Любопитните

1. Понякога ме измъчва историята с птицата Додо. Голяма, нелетяща, европейците я открили на остров Мавриций през 15 век. Додо не се страхували от хората и водени от вроденото си любопитство, идвали да видят каква е хавата, при което моряците ги прибирали на кораба за прясно месо. Последното живо неизядено Додо е видяно през 1662. Португалците я смятали за много глупава птица и я нарекли doudo - идиот.
2. Прилича ми на гордо самоубийство - любопитен означава свободен, а да си упорито любопитен - при късмет - само неглижиране, при лоша карта - чакай изяждане
3. Пуйката от своя страна, се е дала да бъде одомашнена, пак през 15 век. Тя е решила съзнателно да служи за храна на хората и даже си е извоювала празнични овации веднъж годишно на всяка американска трапеза. Поради това, хилядите нейни приятелки по света спокойно си живеят в пуешките си концлагери, а останалите им диви роднини хората ги приветстват с летално оръжие
4. Антропоморфни увлечения - животните да не са хора?

Самонарастващият Логос

Венедикт Ерофеев (24.10.1938 - 1990)

От “Москва - Петушки”
"... А Черният мустак каза:

- Да, вие много сте видели, много сте пътували. Кажете, къде ценят повече руснака - отсам или оттатък Пиринеите?

- За оттатък не знам. А отсам - хич не го ценят. Например, в Италия не му обръщат никакво внимание. Само пеят и рисуват. Един да кажем стои и пее. А друг до него седи и го рисува. А трети, малко по-нататък, пее за този, който рисува. И всичко това така те натъжава. А те, тази тъга не я разбират.

- Е, те италианците да не би изобщо нещо да разбират! - намеси се Черният мустак

- Именно. Когато бях във Венеция, в деня на свети Марко, ми се прииска да погледам гребните състезания. И толкова тъжно ми стана от тях! Сърцето ми ронеше сълзи, устата ми немееше. А италианците не разбират, смеят се, сочат ме с пръст: “вижте го Ерофеев, пак ходи като на*бан!” Е, да не би да бях на*бан?! Просто устата ми немееше...

......

И все пак, не тръгнах да се връщам. Поех през Тирол в посока Сорбоната. Пристигам в Сорбоната и им казвам: "искам да стана бакалавър". А те ме питат: “Ако искаш да ставаш бакалавър - на теб би трябвало нещо да ти е присъщо като на феномен. Какво ти е присъщо като на феномен?" И какво да им отговоря? Казвам им: “Какво може да ми е присъщо като на феномен? Аз съм сирак.” “От Сибир ли си?” - питат. “От Сибир”. “Е, щом си от Сибир, поне на психиката ти нещо трябва да и е присъщо като на феномен. А какво и е присъщо на психиката ти?” Аз се замислих: все пак това не ти е Храпуново, а Сорбоната, трябва да кажа нещо умно. Помислих и им казвам: “На мен, като на феномен ми е присъщ самонарастващият Логос”. А ректорът на Сорбоната, докато измислях какво умно да им кажа, тихо се промъкнал отзад и като ме шибна по врата - “Тъпанар си ти, казва, а не Логос!” “Вън - крещи - вън Ерофеев от Сорбоната ни!” 

Тогава за пръв път съжалих, че не останах на квартира при другаря Луиджи Лонго.

Фънки бизнес

1. С прогнозите е толкова специфично. През 1837 в Таймс излиза бележка от неизвестен футуролог, че ако веднага не ограничат конския транспорт, към 1940 Лондон ще се покрие с 8-метров слой конски изпр. Не съм бил в Лондон, но мисля, че няма такъв слой. Или историята за английския аналитик в MI5, който при пенсионирането си след 47 години служба, казал: "Всяка година песимисти и паникьори идваха при мен със зловещи прогнози за начало на световна война и всеки път аз ги опровергавах. Сгреших само два пъти."

2. А ето тук няколко прогнози на фамозния Киел Нордстрьом (книгата е "Funky Business Forever: How to Enjoy Capitalism", 2007 - "Фънки-бизнес форевър: как да се кефим на капитализма":

• Информацията се увеличава така, че всяка сутрин се събуждаш по-глупав от снощи
• Ценността на висшето образование става нищожна. Знанието в академичния свят вече не е уникално, монополът е разрушен. Вече не ви трябва Харвард, за да може знанията ви да са на “завършил Харвард”. Ако преди 5 години такава диплома ви е давала достъп до всяка корпорация, сега тези знания са достъпни за всеки желаещ и физическата диплома е на изчезване. Ако сега решите да пестите за престижно образование на детето си след 10 години - не си губете времето. Университетите ще престанат да съществуват в сегашния им вид. Специализирани знания са необходими, но това не ви гарантира успех. При приемане на работа, първо се гледат уменията на кандидата, а след това го обучават на отношения с колегите му, а вече може да се прави точно обратното: първо намирате човек, с когото ви е максимално комфортно, а после го обучавате на професионални умения. Всеки може да стане профи, но не всеки може да ви е приятен като човек
• В основата на конкурентноспособността трябва да са емоциите и въображението. Питат Стийв Джобс защо Mac OS X толкова добра и той отговаря: "Направихме иконите толкова красиви, че да ви се иска да ги близнете". Нито дума за мегахерци и гигабайти. Затова, основният въпрос, който трябва да си зададат компаниите е: "влюбени ли сме (не просто харесва ли ни и симпатизираме ли им), а именно - влюбени ли сме в продукцията си, колегите и купувачите си? А те в нас?" Прост тест: колко клиенти за последните две години са си татуирали логото на компанията ни на бицепсите си? Ако Харли-Дейвидсън го постига за племето си, защо да не могат и другите?
• В новата парадигма всички сме лаици, но това създава възможности за бизнеса, защото се нуждаем от компании, които постоянно да затварят разрива между новопостъпилата информация и нашите знания
• Държавите умират като структури. След 50 години вместо 218 страни ще има 600 града. След 25 години няма да има Австрия, защото още днес Австрия, това е Виена и разни градчета наоколо

* сн. Martino Di Silvestro

Вeчеря на Капри

Тази снимка циркулира отдавна. Пише,че е правена някъде на Капри, не знам до каква степен е режисирана, но като съм виждал разни италиански местенца, сигурно е реална. Ако ми кажат: искаш ли да ти организираме една такава вечеря, но след това веднага ще трябва да умреш,  тутакси казвам: да, искам. После ще размисля и желанието ми делтовидно ще се разтече в куп въпроси:

- ще мога ли да избирам с кого ще съм на масата, че не с всеки искам?

- как ще разбера, че вечерята е към края си?

- кой ще дойде да ми каже да привършваме?

- а как точно ще умра след вечерята - на пълен ли стомах (което е вредно) или ще изчакат?

- ще има ли възможност за апелация (примерно, ако повърна изяденото пред свидетели, да не ме убиват)?

- кой ще знае за вечерята и за условието да умра след нея?

- няма ли, ако знаят, да ме гледат тъжно, а 3% даже да заплачат?

- няма ли това моето да им сговни прекарването (ако знаят)

- дали няма вариант да си организирам тази вечеря сам, без непременно да умирам?

- дали може да се предложи на някой друг да умре накрая, вместо мен (с информирано съгласие, естествено)?

- тия лимони да не вземат да ми падат на главата?

- мога ли да си откъсна един просто така?

- кога ще се състои вечерята, че не винаги мога?

- какво ще поднасят - какво ядене, а какво пиене?

- наистина ли нищо не се плаща?

- да не духа много от морето?

- ще мога ли да си говоря с хората, защото италианският ми е слаб (въпросът е факултативен)?

Както виждаме - обичайните въпроси от жив към живи, все едно няма да умирам и освен това, някак темата за смъртта постепенно се изхлузва. Въпросите също са прекалено много, може да се мине и само с един: Докога ще продължи вечерята?

Мумии в гардероба

1. Защо никой не ми е казал, че институциите са създадени за да потискат импулсите на хората,  да не ги избива (прекалено) на магично мислене. В това няма нищо лошо - с митове си обясняваме всички възможни ситуации в ежедневието. Задачата на добре функциониращите елити е да създават такива институции и да ги поддържат в добра форма. При пробив (т.е. при шантави елити или при криза), магичното избликва и започва да заема неподобаващо голям обем в общественото пространство

2. Естествено, общностите регресират, превръщайки се в архипелаг от детски градини. Най-търсени стават страховите сюжети, защото кое дете не обича да играе на “искам да ме плашиш”. А кой уплашен родител няма да се уплаши за детето си, за кого още? А кой нефелен елит не мечтае да управлява чрез страх? С любов ли да управлява?
3. От друга страна, на планетата живеят към 8 милиарда човека, външно изглеждащи доста симпатично и безобидно. Не искам обаче да си представя, ако изведнъж всички те станат способни да мислят

4. Само да не се окаже мизантропия това

* Египет, 1860 г. Търговец на мумии

Успешен и дебилен

1. Наскоро прегледах книгата на известен гуру, оплодител на щастливци (лайф-коучинг, самоусъвършенстване), въпреки че хич не обичам неща като селф-хелп, коучинг и пр. Казва се “Неограничена власт или изкуството да владеем себе си” (“Unlimited Power: The New Science Of Personal Achievement”), на Антъни Робинс.  Мернах някъде, че има възможност да посетя и семинар за около 10 000 долара (door price). Помислих си: по-добре книгата - хем ще придобия неограничен пауър, хем ще спестя за нова китара и обектив и най-вече - ще овладея себе си, at least

2. Книгата започва еротично (прев. мой):

“Слушах за него от месеци. Казваха, че е млад, здрав, щастлив и успешен. Гледах го докато напускаше ТВ-студиото, докато консултираше президенти, видях го да дебатира с диетолози, да обучава мениджъри, да работи със спортисти и деца с увреждания. Изглеждаше невероятно щастлив и влюбен в жена си, докато пътуваха заедно по света. И когато приключиха, те се върнаха у дома в Сан Диего, в замъка си с изглед към Тихия океан. Как стана така, че това 25 годишно момче, с гимназия, можа да постигне толкова много за толкова кратко време? Как от лузър, с наднормено тегло и никакви перспективи, той се превърна в здрав, уважаван човек с отлични възможности за неограничен успех? И, което ме изуми най-много беше, че това съм аз! „Неговата“ история е моята собствена.” 

По нататък, Тони споделя, че ако следвате няколко прости принципа и вие ще станете такива (със замък в Сан Диего и др.)

3. Това ударно дебилно начало не е случайно, то филтрира аудиторията. Ако прочете този пасаж и не ви стане смешно или повръщателно и продължите четенето, значи ще могат да ви втъкнат и останалите 460 страници НЛП-глупотевини за “неограничената сила”(в българския превод е “власт”) и при късмет, защо не и някое TED-че или семинарче за десет хилки. Ако не сте издържали, защото бегом към vomitoriuma (стая за повръщане в Др. Рим) - значи не сте в таргетната аудитория, филтрирахме ви, пипъл, няма щастие за вас

* на сн.: Лондон, 1877 г. Джентълмени пият бира

10 карикатури на Том Голд

Tom Gauld (c)