Хран. добавки - сеанси на черна магия с пълното и разобличаване

1. Това, че не съм завършил медицина с отличие и благодарствено писмо от Президента /тогава генерален секретар на БКП/, не дава право на никого да ръси медикоидеални глупости в мое присъствие. Попадам на реклама за хранителна добавка: "пречиства черния дроб от всякакви токсини", "пречиства и възстановява клетките на черния дроб". Аре да видим.

2. Измамата при добавките е поне двойна:

- тъй като не са дефинирани като лекарства, не е необходимо да се провеждат клинични изследвания за ефективност и безопасност. Вместо това, виждаме крайно интересен подход: питате дали са ефективни? Сега ще ви покажем лелички, които са убедени, че са ефективни. Ако много ни досаждате, ще накараме тези лелички да доведат още лелички, които също мислят, че добавката е ефективна. Това си е метаанализ, брато!

- могат да ги рекламират свободно по медиите, което е забранено за лекарствата. Трикът е, да не споменават, че са добавки, за да си мислят хората, че се лекуват. А както знаем, по-възрастните и обладаните от някоя здравословна концепция или мултилевъл-зомбитата, си умират, боклуците, които употребяват, да са им на растителна основа.

3. И така: ще си чистим дроба. Който не е учил анатомия, да му светна: всичко, което изядем не отива в циркулиращия кръвоток, а първоначално, по вратната вена попада в черния дроб. А там дебне най-върховитият, измислен някога от природата филтър - хепатоцитите /специализирани ч. дробни клетки/. Те са създадени именно за това - да чистят кръвта от токсините. Освен това, се възстановяват много бързо - малко са клетките в организма ни, които регенерират така бързо и качествено.

4. При здрав черен дроб, хепатоцитите се справят с добавките отлично, разграждайки ги по общоприетия начин, стига някой да не си е купил хранителна добавка с тежки метали /жална му майка тогава/. Така че, нека не се опитваме да вършим работата на хепатоцитите, няма да стане.

* на сн.: приличат на хепатоцити под микроскоп, но всъщност са странни същества на гръцкия бряг

Кобилкина killing me softly

1. Като влязохме в някакъв магазин с Роси и аз останах пред един голям телевизор да гледам, докато тя се плъзгаше по артикулите. И какво гледам - първо хикс-фактор - един пее лошо и две мацки танцуват лошо. После внезапно - ужасен ужас - една жена се показа и взе да говори на странен език. В амок ли съм? - разбирам какво казва, а не мога да схвана на какъв език е. Аха, появи се и надпис - някаква Кобилкина- рускинче! - на ужасяющ български, в едно студио, те я питат и тя компетентно генерира страшни глупости.

2. Баааси, това ли гледат и слушат хората, бе? Че то тогава няма надежда никаква. Кобилкина каза, че хората са като магнити - излъчват вълни, но докато магнитът излъчвал еднопосочно, хората го правели многопосочно. Леле майко.

3. Стоя си обаче - един очарован фен на Захер-Мазох, е къде да отида - чакам Роси. И какво дочаках? След първите няколко въпроса, органично превключиха към секса. Но не да го правят по естествения начин в ефир, а чрез въпроси към Кобилкина. Ама наистина, какво интервю ще е това, ако липсва онанистичен компонент. Кобилкина да не ти е Кант, че да я питат за нравствения императив, не, тя давала интересни сексуални съвети и съответно я попитаха дали ги прилага и на себе си.

4. Не дочаках да им отговори, защото, ако пак кажеше нещо за магнити, щях да се хвърля в реката /наблизо има някаква река/. А тя това щеше да каже, сигурен съм. Уби ме нежно тая девойка.

* на сн.: Непреходни и непредадени ценности на касата

Думи за мечка

1. Всички знаят /който не знае, сега ще научи/, че названието на мечката, във всички култури е табуирано и вместо него се използва някакъв евфемизъм. Причини: митологични. Мечката е най-опасният звяр в Северното полукълбо и ако я назовеш по име, може да те чуе и да дойде на гости. В повечето култури се счита, че мечката разбира човешки език, съответно трябва да се внимава, ако например се скараш с жена си и я обидиш на мечка, да не дойде гореспоменатата да ти прави семейна терапия.

2. Попаднах на крайно интересна студия от Ървин Холоуел в American Anthropologist от 1926 г. със заглавие "Мечешки ритуали в Северното полукълбо". Изследователят групира думичките за мечка по следния начин:

а) описателни парафрази на реални или въображаеми характеристики на мечето /"Късоопашатия", "Черната лапа"/

б) метафорични изрази /"Стареца облечен в козина"/

в) термини по подобие

В много от случаите, мечето се назовава различно в бита, по време на лов и когато звярът е вече убит.

3. Ето ги названията, както са в текста: 

Той, Братовчеда, Дядото, Бабата, Черната стъпка, Късоопашатия, Великата стъпка, Нервния човек, Кавгаджията, Дъртото прасе, Котката, Коткоподобното създание, Животното, Стареца, Стареца облечен в козина, Сина на вожда, Старшия брат, Четирикракия човек, Великата баба, Влажната уста, Собственика на земята, Скъпото малко божество, обитаващо планината, Любимия чичо, Господина, Многоуважаемия, Горската ябълка, Ядящия мед, Златния приятел от блатото и гората, Гордостта на гората, Широката стъпка, Големия косматко, Малкия чичо, Знаещия къде е медът /медведь/. 

4. Както виждаме - голямо подмазване пада, явно шубето е значимо.

* на сн.: Дружелюбно гризли с децата на излет

Комуникация и нарцисизъм

1. Прочетох интересно обяснение за възникването на нарцисизма. Човек говорел средно със скорост 100-160 думи в минута, а мислел с 600-800 думи в минута. Представяме си ситуация с двама говорещи: докато единият фъфли с някакви си 100 думи в минута, слушащият го, с неговите 800, отдавна вече е уловил схемата, прогнозирал е /понякога обезпокоително точно - избирайте си приятелите/ какво ще каже оня по-нататък, съставил си е спектър от възможни отговори, преценил е последствията от тях, готов е с подходящата реплика и докато чака, за да не губи време, е минал на фоново слушане, мислейки си за нещо свое. А оня още бърбори - "виж сега", "дефакто", "в смисъл".... изяснява, копелето. Как в този случай да не получиш усещане за величие? Успокояващото е, че в усреднена ситуация, ролите се редуват - като му дойде редът и слушащия ще стане бърз и яростен, а говорещият - ще банализира.
2. Оттук вече може да не четете. А как точно измериха скоростта на мисълта? Вътрешният език е сложна амалгама от думи и образи, затова, предлагам нова единица за измерване - "мислун" (1 мислун =  100 думообраза/мин). Така че, нека сме коректни: човек говори със скорост 1 до 1.6 мислуна, а мисли с 6 - 8 мислуна. Приключвам с глупостите.
3. Някои твърдят /след лека концептуализация/, че мисълта е най-бързият акт във Вселената. Ако пак поискам доказателства, ще кажат: "Представи си мъглявината "Конска глава" в Орион. - Добре, представих си я. - Там ли си? - В известен смисъл, да. - Такаа, тя е отдалечена от теб на 1500 светлинни години. Нали бързичко пристигна?" Спорно е, но идеята е добра.
4. Ф. Достоевски, от любимата ми "Грозна история" /"Скверный анекдот"/: "Известно е, че цели сюжети минават понякога в главата ни мигновено, като някакви усещания, без превод на човешки език, още повече на литературен. Но ние ще се постараем да преведем всички тези усещания на героя ни и да представим на читателя поне същността им, така да се каже, най-необходимото и правдоподобното в тях. Защото, много от усещанията ни, преведени на обикновен език, ще ни се сторят съвършено неправдоподобни. Ето защо, те никога не се и появяват на бял свят, а ги има всеки."

* на сн.: flow по Чиксентмихали

Аведън и портретите му

Ричард Аведън /р. 1923г./ - изключителен фотограф, който трябва знае за него.

Между 1969 и 1973 г. Аведън прави серия портрети на неизлечимо болния си баща /на снимката вляво/. Когато баща му вижда портретите си, остава твърде недоволен и даже се обижда, че синът му го е хванал в толкова отблъскващ вид. По този повод, Аведън праща писмо до баща си, за да обясни как работи:

"Помниш ли твоя портрет, който стоеше на пианото вкъщи? Ти отиде да се снимаш в кварталното фото. Той беше толкова ретуширан, че цялото семейство се шегуваше, че са ти дали снимка на друг човек, това не си ти... Аз обаче, искам да правя по-различни снимки. Когато позираш пред камерата, ти се криеш зад чужда усмивка. А всъщност - си гладен и сърдит, защото си жив. Именно този глад за живот искам да покажа. Искам портретите ми да са толкова наситени, колкото са и самите хора /Аведън използва "intensity"/. Искам твоите емоции да влязат в мен, да минат през обектива на камерата и да излязат на снимката.

... Помниш ли, когато бях на девет години, ти ме учеше да карам колело. Беше облечен кой знае защо в делови костюм и падна от колелото. Досега помня израза на лицето ти, когато падна. И аз веднага те заснех с детското си апаратче "Брауни". Когато си нервиран или реагираш на нещо, в теб прозира животът."

Още два портрета, наистина впечатляващи: 

Тенеси Уилямс, 1969

Бивш президент на САЩ Дуайт Айзенхауер

Тарантино и първообразите

1. Прииска ми се малко качествена веселба и си пуснах  "Безславни копелдаци" на Тарантино. Получих си удоволствието. Особено когато по едно време, Хитлер излезе от киното и си поиска дъвка от един есесовец. Оказва се обаче, че подобна на Брад Питовата еврейска бойна група, е съществувала реално през 1943.

2. Това е отрядът "Некама" /"Отмъщение"/на Аба Ковнер. Ковнер /1918 - 1987/ е роден в Севастопол, 1926-та семейството се мести в Полша, през 1942 Аба се оказва във Вилнюското еврейско гето. През 1943 немците ликвидират гетото /как? - чрез разстрел и депортация в концлагери/, Аба избягва в гората и организира партизански отряд, състоящ се само от евреи.

3. Непосредствено в края на войната, Ковнер е начело на компактна група, поставила си за цел да унищожи всички нацисти на земята - успяват да убият около 400 човека. На 13 април 1946 г., отмъстителите пробват да отровят хляба на 12 000 немски военнопленници в лагера "Stalag 13", но им докарват само дрисък, т.е. смъртни случаи няма. 

4. Не знам как, но целите на групата от разбираеми, по едно време плавно прерастват в налудни - те решават да унищожат шест милиона немци - по един за всеки убит евреин. За целта е желателно, да се отровят водопроводите на Хамбург, Мюнхен, Франкфурт и Нюрнберг. Ковнер заминава нелегално за Палестина и на връщане, с отрова в джоба, е арестуван от англичаните и лежи в затвор в Кайро. След освобождаването му отива в Палестина в кибуц, а по-късно, до смъртта си, е обществен деец и литератор в Израел.

5. Не знам дали Тарантино се е вдъхновявал от тази история или сценарият на "Копелдаците" си е чисто негова измислица, но това май няма значение.

*на сн.: вляво - Ковнер, вдясно - групата му 

Алцхаймер и изкуство

1. Уилям Ътърмолън (William Utermohlen) /1933 - 2007/ е американски художник, на когото диагностицират болест на Алцхаймер през 1995. Научавайки това, очевидно като реакция на неприемане и съпротива, художникът започва серия от автопортрети, с които се опитва да илюстрира настъпващите промени. И така, почти до края.

2. Според невролозите-изкуствоведи /нещо като зъболекари-импресионисти/, разглеждайки хронологично картините, би трябвало да видим постепеннния разпад на формата, при съхранена колористика, което добре се връзвало с мозъчните промени при Алцхаймер.

3. За мен, да се правят такива корелации е адски тъпо. Популярно казано, при Алцхаймер страдат слепоочните дялове на мозъка. Лявата и дясната обаче вършат различни неща /функционална латерализация/. Едната е доминантна /за десноръките - лявата/ и там са: разбиране на реч, два вида памет /хипокамп/, обучаемост, разбиране на слухова и частично зрителна информация, емоционална стабилност и още хиляда неща.

Недоминантната - триизмерното възприятие, разпознаване на предмети и лица, пространствена ориентация, перспективни възприятия,  дежа-вю и още хиляда неща. Някои твърдят, че се уврежда повече дясната слепоочна област /т.е. недоминантна при деснорък човек/, но някак си, това не е доказано.

4. Картините.

До болестта

1996 г.

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

Тъжно, но няма повече.