Вардар - делтата

1. Делтата на Аксиос, която всъщност е Вардар. Слиза се под Солун, по магистралата за Атина, след двайсетина километра взимаме отбивката вдясно за Халастра, след това - веднага вляво по един черен път и сме в резервата. Оттам, започва мъчително търсене по черните пътища към морето, между оризища и памучища и при късмет - излизаме на едно абсолютно потайно и абсолютно сюрреалистично рибарско селище с еднотипни наколни къщи решени като салуни от Дивия запад, само че топнати в морето.

Ето какво имам предвид - снимката е от интернет, професионална /Markos/, аз не можех да си позволя такъв ракурс, затова моята е само за информация

Тези хора култивират миди, това в морето са закотвени бидони, в които ги отглеждат

Доколкото съм чувал, гърците не признават съществуването на речна риба, но ето тази мрежа, с която преграждат реката, говори за друго.

Докато се мотах открих и някакви змии

Ето делтата на Вардар

Резерватът е огромен, защото това са делтите на три реки - Аксиос /Вардар/, Алякмонас и Лудиас. Искрено се надявам, че попаднах на Аксиос, след доста лутане и грешни ходове. Комарите са дребни, много и хапят ужасно по всяко време на деня. Птици - не е като да няма. Всъщност - фрашкано е с птици. Ето:

Ето тук един корморан се прави на пън

А тук реши да покаже цялата си красота

Гларус

Чапла се приземява

На релса се експонира, хубавица бяла

Разбира се, най-добре би било да се нощува в резервата, но не съм толкова напреднал, пък и беше малко зловещо. Ето, на изпроводяк

край

Птица румунещи

В Румъния, малко след Гюргево има много готин птичи резерват. Казва се Комана - където река Няжлов се влива в по-голямата Арджеш. Доста колоритно там, но нека видим птиците.

1. Кълвач

2. Същият

3. С тази чапла играхме странна игра. Тя се правеше, че не ме забелязва, аз се правех, че не забелязвам, че тя се прави, че не ме забелязва. Веселихме се и двамата. Накрая излаях за да я подплаша и да я снимам в полет. Лаят ми привлече куче-безделник, което дойде да провери какви са тия простотии - човек да се прави на куче, но се сприятелихме

4. Чаплата литна, като се опита да ми избяга от кадъра, но не и на мен

5. Секция грабливи птици - Голям сив тепавичар /работно название/

6. Секция грабливи птици - Малък петнист сокол /керкенез/

7. Патица - черноглава тръсогъзка /работно пак/ плува в коацерватна среда /хранителен бульон/

kraj

Тъпизми за Пътя

1. Уж го знам, но все пак ми трябваше допълнително време, за да разбера, че не е важно къде отиваш, важно е по пътя какво става. Допускам даже, че хората избират целта само за да вкусят от приключенията по пътя. Е, може би не всички хора. Или пък всички, но някои не умеят да си го опишат, т.е. да си дадат сметка, че е така.

2. Затова, по-хитро е да се избират близки, но труднодостижими цели. Да не се товари много багаж, там лодки, фотоапарати, дюшеци. Многото багаж те прави да не си сензитивен, отвлича мислите ти в тъпа посока.

3. И тази тревожност при напускане на комфорта, която те поддържа в състояние на "ужасно хубаво" - ужасно - защото те плаши с несигурността си и хубаво, защото граничи с ужасно, а ти вървиш по пътеката на хубавото. Кеф ти да си вървиш по нея, кеф ти отвреме-навреме да надникваш в пропастта и да си казваш "ау!". И тя да ти отговаря: "ау, я!"

4. А децата как обичат да играят на "ела сега да се плашим", не е истина. Понеже те знаят.

* сн.: Morten Andersen

Хор-кърмене-Сашо-Бариуайт-Юнг

1. Това е хор към общината в Сакраменто - "Общински джазови гласове". Колко би било прекрасно - отиваш в общ. Красно село да платиш безумен данък или глоба, че си паркирал в градинка, без да имаш кола и хоп - тези стоят на входа и запяват като те видят. И парчето подходящо - My foolish heart
2. Една жена имала детенце и подвластна на царящата в момента концепция /най-правилната за всички времена, нееднократно взривявала интернет, уникална и т.н./ го кърмела до 6 годишна възраст. И ето сега, то ще е първи клас и те се събират приятелки, и обсъждат дали, и как да го отбият, т.е. да мине на нормално хранене. Една е на мнение, че при добра организация /частно училище, млада фертилна учителка/ педагогът може да го поеме, да му даде гърда и да реши проблема за следващите осем години. Друга казва, че училището, ако е пет звезди и е олинклузив, е длъжно да предлага такава услуга, трета мълви, че то си е до късмет. Не знам какво решиха накрая
3. Сашо /4г./ много се възхити от голямо кравешко лайно. След серията въпроси "защо", се разбра, че кравите ядат и след това акат, и после пак ядат, и т.н. "Ядат за да акат", поясни ми той.
Като при хората, ама засега няма да му го казвам.
4. Бари Уайт навремето беше отличен медиатор на тинейджърския секс, а Рамщайн ни научи да слушаме рок на немски. Колтрейн ни отучи да танцуваме, а Рейдиохед на нищо не ни научи, ама пък много добре ни влизаха. Хвала на всички тях
5. Веднъж, в разговор с Юнг, Фройд внимателно се навел към ухото му и прошепнал: "Сянката не трябва да ни плаши, тя ни пази". Това изобщо не го разбрах като го чух, както и до ден днешен не съм, но баси, колко е мъдър Фройд! Чак mother.

Парга последно и край

Още малко Парга и приключваме за годината.
1.Цветовете са наистина такива, омара още няма, но има омая - като си станал на изгрев

2. Какъв прекрасен, меко нагънат ръб на кея

3. Пристигнахме на залез и докато се ориентираме и си намерим стая и нещо да мушнем /за храна говоря/, стана съвсем тъмно. Пак се наложи да победим времето, практикувайки нощен плаж.

 4.

 5.

6. Мрежи, които разпъват нощем между маслините, за да ловят едни много досадни същества, подобни на елфи. Представляват миниатюрни кентавърчета и гризат кората, намалявайки маслодобива по този начин

7. Настенно дърво

8.

Край

Интереси

1. Човек рано или късно открива, че животът е доста по-беден от представите му за него (прочее, ако ще е късно - по-добре никога). И като открие този феномен, започва да се опитва да го разнообрази ли, обогати ли, живота си, спрямо някакви мери, взети от няколкото свестни книги и филми, попадали му пред очите в светли времена. И защо всичко това? Е как защо!
Например - отвличат те извънземни, но не за да ти вземат органите, както е редно, а за да им разказваш разни интересни истории. А ти им мълвиш: братини, моите реалии едва ли ще ви заинтригуват, по-добре отвлечете някой ерудиран резоньор - така ще ви светне и за история, и за психология, и за политика, че свят ще ви се завие.

2. Изобщо не е необходимо нещата да се разбират докрай. Предлагам да се стига малко след средата и да се спира. Достатъчно е само леко да изплуват от мъглата, да се появят силуетите им, да станат разпознаваеми и толкова.

Както на тази снимка - показа се от мъглата, стана ясно, че това е селски кенеф, нима ти трябва площ, дебит, кога е построен и кой го е изкъртил? Аре да потиснем малко архитектурния си плам и да си измислим сами историята му.

Да, но ако си клозетолог /наука за човешките тоалетни/ и ти трябват точни данни, за да си напишеш статията? О, за тези с точните данни не отговарям, нека сами си торят неврозата. 

3. И много молим, не се подмамвайте по този пошъл стремеж към яснота. Доста прилича, но не е свобода, не е.

Птиците

Малък жичен жълтокоремник /сем. Синигерови/

Между другото, снимките ми на птици /с неоценимата помощ на Есито Маринова/, започнаха да стават малко по-добри. Виждам, че пътищата към висшия пилотаж са главно два - характерни портрети и сцени. Другото си е бърд-спотинг - банална фоторегистрация на птиците, до които си се добрал.

2. Другата трудност е, че като заснемеш птица, трябва и да определиш вида, иначе специализираните фотосайтове не я щат. Това е ужасно трудно, затова логично тръгнах по пътя, изпробван от Хашек, докато е бил редактор и колумнист в списание "Светът на животните". Той непрекъснато измислял нови животни, уж, току що открити от биолозите. При "мухата с шестнайсет крила", възмутените писма до редакцията силно нараснали, но той ги хвърлял в коша и продължавал. Чак при новооткрития от антрополозите /всъщност, от Хашек/ "идиотозавър", гневът на читателите достигнал критична маса и фантазникът бил уволнен със скандал.

3. Ето няколко хашекови измишльотини от списанието:

Прилепи. 

Нападат фенерите, от които струи неприятна за очите им светлина. Търпимост проявяват само по отношение на виолетовата светлина. Зелената светлина им прави поразително впечатление. Те изпадат в уплаха и се разтреперват. Червената светлина ги довежда до ярост. Обикновената светлина на лампа или светлината на огъня увеличава яростта им и много често в такова състояние прилепите политат в огъня.

Китайски пеещи мишки. 

Без съмнение никой няма да се залови да превъзнася китайците като особено музикален народ. Музиката, която произвеждат те, е от такъв характер, че са необходими здрави нерви, за да може европейското ухо да понесе китайската музикална продукция. Китайците обаче обичат и по-деликатна музика, тъй като отглеждат в домовете си особен вид дребни мишки, които писукат доста мелодично. Тази музика — „пао линхе“ или „букет от мелодии“, както казват китайците — е твърде приятна за китайското ухо и колкото повече такива мишки писукат в домакинството на един китаец, той толкова повече се гордее със своите певци, а след като те остареят и престанат да „пеят“, китаецът погребва „букета от мелодии“ с подобаващата се почит в стомаха си, тъй като месото на тия певци било твърде вкусно.

Мандрил (червенобузест дуран). 

Един от най-интелигентните павиани е мандрилът, забележителен с обичта си към униформите и същевременно с необикновения си страх от мъже с дълги мустаци. Към жените изпитва силна любов и много от мандрилите в зоологическите градини са известни с това, че са се влюбвали в дъщерите на пазачите си.

А тук - no mercy и за главния редактор:

Утринни упражнения с тигър. 

Физкултурата е много здравословно нещо и всеки от нас може да си избере най-подходящия начин да прави физкултура и най-подходящата система за упражнението й. Ето защо в атлетическите кръгове напоследък силно привлече вниманието физкултурната система на главния редактор на настоящото списание Ладислав Хайек, който всяка сутрин се хваща на класическа борба с един голям бенгалски тигър. Отначало, разбира се, след подобна борба той чувстваше известна отпадналост, но днес, след като вече продължително време всяка сутрин се е подлагал на това физкултурно лечение с тигъра, то вече никак не го уморява. Тази физкултурна система оказва влияние и за избистряне на мисълта и както уверява господин Ладислав Хайек, той винаги има твърде приятното усещане, когато смъква тигъра от плещите си. Не ни остава нищо друго, освен да препоръчаме горещо тази физкултурна система на всички, които проявяват интерес към мъжествения спорт.
4. A ето няколко мои снимки и съответните названия/

Тумбеста зимна въртоклонка 

Граблив кошчебоклуков антананариф

Многократна мажоритарна ластикотина

Сив глогинков овцеяд

Голям блатен саможивец

Край