Толерантност

1. На един човек в червата, се събрали глистите на конгрес. Първа взела думата Аскаридата. Тя отбелязала, че прогресът не стои на място, въпреки, че на някои това хич не им харесва. "Отдавна отминаха времената, подчертала тя, когато са ни унищожавали жестоко и безчовечно. Трябва решително и окончателно да се спре дискриминацията на глистите в организма. Процесите на глобализация ни налагат едно ново мислене, на основата на толерантността и приемането на другия." Всички възторжено аплодирали, а Описторхите даже скандирали за равни права с чернодробните клетки.

2. След това, думата взела Говеждата тения. Тя обърнала внимание на някои исторически аспекти. "Имаше едно златно време - казала тенията, когато хората не ни познаваха и проблемът с правата ни не съществуваше. После дойде мрачното Средновековие, откриха микроскопа и започнаха вероломно да ни унищожават. Социумът обаче, се развива и в днешно време, вече никой не би се усъмнил в правото ни на храна и самоопределяне. Вече никой не би посмял да потиска глистната общност с медикаменти! Аз ви призовавам, с всички сили да изкореняваме глистофобията, и да се борим за равнопоставеност с всеки човешки орган." Тази искрена и дълбокопреживяна реч, развълнувала делегатите.

3. Реформаторският блок на протозоите даже внесъл предложение, да се обяви имунната система за антидемократична, а човешките организми не притежаващи глисти, за изостанали и реакционни. Това предложение било единодушно подкрепено от участниците. Тенията, заедно с описторхите лобирали, да се определи глистна квота при кръвоснабдяването и за равни права с главния мозък.

4. След това, взел думата Чернодробният метил. Той изтъкнал, че шовинизмът по отношение на глистите е съвършено недопустим, тъй като нарушава консенсуса в организма и води до непредсказуеми последствия. Метилът предложил поправка в закона, забраняваща неполиткоректни /в оригинал: "глистонекоректни"/ изказвания. "Отсега-нататък, казал той, вместо "глист", следва да се употребява "мобилен човешки орган", а вместо "паразит" - "симбиотик от втори род". Идеята за глистокоректност, била приета с нестихващи аплодисменти.

5. Изведнъж обаче, делегатите почувствали, че става необичайно студено. Започнал да намалява и кислородът. Президиумът веднага излязал с гневна декларация, срещу такова въпиющо нарушение на глистните права. Човекът, в чието тяло се провеждал конгресът, не издържал на паразитната инвазия и умрял. Малко след това, издъхнали и делегатите.

6. Извод: отде да знам?

по iov75.livejournal.com/2721321.html

Лейтенант Спартакус

1. BBC News разказват интересна история. Уилям Потс, който преди 30 години отвлича самолет с 56 пътници и ги приземява в Куба, на 6-ти т.м. е бил репатриран, а на летището в Майами естествено, тутакси се е видял с белезници. Разширявайки търсенията си зад телеграфния стил, научаваме следното.

2. През 1982 г. Потс членувал в "Черните пантери" - марксистко-маоистка, а по същество - терористична организация, бореща се за правата на черните, потъпкани от белите капиталисти-експлуататори. Когато омразата на Потс към несправедливото американско общество станала нетърпима /1984г./, той отвлича самолет и каца в Куба. В това прекрасно време, пътниците не се събували и разпасвали по летищата и пичът си внесъл пистолет на борда, с който заплашил пилотите. И което съвсем ме довърши - представил се като "лейтенант Спартакус".

3. Във фантазиите си, клетият цветнокож очаквал кубинците да го обучат на бойни изкуства /салса?/ и да го десантират обратно с революционно поръчение да вдигне поробения американски народ на въстание и след победата, да стане евентуално втори Че Гевара.

4. Кубинците обаче, на които явно към момента им било писнало да приемат с хляб-сол и да даряват пешкир на всеки откачен терорист по света, го насочили директно към местния затвор, за срок от 15 години. По този начин, Потс се озовал в килията сред недружелюбно настроени местни бандити, знаейки на испански само "Но пасаран", което едва ли качвало популярността му.

5. Излежал си присъдата, излязъл на свобода, оженил се за кубинка, получил жилище в покрайнините на Хавана, родили му се две дъщери. Потапяйки се в ежедневието на победилия социализъм, Потс почувствал странни промени в организма си. Особено когато поотрасналите му дъщери заминали да учат в Щатите.

6. "Погледнете само, казвал той - две поколения кубинци са пожертвали всичко и въпреки това, ние не можем да дадем на децата си добър обяд, нито да нахраним старците си. И това, след 50 години революция!"

7. Потс опитал да преговаря с американските власти, да му приспаднат петнайсетте години, защото там го чака присъда от 20 г. до доживотна за въздушно пиратство /няма давност/. Американците явно са казали нещо като "Уау!", защото, от мъка, Потс приел исляма, спартакът му ниеден, след което - виж т.1.

* Потс на летището в Майами. Снимката е от сайта на BBC News

Американски психари

1. За Коледата на 1964 г. Лари Канкъл получил подарък от майка си - кожени панталони. Поносил ги, но открил, че в студа те се вкочанясват /зиме в Минесота е клинч/. На следващата Коледа ги опаковал красиво и ги пратил на шурея си Рой Колет. После Колет му ги върнал обратно и така, подаръкът започнал да курсира между двамата, превръщайки се във весела новогодишна шега.
2. След това, на всяка Коледа, пичовете си правели да им е още по-весело:
- Колет сгънал панталоните, напъхал ги в тръбичка с диаметър 2.5 см, дълга един метър и ги дарил отново на Канкъл.
- Последният не се дал - върнал му ги в 17 сантиметров куб, омотан с тел
- После си ги получил обратно в 60 сантиметров сандък с камъни, обшит със стоманени ленти
- Канкъл запоил подаръка в буркан от кафе, който запечатал в 23 литров контейнер с цимент и го укрепил с арматура
- По-нататък, Колет опаковал панталонките в прозоречен стъклопакет с 20 годишна гаранция
- Канкъл му ги върнал в стокилограмов хендмейд пепелник, направен от 20 сантиметрова стоманена тръба
- Колет му ги дарил заварени в 270 килограмов сейф, на червени и зелени райета
- Канкъл му ги пратил в жабката на еднотонен Gremlin, модел 1974г., пресован в куб със страна 1 метър
- Колет сложил панталонките в гума с диаметър два метра и ширина 60см, която запълнил с три тона цимент
- Канкъл ги скрил в една от 15 еднакви туби пълни с цимент, които сложил в петметров катер, залян с цимент и тежащ 6 тона
- Колет пъхнал панталона в 4-тонно кубче на Рубик от цимент, обшито с 5 куб. м дъски
- Канкъл го сложил в стационарен вагон, пълен със 170 стоманени генератора, заварени един за друг
- Колет му го върнал в бетонобъркачка, доставена с влекач и кран.
3. През 1989 Колет планирал да запечата панталона в 5 тона стъкло и да го остави в двора на Канкъл. "Щеше да е страхотен номер", споделил той. Контейнерът обаче, не издържал и разтопеното стъкло овъглило панталоните. Сега те са в урна на камината на Канкъл.
4. Аз пък, през зимата на 89-та си веех панталона пред Ал. Невски и виках "Койнескачаечервен". Това дали беше по-смислено?

Оригиналът

Музикална загадка

1. "Бога ми", както се казваше в старите американски преводи, в рейс 74 видях една бабка със слушалки в ушите. Веднага ме загриза: какво би могла да слуша? Ами нека пресметнем. Приех, че е на 70 години, /защото съм добър, иначе удряше 77/. Възрастта, в която се формира що годе музикален вкус я слагаме 20. Бабата е била на двайсет през 1943 г. Пишем в Гугъл "top hits 1943". Излиза следното:

Бинг Кросби, Глен Милър /охо!/, Хари Джеймс, Фред Астер, Франк Синатра, Бени Гудмън /охо!/. Евала, бабке, качествени неща слушаш, няма ищар-мищар тука. 

2. И все пак, методът работи при някои допускания: да не слуша радио, да не слуша класика /тя нали вечна/, след двайстата си година, вкусът и да не е претърпявал фатални промени /примерно, от Синатра към Лили Иванова/

3. Методът ми има някои недостатъци, но хайде, предложете друг, де.

* на сн.: от прозореца на авт. 74

Гръцко импровизо

Септемврийско Вурвуру. Влязох само до кръста - бързах, а тази скала ме привличаше

Спокойствие с лозови листа

Атон - оригиналът. Висок е 2033 м, апропо.

Атон сутрин

Атон вечер

Лагуната. Вляво - детски морски мини нанизани на специален Бикфордов шнур

В търсене на нови заливи, нахлухме в някъв къмпинг. Вляво е кръчмата му. Вдясно - типична морска река - устието е засипано и тя тече назад. Сега е замряла и чака

Малко по-надолу в късния следобед. Изгря светило N. 2

Гръцките кошери са странни. Разноцветни, да не се объркват пчелите като се прибират по тъмно


Спирам, но край няма.

Неврозата на Арънсън

1. През 2007 Скот Арънсън /р. 1981/, талантлив преподавател по квантова механика в Мass. Тech. Inst., съди японската фирма Рикох, защото разпознал части от своя лекция в техен рекламен клип. Рикохците се оправдават засрамено, но делото отива към лошо и за да не го загубят, те се уговарят с Арънсън да дарят крупни суми на две учебни заведения, по негов избор.
2. Клипът е следният. Модно ревю. Два модела, брюнетка и блондинка си говорят в гримьорната.
Брюнетката: "Но ако квантовата механика не е физика в общия смисъл, ако тя не се занимава с материя, енергия или вълни - тогава с какво се занимава?"

Блондинката: "Виж, от моя гледна точка, тя се занимава с информация, вероятност и наблюдаемост и как те се съотнасят помежду си."

Брюнетката: "Това е интересно!"

Появява се снимка на принтер Рикох и финален надпис: "Един по-интелигентен модел."
Злополучната реклама може да се види тук: http://www.youtube.com/watch?v=saWCyZupO4U

3. Но Арънсън ме плени не точно с това. В блога си, той описва много интересен невротичен ритуал:

"Когато гледам трилър и идва една от онези напрегнати сцени, в които героят разбира, че всичко, в което е вярвал досега е било лъжа, в такъв момент, аз си казвам наум доказателството на теоремата на Карп-Липтън. Това винаги ме успокоява. Даже, ако цялата вселена е нечия зла шега, все едно е вярно, че от NPcP/poly следва колапс на полиномиалната йерархия и аз мога точно да ви обясня защо. Все едно ще е невъзможно да се разбие псевдослучайната функция на Голдрайх-Голдвасер-Михали, без да се разбие алгоритъмът на псевдослучайните числа, на които тя се базира."

4. Не му е лесно на момчето.

* на сн.: Скот Арънсън в аула 272, но в MTI

Земя - джаз. Странна връзка

1. Като слушам спора за "лайно си давам, земята родна - не!" /ямб?/ и се сещам за следната история. В Англия, в началото на трийсетте /XX в./ имало много голям интерес към джаза. Музикантският профсъюз обаче, успял да прокара в Министерството на труда забрана за американските джазмени да работят на Острова, без специален лиценз. Той се издавал много трудно и без никаква искреност в желанията.

2. Забраната действала 22 години /до 1957/ и позволила на местните свирачи необезпокоявани да се вихрят из кръчми и клубове. В резултат, днешната английска джазова сцена е майка плаче, грамофон свири. Няколко гении /да кажем, Джон Сърман/ се състезават с Джейми Калъм и легион подобни, Джос Стоун се нарича "джазова певица", а най-великият им джазмен е Джордж Шиъринг /1919-2011/. Който бе блестящ, но в никакъв случай не гениален и освен това, се изявяваше основно в Щатите. Апропо, описан е в "По пътя" на Керуак.

3. Както виждаме, тази история няма връзка със земята, която чужденците щели да изкупят, а ние, аборигените да заживеем на наколни жилища в района на Тюленово, не. За музика става дума.

* на сн.: земя в района на с. Смолско