Децката

Малко постоях в детската, докато чаках Сашо да си измие ябълката /ми я половин час/ и дребните веднага ме включиха в системата. Едно момченце ми предложи да ми отвори вратата на излизане, защото трябва сила, а именно то обладава такава, две девойки играеха на магазин и настояха да си купя нещо; погледнах стоката - странни артикули с неизвестно предназначение. Бих взел нещо, но наистина нямах кеш, а карта те отказаха да приемат. Имаше и доносниче - едно момченце периодично идваше при жената-охрана да съобщава за открити нередности, например: "Охрана, Стоян излива водата на децата!". Дойде и момче-оплакваче - съобщи, че друго едно го нарекло "глупак". Жената-охрана отсъди соломоновски ловко: "не може той да е по-умен, щом те нарича глупак" /над тази сложна конструкция, се замислих здравата/. Детето може и да разбра, но не даде вид, пък и по-важно е да става нещо, а не да вкарваме смисли. Ето така, някак си.

Съединението прави и не прави

0. Борко и Мария не дойдоха и затова, написах този текст.

1. Обаче, никой не си представя, какво би станало, ако нямаше Съединение. И така: Княжеството България е в ЕС /понеже по-хитро манипулирало отчетите/, а Източна Румелия не, защото през това време са блеяли и са обсъждали нещо за културата в "Клианти" или са били на сешън в "Контрабас". Както е редно, двете малки, но зли държавици са в лоши отношения помежду си - едната /КБ/ смята, че там са истинските българи, говорещи правилния български, с твърдо, отворено "е", защото са истински, твърди мъже, (а по-късно и жени) планинци/ки, а тия в Румелията са отцепници, говорещи на ужасен, равнинен, български диалект, който те наричат румелийски език, но такъв не съществува. Тези пък от ИР смятат, че това са те, истинските, "изконни румелийски" българи /както ще е записано в конституцията им/ и говорят на старинен, приятно омекотен, книжовен български език. Мъка ще е, като решиш от София да отидеш на гезме в Пловдив. Някъде след Самоков ще е ГКПП-Дрънково-Мрънково, спират те, искат ти задграничен паспорт, валиден 12 месеца преди да се родя и след това, трябва да декларираш, че имаш не по-малко от 300 румелийски пловдивара /паричната им единица/ за едноседмичен престой, гледат те подигравателно, чакаш дълги опашки, проверяват те да не вкарваш повече от два пакета цигари /ИР е най-големият производител на тютюни в района/ и т.н. В обратна посока е забранено да изнасяш повече от два сока "Капи" /ИР е най-големият производител на "Капи" в района/. Уф, добре че се съединихме.

* сн.: Джъстин Кимбъл

Птиците

Добър улов вчера. Трънските гори, шест птици. Най-после усетиха, че съм им приятел и тревожността им значително намаля. При тях, тя се измерва с разстоянието, до което те допускат. При човека е същото, но с куп условности /ритуали/. Оценява се със специализирани тестове /при човека/. Названията си ги измислям сам, с изключение на номер 3.

1. Охреста гушка

2. Борова жълтогъзка

 3. Тази се нарича Жалобна мухоловка наистина

4. Черноглав съспенсър

5. Дантелен мравояд

6. Лакома жълтосливка

кр.

Излези, влези

1. Гледах готин филм - "Get out" /"Излез"/ на Джордън Пил. Започва като финяшка гавра с американски политкоректни щампи - дискриминация наобратно - негър се е заблудил нощем в богаташки квартал и умира от страх, че ще го нападнат бели и те наистина го нападат и отвличат, както и да е. Към средата, тъкмо се почувстваш като в чичотомовата колиба версия 2017 и жанрът прескача към класическа хорър-пародия, с много кръв, смешки и оживели зомбита.

2. А малко след това, чета за интересен расов проблем, американски, разбира се. Бяла жена /предполагам, клинично здрава/, твърди, че е черна, защото така се изживявала, за ужас на родителите си, нормални WASP-ове.

3. Всичко е прекрасно, текат толерантност и слабоумие в динамично равновесие, докато трансрейсърката /на снимката, със семейството си/ не я хващат да използва университетски грантове за афроамериканци и става скандал. 

4. И започват едни спорове, мамсиджейс, преподавателски писма про и контра, etc. Интересно е, че една от линиите на защита, тече по логиката на трансгендерството - тези са стабиляги по отношение на дискриминация и самоопределяне.

5. Как не съм се сетил досега - освен двайсетината вида трансгендъри, чийто права следва да се уважават и има точни определения от съда, кой какъв кенеф има право да ползва, /нали са само два вида засега/, можело да има и трансрейсъри. 

Тук е цялата история, популярно /англ./

6. Но филмът е готин, съветвам ви.

* на сн.: В средата е афро-Рейчъл, отстрани са родителите и

Случвало ли ви се е?

1. Не знам, елитарност или депресия е, но напоследък въобще отказвам да обяснявам на хората подробности от професионалния пейзаж. Като си представя, че трябва отново да разкривам на неспециалисти проблемите, които възникват с болните и приличат на телесни, но не са и ми става толкова тежко, че предпочитам да премълчавам. Но понеже не можеш да мълчиш, когато са те потърсили за мнение, използвам кратък стандартен монолог, като целта ми е да ги отчая, например, чрез редукцио ад абсурдум. Мисля, че ми се получава.

2. В някакъв социологичен текст бях чел за една най-висша проява на дилетантизъм и експертен крах - да трябва да обясняваш на другите как точно практикуваш професията си и то в някакъв оправдателен контекст. Защото, ако неразбираемото се нарече "гаф", на всички веднага им олеква. Е, това време дойде.

2. Не, край. Отивам на острова. Пък после, то си показва.

* сн.: Nikos Economopoulos 

Експериментален Луцифер

1. Всеки знае за Станфордския експеримент /1971/, в който психологът Филип Зимбардо си подбира 21 студенти и ги кара да играят на "затвор" в мазето на Психологическия факултет със строго научна цел, естествено. Единайсет от тях ще са "надзиратели", останалите - "затворници". 

2. Първоначално, експериментът щял да е две седмици, но към шестия ден, нещата стават неконтролируеми и Зимбардо го прекратява. И какво толкова го изплашва? Ами, почва да става твърде истинско - надзирателите се превръщат в садистични гадове, затворените клетници вдигат бунт и т.н.

3. Всъщност, експериментът изследва колко бързо и как точно настъпва озверяването на нормални, добре възпитани младежи, поставени в екстремални условия и виждаме, че Зимбардовите студенти-психолози, изобщо не се туткат - готови са още на втория ден.

4. Това, което приятно ме вдъхнови в книгата /Филип Зимбардо, "Ефектът Луцифер", има я на български отскоро/, е паралелът, който Зимбардо прави между злодеянието и героизма. Цитат:

"И така, трябва да се съгласим, че мнозинството хора, вършещи злини, твърде малко се отличава от това на героите. Баналността на злото има много общо с баналността на героизма. Нито едното, нито другото не е пряко следствие на някаква особена предразположеност; в човешката душа или в генома, няма никакви специфични признаци, предразполагащи към патология или героизъм. И двете възникват в определени ситуации и в определено време, под влиянието на мощни ситуационни фактори, подбуждащи ни да пресечем границата между бездействието и действието. Съчетавайки се, те увеличават вероятността за извършване на зло или на добро. Сред тях са:  груповият натиск и груповата идентичност, превръщането на личната отговорност в колективна, ориентацията към "тук и сега", отсъствието на мисли за бъдещи последствия, наличието на примери за подражание и изповядването на дадена идеология".

5. И без Зимбардо си го знам: няма надежда, но има надежда.

Охра-сиена-умбра - Джорджо Моранди

Тия дни си открих нов художник - Джорджо Моранди, 1890 - 1964. Един от водещите италиански и европейски модернисти. Рисувал е почти само натюрморти с бутилки. Като балерини са му.
"...Бутилките /малка главичка и широко, като във фуста тяло/ заменят мадоните в националната му традиция. Както и Галилей от близката Падуа, Моранди търси геометрията в природата. Заради нея, той разглобява реалността на прости, напомнящи същите тези бутилки, форми. Любимите му художници са Пиеро де ла Франческа, Сезан, Пикасо, Мондриан, но той е по-строг от всички тях. В картините му, където две - три бутилки танцуват със светлината, даже лаконизмът би бил излишество".
/Еко/
Ето 16 сн.
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

 14.

15.

16.

17.