Намерих отговора

1. Понеже харесвам Магрит и отвреме-навреме си го гледам с терапевтична цел. Понякога си мисля - какво ли биха казали неговите рисувани самотници, ако внезапно заговорят?

Самият Магрит

2. И ето - на връщане от семинар в загадъчната Ичера /ударението на последната/, изгледах на телефона си два филма и в единия от тях, видях и чух какво биха казали. Филмът е  "Гълъб, кацнал на клон", на Андершон.

Ето сцената /съвсем кратка е/ и монологът на човека в бяло:

"Е, здравейте.
Възможно е ти или някой друг да ме е познал.
Аз съм морски капитан, а по-точно - бях някога.
Всъщност, аз бях капитан на един от най-големите фериботи, в течение на 15 години.
Но това е в миналото.
Наложи се да напусна, защото ми се виеше свят всеки път като отплавахме от брега.
Сигурно ще кажете: "Някаква морска болест".
Така че, сега съм тук.
Работата е там, че мъжът на сестра ми, "зет", както те го наричат, се разболя.
Той е бръснар. Това е неговият салон.

Аз обещах да му помогна, докато се почувства по-добре.
Всеки случай, ще се постарая.
Аз се учих да подстригвам, като бях войник.
Минаха много години, но някои неща си спомням досега.
Всеки случай, ще се постарая.
Ще направя всичко, каквото мога.
Какво още може да се направи"?

Сцената от филма

Парадоксът на добавките

1. Като оставим настрана дълбинните интерпретации защо хората пият хранителни добавки /предлагам термина "храндоби" - по-кратко е и звучи интересно/, основната премиса е: налагат ни да ядем боклуци /химия, ГМО, въглехидратен кемтрейлс, карбондиоксидови брашна/ и за да неутрализираме ефекта им, трябва да гълтаме противоотрова - храндоби. Обаче, интересно - ако отвсякъде ни продават боклуци като основна храна, защо би имало група хора, на които ще се доверим и които произвеждат нещо чисто като момина сълза - храндоб и то необезпокоявано стига до аптеката и ние можем да си го купим с част от заплатата си. Не.

2. Особено като видях, /очевидно не в академично издание/, как учените открили, че ние не съществуваме в действителност. Веднага спрях да чета /вероятно пак заигравка с матрици, холограми, стивънхокинзи, етц/ - как да чета, след като не съществувам? Тогава и този текст не съществува. Успокояващото е, че ако ние не съществуваме, тогава и обяснението, че ние не съществуваме няма как да съществува

3. Основната грижа на Делян /1.5 г./ като дойде на гости, е да обуе някакви мои обувки и да отиде да гали безмълвно братовчед си Сашо /4.5 г./. Последният не приема такава прекалена фамилиарност и го отпъжда от себе си, но гореспоменатият отново и отново опитва.

* на снимката: снежен цирей

Просветени

1. Един свещеник от Бачковския манастир: "Идват разни хора, чели "Уикипедия" и твърдят, че Евангелието от Йоан е написано от... Йоан. Това е все едно да очакваш, че някой работник от "Чистотата" си води дневник на английски"

2. Пелевин: "Благодарение на булевардните романи, гражданинът на новото време смътно знае за съществуването на Втория принцип на термодинамиката, а заради редното числително подозира и за наличието на Първи, но за Третия няма да узнае никога"

3. Атанас Славов: "Националният сън: Един комар хапе човек. Човекът плясва комара, убива го и кара нататък, тоест решава проблема си. Това е човек в съзнание. Сега си представи друг комар, който хапе друг човек. И него го боли. Но не убива комара, а започва да мрънка, да мърмори и най-вече да търси виновни. Например – кой остави вратата отворена да влизат комарите, нарочно ли я остави, ама той нещо мрази ли ме, или пък е от СДС, БСП, ДПС, а баща му не беше ли от ДС и т.н. Този човек е в безсъзнание".

4. В един краен софийски квартал, пътувах в автобус, за който суспектен минувач ми се закле, че ще ме "фърли в центъра". И изведнъж обявяват: "следваща спирка улица Рахманинов", и аз се ужасявам. Такова чак изгубване на тази възраст, в метрополията - срамота! Навън вали яко, стъклата изпотени, гледам наоколо - абсолютен индъстриъл, пролетарии от вси страни, етцетера, баси и естетите - Рахманинов тук - Incredibile! Какви шизоиди са кръщавали улиците тука бе, а ако по-следващата е Малер, мале, мале! Преди като бяха всичките на партизани, партизани - легендарни синове над полета, и балкани, над села и градове, беше много по-спокойно. Но като спряхме, обявиха: "Улица "Връх Манчо". Знам, слухът ми е музикален, така е.

* на сн.: Бачковски манастир, трапезарията

Грузинците

1. На Коледа ни гостуваха двама грузинци, дойдоха да снимат филм за Бачковския, защото нали е основан от братя Бакуриани и т.н. Жената си я познаваме отпреди - страхотна е, а сега дойде с оператора си - също много готин, Леван се казва, разбира се.

Пичовете долетяха с лоукост, където знаем, си доплащаш, дори ако си наклониш главата под ъгъл, различен от споменатия в билета и съобразно законите на грузинското гостоприемство, донесоха доста от любимия ни кашкавал и съответно - два кашона червено вино. А, да не забравя - и малко коняк бяха взели.

2. На 25-ти в Бачковския беше весело - доста хора бяха дошли да запалят свещ, а забраните за снимане дебнеха отвсякъде, но въпреки това, с настояване и личен чар, гостите ни успяха да си заснемат материала.

3. От мирските неща, следва да отбележа, че в Джамура /която сега се казва "Джамура-2"/, продължават да сервират най-дългите кебапчета в републиката. Впечатлиха ги едни малки камбички, пълнени с бяла субстанция и донякъде луканката. Наливното вино също признаха за годно, което доста ни забави, защото почнаха с тостовете.

4. За тостовете. Съвременното състояние на проблема при гощавка с грузинци има три аспекта:

а) всяка глътка вино трябва да се съпровожда с тост 

б) тостовете са станали доста по-компактни - няма ги вече онези 40-минутни истории с неочакван край, подхожда се стегнато, в рамките на 4-5 минути си готов и можеш да отпиеш малко, в очакване на следващия тост

в) динамиката е крайно интересна - започва се с нещо весело - колко е хубаво, че сме заедно и проч.; след това се въвежда много важна тема - за отсъстващите любими хора и необходимостта, доколкото тостът е вид молитва, чрез него да могат да ни кажат нещо и ние на тях, след това се минава към род и родина /кратичко/ и накрая - любов, случайност, космос, Среща, смирение и т.н.

5. На връщане, грузинците /на задната седалка/ запяха коледна песен, като веднага докараха оня двуглас, забиващ те директно в класически грузински филм. Не знам това какво обяснява, но хората са християни от 3-ти век. Абе друго си е.

* Нико Пиросмани, "Празник"

Календи - 2017

Наближават януарските Календи и съответно, новите календари вече са готови. Съблечен съм, следователно съществувам.
Да започнем с календара на френските фермери - намек за една плодородна 2017 година
1.

 2.

 3.

В този смисъл, в Австрия също не очакваме колизии в аграрния сектор - календарът на австрийските фермерски съпруги за 2017
4.

 5.

 6.

 7.

А ето ги мъжете им - докато момичетата позират, дори не подозират, че мъжкарите им се трудят здравата на адския пек
8.

 9.

Следва обичайното - в случай на пожар - френските помпиери, както предпочитам да ги наричам в оригинал, ще спасят закъсалите
10.

11.

Австралийските пожарникари през 2017 също ще спасяват красиво и в цвят
12.

 13.

Женският гребен отбор на Университета Уоруик се е съблякъл за каузата на онкологично болните
14.

 15.

 16.

Малко ме хваща шубе, но и мъжкия по гребане на Уоруик също е готов. Те протестират срещу хомофобията.

17. Този ми е за хола

 18. Този ми е за кухнята

И накрая - най-стилните - италианците, с обичайния си стремеж към висша естетика, наричана за кратко перверзност. И не с байгънясалото Пирели, а с нещо дълбинно - календарът на Ватикана с млади свещеници. Колекцията е постоянна, като всяка година добавят по един-двама неофити. И не са модели, истински хора са
19.

 20.

 21.

 22.

Финита

Alcedo atthis

1. Правителство, Москов, мигранти, тероризъм, лайнизъм, но! - както се казва - някой трябва и да мие чиниите през това време. В този смисъл, вчера на Керкини най-после издебнах Земеродно рибарче /Alcedo atthis, Kingfisher/, изкарващо си прехраната. Интуицията ме накара да изследвам един заблатен напоителен канал. Имаше дупки по брега, в които обикновено живеят тези шарении. Доста време изгубих да ги чакам, явно се бяха преместили в нещо по-луксозно, а дупките ги отдаваха под наем. После отидох да разгледам шлюзовете и там го намерих Alcedo-то, канарче ниедно.

Общ изглед

2. Мисля, че това е една от най-красивите птички в нашия пояс - с тази пръскана тюркоазена главичка и гръбче - явно е казала "не" на камуфлажа и естествения отбор или членува в антидарвин клуб. Апропо, ако бях граблива птица, постоянно бих се тъпкала със земеродни рибарчета. Защото, всеки нормален човек трябва да има защитна окраска за да не го ядат. 

Ето например, така:

1

И тази е правилна птица - изобщо няма нужда да се крие и въпреки това!

2

3. Рибарчето се храни с малки рибки, които лови по следния начин: дебне отгоре и като види нещо вкусно и сребристо, под леда поточе чисто, се стрелва надолу и го хваща, а после се връща на клончето да си закуси. Изяждал бил около 10 рибки дневно.

Дебне:

3

4. Да го хвана как се забива във водата е абсурд. Поне излизането с плячката в човкена успях. Снимах с 1/1000 сек, но пак се оказа недостатъчно, следващият път ще сложа 1/4000, ако позволява светлината. И ако има следващ път. Ето я серията.

4

5

6

7

И тук отново - красив и невинен

8

А през това време над мен прелетя археоптерикс. Виждаме, как художникът живее опасно.

9

крайкус

Фрагм. 12-16-2

1. Някакво изгодно кафе си купих - "Деко". И нали съм прост, помислих си, че ще е нещо Ар деко - пиеш го и всякакви завъртулки и финтифлюги ти се веят и жени те гледат замечтано. Вместо това - безкофеиново се оказа копелето - сутрин ставаш, пиеш три кафета и пак си лягаш, вместо да се разтрепериш творчески. Поне ще го излочим бързо - върви като лимонадкен и положително е полезно. А за кафе тичаме нееднократно до магазина с пурите, баси.

2. С един пациент си говорихме за Дънов, с когото съм слабо запознат, но пък споменах Гурджиев, с когото съм още по-слабо запознат. Това някак си го раздразни, не знам защо. Заподозрях, че сигурно са се карали концептуално и не са се разбрали нещо /не пациентът с Гурджиев, а Дънов с последния/. Реших да действам вабанк и грубо изтърсих, че харесвам Блаватская /четях я като езотеричен фикшън за Хималаите/. Не я беше чувал. Титаникът на мисълта му беше заседнал върху Дънов и неумолимо се накланяше към ледената бездна.

* рисунка: Trish Biddle