Слънчогледи и луногледи

1. Слънчогледите са сравнително просто устроени: в питата има светлинен датчик, който е свързан с малко мускулче в основата и. Датчикът е настроен на дължина на вълната 4500нм /т.е. на слънчева светлина/. В момента, в който я улови, той предава слаб импулс на мускула, който се свива и така, растението следи слънцето. След залез, датчикът спира импулсите си и мускулът, останал без стимулация се отпуска - резултатът е тъжно наведени слънчогледови глави в мрака.
Плодът се нарича слънчогледови семки. От тях се произвежда олиото /това вероятно го знаят всички/.
2. Има обаче и една лунна разновидност на това растение, т. наречените луногледи. Механизмът е същият, но датчиците са настроени на лунната светлина - 2250нм. Растението следи луната 3 седмици от месеца и стои наведено при новолуние /1 седмица/. През деня, също, разбира се стои наведено. Плодът се нарича луногледови семки. От него се произвежда лунолио - това малко хора го знаят.

* на снимката - прототипи на описаните растения, с. Глоговица. Жълтото - слънчоглед, бялото - луноглед.

В. Пелевин, цитат

"Тук при мен наистина се появи един човек, който се интересуваше как да продаде душата си на дявола. Някакъв щабскапитан Овечкин. Той, между другото, изпълни целият ритуал много внимателно. В резултат на това нито получи много пари, нито пък безсмъртие. Единствения ефект беше, че в полковата документация вместо "Овечкин", се появи с фамилията "Козлов"."

В. Пелевин "Чапаев и пустотата"

Психарски филм с деца

1. Поканих Доротея /22/ да гледаме един психарски филм /"Телохранителят" на Куросава/ в Одеон. Тя попита разтревожено: "Да не е стар?" "Да, казах, от 1961 е". "О, стари филми аз не гледам, поясни тя. Даже приятелките ми се чудят понякога - "защо не искаш да отидем на кино?", питали те. "Защото сигурно ще искате да гледаме стар филм", казвала им тя.
2. Приятелките и се опитвали да я водят на филми от 2007, т.е. стари филми. Тя дори добави, че и стари книги не обича. Аз се посмях от сърце. Тя поясни, че говори за книжното тяло. Обичала книгата да е нова и ако може с твърди корици.
3. Бояна /20/, от своя страна, каза, че щом искам, ще дойде на кино, но също попита колко стар е филмът. Казах и. Тя каза: "добре, нямам нищо против да погледам малко стари филми".
4. Как ли си представят "стар филм". Дали го мислят като ням, черно бял, с надписи и музикален съпровод с пиано на живо в салона? Или с бледи цветове, лош звук /не е Долби!/ и непознати актьори - неамериканци.
5. Най-вероятно си мислят, че става дума за някакъв ранен Шварценегер, от времето на първия Терминатор, когато той беше от лошите. Или някаква подобна кривина.
6. Старият филм не може да не предложи някоя неприятна изненада. Те изглежда не искат изненади.


Деца

Лозе и черешова градина към него

Някъде до края на 70-те имахме 2 декара лозе около Варна. То е било 10, но народната власт /да и го начукам/ отнела 8. До лозето имаше черешово-вишнева градина, от която баба ми и леля ми варяха нечовешки количества сладко. Бонтонът изискваше плодовете да са без костилки и те се трудеха неуморно, махайки ги с безопасни игли.
След това, като си похапвах сладко, за мен беше изключително важно да открия костилка вътре. Това не беше никак лесно, но наградата си струваше. Когато това станеше, аз доволно обявявах находката си. Баба ми адски се впечатляваше и мисля, че малко даже се срамуваше. Но несъмнено големият удар бе, когато открия две костилки в бурканчето. Тогава баба ми викаше на помощ леля ми и двете дълго и искрено се възмущаваха. Мисля, че това беше тяхната представа за висша несправедливост. Сега е различно.