разбира се, ако ги помолим за това.

4. Обаче, точно това беше невъзможно. Социализмът, с шизофренния си страх от всичко, което би напомнило интимност, табуираше смъртта и изобразяването и, правейки от нея нещо срамно, премълчавано и по възможност несъществуващо.

5. Методът беше интересен, но имаше две слаби места. Първото бе, че и досега, не е доказано, че е ефективен, а второто - по-важното, че /при забранен Фройд/, доста трудно можеше да му се даде марксистко обяснение. То беше задължително, защото колегата пишеше дисертация по темата и просто нямаше начин да не призове от небитието психиатрични авторитети като Маркс, Енгелс и Ленин.

6. Не споменавам изобщо, че експериментирайки с неща, непризнати от официалната идеология, той рискуваше да му дойдат на гости чичковци с тъмни шлифери и с физиономии на хора с достъп до класифицирана информация. Те щяха да проявят истински интерес към темата и сравнително бързо, да му стъжнят живота.

7. Сега да беше! Отваряш "Уикенд" или "Галерия" и нямаш проблеми с труповете, прави с тях каквото искаш. Ех, такова лечение щеше да им изпраска, щяха да умрат от ужас, бедните алкохолици.

* на снимката: 25-ти кадър