неделя, 18 декември 2011 г.

Зачеване на български филм


1. Скоро обсъждах с кинаджии един съвременен български филм. Да обсъждам съвременен български филм с кинаджии /освен двама, към които се отнасям много трепетно/, е като последно желание преди разстрел, но имах задача.
2. Направо си казах, че не го харесвам и доколкото успях се мотивирах. Бях единствен и не се вписах в контекста. Не само не го харесах, но и леко го напсувах на местния жаргон.
3. А специалистите копаеха дълбоко. Освен, че намериха арт вътре, те изкопаха и подробности от кухнята. Разбра се, че филмът е започнат отдавна, режисьорът е починал, довършва го друг, който също е починал и т.н. Това, освен че натовари филма с жалостив контекст, натовари и мен, но аз останах железен - не го искам и толкова.
4. С други думи - филмът стана като стара мома - хем привлекателна, хем с история, а никой не я взима. Why?
5. Хрумна ми следната аналогия. Примерно, ми се появяват подозрения, че съм тъп. Тъй като не мога да си го обясня, а и да го повярвам, отивам да питам родителите си - защо е това чувство, дайте някакво обяснение? А те: "знаеш ли колко трудно те заченахме? Бяхме в квартира под наем и хазайката непрекъснато чукаше да иска малко захар, после сол, накрая поиска глава лук... Сексът ни беше като балетен екзерсиз, при който учителят непрекъснато те спира и те поправя, музиката и тя - ту спира, ту почва. Вдъхновение - нула".
6. Излизам разстроен от бащината къща, сядам в градинката отпред. Есенните листа тъжно се сипят върху ми. Ще трябва да повярвам -  получих последната възможна истина - директно от спалнята, баси.
7. Вкаменявам се.

* На снимката: Копривщица. Димчо Дебелянов пред бащината си къща.

сряда, 14 декември 2011 г.

Замятин и съветските деца


1. Между нас казано, мисля, че антиутопията на Е. Замятин "Ние" /1920/, е по-добра от "1984" /1948/ на Оруел и от "Прекрасният нов свят" /1932/ на Хъксли, но това си е мое виждане. Сега говоря за друго. Има един много интересен текст на Замятин, писан през 1932 - "Съветските деца", в който се описва какви поражения върху психиката на младите е нанесъл болшевизмът. 
2. През 1928, Замятин пише на Сталин, че прекрасният нов живот в СССР му идва вповече и моли да го пуснат да се разкара на Запад, Вади рядък късмет - не само не го разстрелват моменталически, но дори не отива в ГУЛАГ за петнайсетина-двайсет години - разрешават му да емигрира във Франция. Е, Горки помага, иначе - жална му майка.
3. Ето началото на есето:
"В кабинета ми в Ленинград влиза моят приятел Олег, мъж на 8 години, заедно с баща си.....Облечен е в моряшко костюмче. Виждам, че на шията му липсва златното кръстче, което бях забелязал, да носи преди година. Следва диалог:
Аз: - А! Олег, ти си махнал кръстчето? Значи Бог вече не съществува?
Олег /замисляйки се/: - Не, Бог съществува, но аз вече не вярвам в него...
Авторът на тази оригинална теологическа формула е ходил на съветско училище само година".
4. Есето завършва със следния диалог между Замятин и съветски студент:
"Студентът /виждайки, че държа някакъв съветски вестник/: 
- Кажете, наистина ли преди революцията е имало списания и вестници на различни партии и всеки си е четял каквото си иска?
Аз: - Да, наистина.
Студентът: - И в тези вестници, за едно и също събитие, например за войната, са печатали различни статии и различни мнения?
Аз: - Да, различни.
Студентът: - Не разбирам, как е могло да се случи това? Нали за войната само нашето, партийното мнение е правилното, защо е необходимо да се печатат и други?
Зазвъня звънецът: начало на лекцията. Разговорът ни завърши".

* На снимката: Министерството на Истината

неделя, 11 декември 2011 г.

Набоков meets Depression


1. Разбира се, има и по-мрачни писатели от Набоков, но толкова фин депресант, не се сещам да съм чел скоро. Сега попаднах на "Знаци и символи" /"Signs and symbols"/, разказ писан през 1948 в Америка, на английски, впоследствие преведен на руски, не от автора.
2. Възрастна двойка отива на свиждане при психично болния си син. Как започва само:
"За четвърти път, и за също толкова години, те се изправиха пред проблема какво да подарят на младеж с неизлечимо болен ум. Желания той нямаше. Творенията на човешките ръце му изглеждаха или като вместилища на злото, тресящи се с пагубно оживление, което само той можеше да възприеме, или като груби приспособления негодни за употреба в отвлечения му свят. Изключвайки множество предмети, способни да го изплашат или обидят /всякакви механизми например, бяха забранени/, родителите му избраха нещо елементарно, невинно и вкусно: кошничка с десет бурканчета различни плодови желета."
/преводът е мой, за съжаление/
3. По нататък, следва перфектно описание на налудните възприятия на момчето, в момента, в който си убеден, че всичко, случващо се около теб представлява знаци, правещи и най-интимните ти преживявания достояние на всички, без възможност да се скриеш или поне малко да ги контролираш или поспреш.
4. Краят също е великолепен, но е тъпо да го преразказвам.
5. Руският превод:

* на снимката: гледат те отвсякъде.

сряда, 7 декември 2011 г.

Видове лекарско щастие


След кратки и повърхностни наблюдения /т.е., възможно най-достоверните/, установявам следните видове лекарски щастия в България:
1. Малко, романтично лекарско щастие /МРЛЩ/ - някоя фармацевтична фирма те завежда на екскурзия в чужбина, поемайки всички разходи;
2. Средно, романтично-финансово лекарско щастие 
/СРФЛЩ/ - да влезеш в мрежата на хората, препитаващи се от конгресен туризъм. Обикновено, в началото се самофинансираш, ако можеш, комбинираш с МРЛЩ. След известно натрупване, следва инициация, после се практикува самостоятелно.
3. Голямо, финансово лекарско щастие /ГФЛЩ/ - всякакъв вид изнудване на пациента да си плати, задето е занимавал лекаря със себе си, пречейки му по този начин да си върши работата
Бива два вида:
а) законно - избор на екип, някакви екзотични такси, насочване към ненужни, скъпи изследвания, изписване само на определени лекарства, за което лекарят ще получи процент или/и МРЛЩ от фирмата производител. Това е добър старт и към СРФЛЩ;
б) незаконно /всички видове рушвети/. Със загрижен поглед и подходяща формула, пациентът се вкарва в състояние на лек транс, след което се проверява съдържанието на портфейла му - неговият и на близките му;
4. За да няма неясни моменти: горното написах в ясно съзнание, воден изключително от неприкрита завист.

На снимката: постепенно, по чистата повърхност, започват да се появяват болестни петна

вторник, 6 декември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Шчеколдин

Валерий Шчеколдин /Щеколдин/ - съвременен /много добър/ руски фотограф, известен с хард-репортажите си. Снимките са от 2009 г., в провинциална руска психиатрия. Фотографът се уговорил с мед. сестра, която го пуснала вътре за няколко минути, но почти веднага е бил изгонен от дежурния лекар. Каквото успял, заснел. Следва публикация в Щерн, скандал, след което немците пращат хуманитарна помощ за болницата. Дали е стигнала до тези хора?





сряда, 30 ноември 2011 г.

Шест лудешки концепции за възкресяване на хора


От по-банални към по-оригинални
1. Крионика
Идеята да се замразяват хора до по-добри времена, докато се изнамери начин за безопасното им размразяване и съживяване, се материализира през 1962, от американския физик и любител на фентъзито Робърт Етингър. В САЩ има две големи НПО, специализирани в тази област – «Алкор», Аризона, (http://www.alcor.org/) и Институт по крионика - Мичиган (http://www.cryonics.org/). Към 1 ноември 2011 в Института има замразени 107 човека и 82 домашни любимеца.
Цените достигат до 250 000$, могат да ти замразят тялото или само мозъка, по желание. В Русия, цените са по-достъпни (»Криорус», http://kriorus.ru/ ) до 30 000$
2. Клониране
То е два вида: репродуктивно /клонира се нов индивид, получаващ същите права като оригинала/ и терапевтично /клонира се ембрион, който се използва за получаване на стволови клетки/.
Понастоящем няма официално известни случаи на човешко клониране. В повечето страни то е забранено със закон. Но: можем да дадем своя ДНК в съответната ДНК - банка. Например, швейцарската Банка за ДНК (http://www.swissdnabank.com/) за 399$ гарантира вечното и съхранение, както и гигабайт информация за вас, по избор.
3. Биоприсъствие (Biopresence - http://www.biopresence.com/)
Преди няколко години, двама студенти от Кралския колеж по изкуствата – Тремъл и Фукухара, предлагат да се заменят надгробните плочи с дървета, съдържащи ДНК от починалия. Колегите предлагат това да е ябълка – символ на плодородието в Западното полукълбо. Идеята е, че след време, от тези дървета ще може да се клонират покойниците. Фондация NESTA вкарва в проекта 35 000 паунда, но скоро се установява, че освен, война с антиГМО – организациите, удоволствието ще струва доста по-скъпо. Индивидуалната поръчка струва над 30 000 паунда, продължава 6 месеца и включва взимане на генетичен материал от клиента, изолиране на ДНК, вкарването му в ябълкова семка и подготвяне на разсад в лабораторни условия. Противно на очакванията, не е имало и наплив от желаещи.
Американо–швейцарски проект /Blue Brain Project, 2005/, в който IBM и Лозанския технически институт се опитват да създадат виртуален човешки мозък на основата на суперкомпютър. Процесът се нарича „преселване на разум”, а процедурата е следната: отмрелите неврони се заменят с копия, обединени в неврокомпютър /«невропротеза»/. Към момента на смъртта на оригиналния, резервният мозък напълно поема неговите функции. Технологията се нарича сетлеретика и очевидно е все още чиста концепция.
5. Изкуствен интелект – таблоиден вариант. Журналистът Пиърс Блодин, (http://www.facebook.com/pierce.blodyn) публикуващ в откровено жълтият портал Weekly World News, предлага да се обединят технологиите за изкуствен интелект и интернет. Необходимо е да се създаде софтуер, събиращ информация от социални мрежи, форуми и блогове, оставена от починалите, на чиято основа да се генерира интелектуален портрет на индивида. След това, тази електронна личност, ще се имплантира в тяло и готово. Това е прекрасно, но по-нататък, Блодин избива рибата. Проблемът според него, не е в имплантацията, а в това, че хората често дават фалшива информация за себе си в мрежата, затова при възкресяването ще получим твърде изкривен образ на оригинала.
6. Сензорен костюм. Руски проект. Руснаците имат доста опит в концепциите за възкресяване, но той е изключително в областта на метафизиката /Н. Фьодоров/. Сензорният костюм е система от датчици за събиране и запис на информация, която всеки човек генерира ежедневно – вербална, от органите на чувствата, телесните движения, етц. Получените данни се записват на цифров носител /инфотека/ и се пазят вечно. В някакво бъдеще, чрез суперкомпютър се реконструира личността, записва се на „неврочип”, който се имплантира в тяло и сме готови. Става още по-интересно, ако се съчетае с криогениката – чипът може да се имплантира в тялото на размразен клиент.

* на снимката: три ГМО-дървета в района на НДК.

неделя, 27 ноември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Татяна Илина

Татяна Илина /Таня Годар/ - съвременен руски фотограф
Психиатрична болница в Дранд, Абхазия
http://www.mdfschool.ru/projects/students/ilyina_t/psychiatric_asylum

Този пациент е бивш боксьор. Той казал на фотографа: "Тук няма душевно болни, защото те нямат Бог".






++++++++++++++++++++++++++