1.
2.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
12.
13.
14.
15.
16.
18.
.jpg)
19.
.jpg)
20.
.jpg)
21.
22.
23.
Авторът
вторник, 25 ноември 2014 г.
Пат Андреа
Pat Andrea - холандски художник, род. 1942. Много ми харесва.
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
Авторът
1.
2.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
12.
13.
14.
15.
16.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
Авторът
петък, 21 ноември 2014 г.
Неадеквати и старост
1. Това, че отвреме-навреме разбишквам неадекватите, които се скупчват около мен, не ме прави особено популярен, знам.
И опитите ми да връщам към здравия смисъл нагазилите дълбоко в институционални и други, по-обикновени лай**ни реки. "Мирилай-лай", както казва Елин Пелин.
И страхът ми, че излъчвам лека до средна агресия към всеки, който би ми нарушил комфорта с безумни желания, изисквания, задължения.
Но не се плашат, копеле! Няма-няма и пак зажужжат наоколо в садомазохистичния си копнеж. А то друг и няма.
2. Какви поразии направи съвременната медицина. Когато пред мен се изправи 70 годишна жена с инсулт и ми се оплаче, че вече не смогва да контролира поведението на 90 годишната си здрава и лудееща като юница майка, разбирам, че даже и неволята-евтаназия, няма да реши проблемите на геронтологията. Просто, мозъкът е по-хитър отколкото го мислим и сдава екипа доста по-рано от натъпканите с антибиотици и добавки, дълголетни тела. Иначе, наоколо биха бродили стотици просветлени старци, вместо безпомощни, хиперактивни клиенти на архипелази от старчески домове, несполучливо наречени "хосписи". Прекрасно е как природата /или някой друг/ с последни сили се опитва да намали ентропията.
* на сн.: окосмено дърво
събота, 1 ноември 2014 г.
Хелоу, уинър!
1. Докато децата си отживяха на хелоуина снощи - видях хиляди девойки с едни много красиви шапки и костюми - прекрасна гледка, дъртите депресари спореха - аууу, не искаме карнавал с момиченца, искаме умрелите да ни душат зад ушите /задушница/, други умрели да ни събудят с Буда /будители/, не искаме да ни стряскат, не, хоругви ни дайте да развейм. Фреймовете ми те, емерджентни.
2. Този прекрасен страх от себе си, че малко повече любопитство ще те увреди неотвратимо. Енергетическата изгода да се затвориш и да не одобряваш. Опияняващото бълбукане в желето на традицията с другите жаби. Вместо Хелоу, Уинър! - Бай-бай, лузър. Толкова тъпо, че дано ми се е присънило.
* на сн.: гълъби-шпиони. През 1908 Юлиус Нойбронер патентова камера за аерофотография, носена от гълъби. Привидно без връзка с горния текст.
понеделник, 27 октомври 2014 г.
Фрагм. 99
2. Видях картичка от Щутгарт, която мой братовчед е пратил на майка си през 1978. Пише: "Майко, тук е хубаво, но най-хубаво ми е при теб, на лозето". Картичката е от отворения тип, дето всеки я чете; заради цензора ли е написал такъв инфантилен текст? Възрастен човек отива за десет дни командировка на Запад и осведомява майка си, че иска пак при нея, що за глупости?
3. Лятото на Главната /гезмето, стъргалото/ в Барселона, две италианки ме попитаха кой е този град. Не се ебаваха, не ме сваляха, сериозно се интересуваха. Изглеждаха трезви, с нормална външност и походка, но все пак мисля, че бяха се почерпили с някаква синтетика.
4. Kакто и да го къдрим - светът е дуален. Аз предпочитам думата "бинарен" Понякога обичам да блесвам пред приятели и с фразата "антиномна двойка". Не, не, не, всъщност, светът е триадичен! Третото е Азът, мяткащ се между "да" и "не". Избиращият Аз. Азът без качества. Най-чест пример е клатещият се зъб - навътре-навън, докато накрая Азът не го прати на зъболекар. Басимозъкът - цяла сутрин бъркам Роберт Музил /"Човекът без качества"/ с Робер Мерл - съвсееем друг филм и се чудя, защо сметката не ми излиза.
* на сн.: дръжка на врата в Барселона
4. Kакто и да го къдрим - светът е дуален. Аз предпочитам думата "бинарен" Понякога обичам да блесвам пред приятели и с фразата "антиномна двойка". Не, не, не, всъщност, светът е триадичен! Третото е Азът, мяткащ се между "да" и "не". Избиращият Аз. Азът без качества. Най-чест пример е клатещият се зъб - навътре-навън, докато накрая Азът не го прати на зъболекар. Басимозъкът - цяла сутрин бъркам Роберт Музил /"Човекът без качества"/ с Робер Мерл - съвсееем друг филм и се чудя, защо сметката не ми излиза.
* на сн.: дръжка на врата в Барселона
събота, 25 октомври 2014 г.
Лов-2
За втори път съм на лов за кентаври на полуострова където живеят /Пилио, Pelion/.
Маршрутът:
1.
2. Йахууу, след Солун настъпваме педала яко, защото се появява истинска магистрала. Е, започват да ти искат дребни суми. Шест пъти.
3. Първа спирка - Волос
4. Агрия. Навлизаме в полуострова. Хората честно си предупреждават за възможни опасни срещи
5. Като Гитзеа. Времето е топло, но духа силно.
6. Тази пейка ме убива бавно
7. На залез
8. Кейчето на преден план не виси във въздуха, потопено си е
9. Хорто. Това е река, която морето връща обратно и хората я третират като залив
10. Геран "Ар нуво"
11. Сладоледчийницата уж е затворена, но не съвсем
12.
13. Крайно приятна лагунка
14. Крайно интимно заливче
15. Отново в любимата Кукулайка. Заливът е тих, метнах си раницата на земята и се насилих да поплувам. Водата е 21 С, но вятърът!
16. Милина, поглед от планината
17. Платания
18.
19. По селцата животът е замрял, ще видиш само заблудена немска двойка по къси гащи и високотехнологични якета. Таверните са пусти, но въпреки това всичко е подредено и чака. Вълните заливат маси, събарят столове, но хората грижливо ги подреждат отново и чакат.
20.
21.
22.
23. А вечер, вълничките са особено коварни
24. Изглед от планината
25.Прекрасен екземпляр, както си карахме из горите - парен валяк - красавец.
Маршрутът:
1.
2. Йахууу, след Солун настъпваме педала яко, защото се появява истинска магистрала. Е, започват да ти искат дребни суми. Шест пъти.
3. Първа спирка - Волос
4. Агрия. Навлизаме в полуострова. Хората честно си предупреждават за възможни опасни срещи
5. Като Гитзеа. Времето е топло, но духа силно.
6. Тази пейка ме убива бавно
7. На залез
8. Кейчето на преден план не виси във въздуха, потопено си е
9. Хорто. Това е река, която морето връща обратно и хората я третират като залив
10. Геран "Ар нуво"
11. Сладоледчийницата уж е затворена, но не съвсем
12.
13. Крайно приятна лагунка
15. Отново в любимата Кукулайка. Заливът е тих, метнах си раницата на земята и се насилих да поплувам. Водата е 21 С, но вятърът!
16. Милина, поглед от планината
17. Платания
18.
19. По селцата животът е замрял, ще видиш само заблудена немска двойка по къси гащи и високотехнологични якета. Таверните са пусти, но въпреки това всичко е подредено и чака. Вълните заливат маси, събарят столове, но хората грижливо ги подреждат отново и чакат.
20.
21.
22.
23. А вечер, вълничките са особено коварни
24. Изглед от планината
25.Прекрасен екземпляр, както си карахме из горите - парен валяк - красавец.
Абонамент за:
Публикации (Atom)