Битие и нищо

За пръв път снощи в ресторанта,
не им харесах виното.
Туй сякаш малко ме разстрои,
но едновременно съм горд.

сн.: Doug DuBois

В оригинал

1. Слава Богу, има чужд език, който владея дотолкова, че да мога да чета поезия в оригинал и това е руският. Късмет - има доста поезия на този език; ако знаех шведски например, сигурно щях да наблегна на прозата. Разбира се, мога да опитам и с Шекспир, все пак знам 600 английски думи. Ето примерно:

To be, or not to be, that is the question - дотук добре. Но после: 

Whether 'tis nobler in the mind to suffer/Дали.... 'tis? (не познавам такава дума)...по-благороден в разума да страдаш/, 

The slings and arrows of outrageous fortune/камшиците и стрелите на възмутителна съдба/

Or to take arms against a sea of troubles/или да хванеш ръце срещу морето от проблеми.

Стана безмислено и поетично. Несъмнено, Шекспир пише сложно и с този староанглийски словоред, с характерното викторианско заместване на герундий с морундий и условно с преизказно-шъшкащо склонение(!)

2. Има един доста фин руски поет - Николай Гумильов, (който трябва го знае, който не трябва - не), както си му е редът, разстрелян през 1921-ва за "контрареволюционна дейност". Ето случка от живота му;

3. Гумильов избягвал музиката: не я обичал, не я познавал, не я щял. Твърдял, че за музика може да се говори каквото ти дойде на ум, все едно, никой няма да те разбере. Веднъж, разхождайки се с приятел, срещнали един мастит музикален критик - Николай Бруни и Гумильов казал:

- Сега ще си поговоря с него за музика, само слушай! Но на каква тема? За Бетховен! Какво беше написал той? А, да, “Девета симфония”, знам я, разбира се...

Приближил се до Бруни и го заговорил:

- Колко се радвам да ви видя, скъпи Николай Александрович! Знаете ли, че вчера, цяла нощ, не знам защо, мислих за Бетховен. Според мен, при него, в "Девета симфония" мистичният покров се превръща в нещо контрапунктово-трансцедентно, но едва във финала… Не сте ли съгласен? В началото, тематичната наситеност е някак иманентна… например както в ноктюрните на Шопен.

Бруни го гледал изумено. Гумильов продължил:

- Не, разбира се, не онзи Шопен, не. По-скоро един проблематичен Шопен… Впрочем, при него аз признавам само третият му период. Но при Бетховен сливането на елементи по-скоро физически с панпсихически в “Деветата”, намира окончателния си излаз в катарзиса, както при Есхил… или не, не при Есхил, по-скоро при Еврипид...

В края на тази десетминутна импровизация, Бруни развълнувано казал:

- Николай Степанович, вие непременно трябва да напишете за това! Непременно! Това е толкова оригинално, толкова ново и ще си позволя да кажа… не, не ми възразявайте!... толкова дълбоко!

Гумильов тържествуващо смигнал на приятеля си:

- Не бях ли прав? Нали чу какви глупости му наговорих!

* на сн.: прозорец в Брюж

Гент, Брюж, асоциации

Фламандският не е въобще труден, ако назнайваш малко африкаанс, както е в моя случай. Ето - teddy - мече за прегръдка,  beer - бира. А отдолу пак на чист фламандски - "Ела прегърни една бира, мечо!" (Kom met je knuffelbeer!)

Основните врагове на туриста по света са: птиците, комарите, храната и напитките. В Гент - бирата и шоколадът. А това са кифичките "Mastellen", средновековна традиция, ядат се при откриване на ловния сезон, считало се е, че предпазват от бяс. Трябва да се сплескат с ютия преди това.

Foto: https://www.nieuwsblad.be/

Попадайки в тежка католическа среда, ми се струва, че започнах да проумявам някои неща.
- архитектурата наистина е малко потискаща, т.е. натискаща - надолу и навътре - към себе си;
- съответно, пречистването ще го очакваме през срама и депресията (Вл. Соловьов: "Срамувам се, следователно съществувам");
- хрумна ми интересна идея - да пътуваш из разни страни с мощна древна култура с цел да търсиш и откриваш белези на континуитет;
- стряскащ е контрастът тясно - високо, докато в Рим е по-скоро тясно - широко 

Толкова рядко поправям нещо в къщи, че реших да си позволя малко по-луксозни инструменти и аксесоари. Естествено, по-скъпи са от китайските, защото са от чист шоколад

Ето, шоколадът е, който изглажда всички ситуации и прави хората усмихнати и емпатични. Ето такива

Но, между нас казано, има ли стил, има и надежда

В края на всяко пътешествие се е притаила малка опасност - изгонването от рая. Ето - групата изгонена (от Лисабон, в случая).

Студено начало (cold open)

1. Излязъл е тийзърът на ”Аладин" на Гай Ричи. А преди това няма начин да не е излязъл постер, а преди него не може да не е имало тийзър-постер. Сега чакам тийзър-трейлъра и чак след това - истинският трейлър. После, би трябвало да има кий-постер и малко промо-кадри по кабеларките. Веднага след това ще има втори трейлър и чак след това ще излязат комплектите промо-постери на отделните персонажи и фичърите за филма. Не! Преди това ще излязат радиофичърите, практически заедно със стикерите, но не преди флаерите.

После, едновременно с буклетите, очаквам две-три вирусни видеа за филма в Ютуб и Вимео, после интервюта с режисьора и актьорите (Уил Смит!), а кога ще е филмът за филма ("мейкинг") и филмчето с бракувани сцени, непопаднали във филма, просто не знам.

2. И всичко това, за да ми измъкнат едни нещастни шест евро от джоба, ако дотогава не ми се е доповръщало от филма, за филма, заради филма и да му го… на филма, без да съм го гледал.

3. Както казваше преподавателката ми по латински:

"След като проверих писмената Ви работа, стигнах до извода, че съществува и втори тип латински език, за който аз не знаех". Сега да види какво е.

* сн. Dave Jordano

За първокласниците

Дълго му даваше свободно и Николай нервно дърпаше копчето на пижамата си, вперен безмислено в нощния град през прозореца.

- Слушам ви - най-накрая някой вдигна.

- Здравейте. Аз… - Николай изпсува меко наум, ползвайки възвратен глагол - казаха ми, че можете да доставите абсолютно всяка стока, която...

- И не са ви излъгали - внимателно го прекъсна мъжкият глас.

- Казаха също, че при вас става бързо.

- Така е. Единствено зависи от вида на пратката. Нека ви предупредя: с наркотици, автоматично оръжие и Уран 235 не работим.

- Да, разбирам. Молбата ми е за една доставка за утре сутринта. Или още по-срочно, ако е възможно - Николай изведнъж усети, че трепери.

- Ще ви излезе малко по-скъпо. Какво именно ви е нужно и в какво количество?

- Шишарки. Осем борови шишарки, кутия пластилин, снимка на таралеж, две летви по осемдесет сантиметра, двустранно рендосани, ръждив пирон, костюм на кон и щраусово перо.

Настана тишина. Николай с надежда се вслушваше в дишането на събеседника си.

- Това не е съвсем в нашия профил, но… Тогава ще ви посъветвам да вземете и картонна корона, и комплект темперни бои - следващата седмица ще им ги искат, повярвайте.

/от нета/

Науката, Санчо...

Костюм на лаборант в рентгенов кабинет, 1918 г.

1. Чудесна статия - отново пранк, т.е. майтап с науката (която не е знанието, както се досещаме) и най-вече с научните списания. Историк и двама философи, решават да се кефят научно и написват двайсет абсурдни текста в псевдонаучен стил, на модни теми (“identity studies”, "gender studies", “critical theory” и т.н.). После ги предлагат на различни списания и чакат да видят какво ще стане.

2. И късмет! Към момента, в който авторите излизат от нелегалност, седем статии са одобрени за печат, а други седем чакат одобрение. Методиката е проста: "като начало, прегледахме съществуващата литература за да видим къде има нелепости за да ги доведем до абсурд." Статия за феминистката глациология (наука за ледниците)? Може! Копираме, само сменяме темата. Дали да не е нещо астрономическо? Окей, ще докажем, че феминистката астрология и хороскопите, трябва да станат част от научната астрономия, за да се избегне сексизмът на последната (статията е "Феминистка астрономия. Звезди, планети и гендър: основи на феминистката астрономия"). Публикувана.

3. По-нататък темите стават още по-вълнуващи. Ето.

-  "Кучешката площадка. Човешките реакции в културата на изнасилване и ролята на кучешките площадки в Портланд, Орегон".

Теза: На кучешките площадки цари "култура на изнасилване" (сред кучетата), затова там могат да се изследват мъжките нагласи и евентуалните възможности за дресиране на мъжете, аналогично на кучетата, за намаляване случаите на изнасилване в социума.

- В "Супер-Франкенщайн: феминистка епистемология за безопасен изкуствен интелект", научаваме, че Изкуственият интелект е опасен за жените, защото е програмиран с мъжки, империалистични и рационалистични алгоритми. Мъжете (които са го създали, за да подчинят жените), знаят това. Феминисткият Изкуствен интелект трябва да бъде програмиран с ирационални знания, за да се избегне сексизмът му.

В един момент, авторите явно докосват божието пардесю и темите стават още по-екстазно-екзистенциални.

- В статията "Неприемливото разтриване: дефиниране на метасексуалното насилие при мастурбация без съгласие", тезата е, че когато мъж мастурбира, използвайки образ на жена, която не е дала съгласие за това, той извършва "метасексуално насилие", с което и причинява деперсонализация

4. Накрая, като виждат, че никой не идва да ги разстреля или въдвори, съвсем издивяват и пускат една глава от Майн кампф (автор: Хитлер), шпиковайки я с феминистка лексика и с ново, по-поетично заглавие: "Mein Kampf на феминизма. Нашата борба е моята борба: солидарният феминизъм като интерсекционален отговор на неолибералния феминизъм и феминизма на избора".

5. И какво? Главният извод на екипа е, че не трябва да си експерт в областта, достатъчно е да научиш тайния език на посветените в определено модно течение ("гендър", "абюз", "маскулинност" и т.н.) и ще можеш да емулираш (според авторите - да фалшифицираш) експертно знание колкото и когато ти душа поиска. Използвайки "феминистка оптика" можеш да лансираш всякакви безумни идеи, подавайки ги като "научни изследвания" в "научните списания"

6. Малко повече такива статии да бях написал и сега щях да ходя из гората Професор. И животните: “Здрасти професоре, как е здравето Ви, професоре, как мислите, ще вали ли днес?” и проч.
За извънкласно четене

Вълшебното - употреба

1. Сашо е вече на 6 и реших да му прочета една от най-зловещите приказки - Хензел и Гретел /по Grimm bros./, един несъмнен Рубикон на детските страхове и притеснения, според мен. Разбира се, той я познаваше вече от някакви анимации и вяло се впечатли от противоестественото изоставяне на децата в дълбоката гора, евентуално за да умрат. Имаше някои въпроси - защо ще умрат децата, защо ги заведоха там, толкова ли нямаха малко храна и т. н.

2. Отговарях му строго по Бетелхайм (шега). А сериозно - не познавам по-голям неакадемичен (!) авторитет в областта на отношенията приказка-дете и се наложи да отворя пак "The uses of enchantment", няма ли някой да я преведе най-после, питам се

3. Ето два прекрасни откъса:

"...Как детето възприема вълшебните приказки? Да вземем за пример безбройните истории, в които героят надхитрява страшния великан, заплашващ живота му. Спонтанната реакция на едно петгодишно момченце чудесно показва какво са тези „великани” за детето.

Една майка е преодоляла притеснението, с което разказвала на сина си такива „кървави” и „страшни” истории. В разговор с детето, тя научава, че то вече е виждало във въображението си как едни хора изяждат други хора. Тя му разказва приказката „Джак, победителят на великани”. Накрая, детето пита: "Нали няма великани, кажи?” 

И още преди да получи утешителния отговор, който би обезценил историята, то продължава: „Но големите ги има и те са като великаните”. От позицията на своите пет години, то разбира посланието на приказката, което морално го подкрепя: въпреки че възрастните, въоръжени с опит, приличат на страшни великани, едно умно момченце е способно да ги победи.

Този епизод разкрива една от причините за отвращението, което изпитват възрастните, разказвайки приказки: ние се чувстваме неудобно от мисълта, че понякога в очите на децата си изглеждаме като страшни великани, каквито всъщност сме. Ние не желаем да приемем, че децата знаят, колко е лесно да ни подиграят, да ни се присмеят и да изпитат удоволствие от това. Но независимо, дали ще им разказваме или не, тези приказки, в техните очи – както показва горното – ние сме едни егоистични великани, желаещи да запазят за себе си всички прекрасни неща, които ни правят силни. Приказките вдъхват увереност на децата, че накрая (след като порастнат) и те ще станат по-силни от великаните и ще придобият същата власт и мощ.

***

"Прието е да се крие от детето, че всичко, което не се получава в живота, произтича от собствения ни характер, от склонността ни да реагираме агресивно, егоистично, гневно или страхливо. Ние искаме децата ни да вярват, че човек е добър по природа. Но децата знаят, че самите те не винаги са добри и често, дори да са добри, нямат желание да са такива. В собствените си очи, детето се вижда като чудовище, защото то противоречи на всичко разказвано от неговите родители."