Градината

понеделник, 18 май 2015 г.

Шарени камъни от Боснек

Всеки път изглеждат различно, вероятно е свързано с настроението на човек.
Осемнадесет снимки плюс мястото.
1.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19. Мястото

четвъртък, 14 май 2015 г.

Мечти прекрасни

1. Винаги съм си мечтал, на преглед да ми дойде някой, който да започне така:

"Може би, ще настъпи ден, когато ще престанат да разбират що е лудост. Тази фигура ще се затвори в себе си, непозволявайки повече да се отгатват следите, които би оставила. А за неизкушения поглед, дали тези следи ще са нещо друго, освен обикновени черни резки?

Най-вероятно, те ще са вписани в конфигурации, които днес ние по никакъв начин не можем да нарисуваме, но които в бъдеще ще станат необходими координати за разчитане на нашето битие, на културата ни и на нас самите. Тогава неврозите ще бъдат конституиращи форми на обществото ни, а не отклонение от тях. И всичко това, което днес преживяваме като нещо пределно или странно, или непоносимо, ще достигне една безметежна позитивност. И всичко Надпределно, Непозволено, всичко, което днес обозначава нашите граници, ще започне изведнъж да обозначава нас самите."

/от "Лудостта - отсъствие на дело" на М. Фуко/

2. Или пък, да започне да ми описва проблемите си така:

"...тези чудовищни състояния на физически притиснатия мозък, празнотата, толкова потискаща, че и висшата работа на мисълта и нейните терзания се процеждат навън само като безкрайна лъжа."

/А. Арто, в писмо до Анаис Нин, 1933 г./

3. Или пък, да подслушам, как колеги ме обсъждат в коридора по следния начин:

"Него го довежда до ужас неавтентичността на собствения аз, вечната обреченост да говориш на езика на другия, гнусната необходимост ежеминутно да разрушаваш изплъзващата се цялост, фалшифицирайки я в безполезни и нелепи образи."

/С. Зонтаг за Арто/

4. И накрая на работния ден, да поспорим с някой пациент, например за Фуко:

"...не история на психиатрията, казва Фуко, а на самата лудост, с целия и плам, до пленяването и от знанието. Става дума да се избегне капанът или наивността на обективизма, които очевидно се състоят в това, да се пише на езика на класическия разум, използвайки понятия, които исторически служат като инструменти за пленяването на лудостта; на шлифования и полицейски език на разума да се пише история на най-дивата лудост, която живее и диша, все още непленена и необездвижена от пипалата на същия този класически разум."

/Ж. Дерида в "Cogito и история на лудостта"/.

5. Вместо това, идват безметежно позитивни старци 80+ да ми съобщят, че сутрин като станат им се вие свят. Накъде отива този свят, накъде се вие?

* на сн.: Анаис Нин в комиксов вариант

сряда, 13 май 2015 г.

Пъзелите в психиатрията

1. Хистерията е царицата на символа. И как няма да я приласкаят лингвоцентричните французи, като тя, почти в пряк текст им разкрива важни тайни, стига малко да се напрегнат и да превърнат симптомите в раз/мисъл (конверсия) и оттам в реч. И това в една абсолютно жизнерадостна атмосфера, защото има театър и защото стърчи маркер колкото Айфеловата кула, показващ дали си на прав път - мигновеното излекуване. Щрак! и човекът е като нов. До следващия път, естествено. Тогава, тялото отново ще се опита да те надхитри, а ти него, но пък на края на месеца ти се полага заплата.

2. Учебникарски пример. Една жена получава "ужасни кризи" и се успокоява само, ако вдиша дълбоко 32 пъти. Защо точно 32? Търсим. Година на раждане? 87-ма - не става. Възраст? На 28 е, отпада. Съпругът? Роден е 77-ма /38/- отпада. Децата - едноцифрени, бабите - трицифрени. Кофти. Опа, има тука един харизматичен семеен приятел. Роден е 82-ра - не става. Възраст? На 32 е пича. Оляля! - както би възкликнал Шарко.

Какъв красив пъзел - дишане, кризи, съпруг, приятел, 28, 32, 38. Наместваме парчетата: кога дишаме учестено? Като изкачваме стълби. Глупости. Отново - кога дишаме учестено! При възбуда, сексуална, в това число. И кой толкова ни възбуди с 32 вдишвания, а не ни успокои с 38? Ами един там. Простете за елементалния пример /с "л", няма грешка.

3. Шизофренията е царицата на психиатрията. Там символиката е дълбоко завоалирана и хамелеонска. Тъкмо интерпретираш "брилянтно" някоя болестна теза и човекът ти каже: "еее, не е така." Защо бе, нали уж се нави да е така? О, казва шизофренният, получих нови данни току-що. И ти смига съзаклятнически. Ясно - питал е сетивата си, а те са му казали: "Как смееш да ни задаваш точно такъв въпрос сега, махай се, заети сме с друг!".

4. Да сглобиш смисли при шизофренията е истински кошмар и обикновено не води до особен лечебен ефект. Освен терапевтът да блесне в компания или за кратка литературна форма, за друго - найн. Там ти предлагат едновременно три пъзела /минимум/ от трима различни производители, хубаво разбъркани /за по-весело, някои части липсват/ и хайде, нареди ми картинка, например море. Тъкмо почнеш и цоп - някой отгоре пуска в купа части от друг, по-стар пъзел, т.е., пациентът внезапно е проумял още важни неща от пейзажа си. Но, както вече някъде намекнах - на края на месеца дават заплата. Понякога споменават морално удовлетворение. Не го знам това, чувал съм за сексуално.

P.S. Малко или много съм опростил нещата, за което се извинявам.

*на сн.: до село Боснек. Загинал воин

вторник, 12 май 2015 г.

Дмитрий Музальов - фотограф

Има един руски фотограф - Дмитрий Музальов, снима много интересно. Твърди, че това се наричало "метафизична фотография", но въпреки това много ми харесва. Ако непременно трябва да го брандирам, ще си го нарека "супрематист". И най-важното - от вдъхновяващия тип творци е. Ето какво прави /30 снимки/.
1.