Лили и Даш

Лилиан Хелман (1905 - 1984). Четяхме я не само защото беше гадже на Хамет, просто пишеше хубаво.

От “Пентименто”

“... Тогава тя ме целуна. Това не беше честно от нейна страна. Аз гледах накриво Бете, задето ме смяташе за „непривлекателна“, широко разпространена дума по онова време, която означаваше, че никога няма да се омъжиш. Моята приятелка Джулия от нашата група в нюйоркското училище — четири момичета, събрани от кол и въже — беше толкова богата, че въпросът за женитбата изобщо не я вълнуваше и аз й завиждах за това. Аз пък бях непрактична: исках да се омъжа за поет. Една от нас успя да вземе поет, но няколко месеца след сватбата той се самоуби върху своя любовник.”

..............................

“...когато на втория ден Хамът обясни на Хана, че единственото, за което е мечтал на тоя свят, е една покорна женица, а пък попаднал на мен, цената на обеда престана да я безпокои и Хана заяви, че и тя на теория обичала покорните женици, но натъкнела ли се на тях, не можела да ги понася и не смятал ли той, че в повечето случаи те са глупачки с овесена каша вместо мозък. Да, той мислел същото, но глупачките имали едно преимущество — на тях по-лесно можело да се изневерява. При тези думи тя се разсмя, а по време на разходката на другия ден ми каза, че според нея Хамът е интелигентен човек.”

Съпротива на страха

Тестиране на ваксина за Covid19 през 19 век

Скоро четох едни неща, но ако ги знаете, не четете нататък.

1. Започваме със страха. Даже, бих казал - винаги започваме със страха. Собственият страх винаги ти изглежда рационален - тъй като е трудно да се видиш отвън, ако веднага не застанеш пред венецианското огледало в хола и тревожната ситуация я възприемаш не като емоция (т.е. съчетание от вегетативни прояви плюс ужасена гримаса), а като разумна стратегия за съпротива или избягване на някаква заплаха.

2. Всяка информация, свързана със заплаха се приоритизира от психиката, т.е. става централен проблем, засенчвайки ред други

3. Рекламистите (копирайтърите) отдавна са наясно и без да са чели Маслоу, че дадена информация привлича вниманието, ако е свързана с една от трите теми (атрактори):

- мога ли да изям това

- мога ли да правя секс с това

- може ли това да ме убие

Съвременните тенденции са сексуалният атрактор да снижава ценността си (не им е интересно, явно), докато храната и страхът са актуални както преди (по-интересно им е, явно)

4. Страшните прогнози привличат вниманието - те винаги изглеждат по-вероятни от оптимистичните. Когато търговците на страх ни продават някакъв апокалиптичен сценарий и ние им кажем: "аре стига, това няма как да се случи", те винаги могат да ти отговорят: " пич, ти можеш ли да гарантираш, че това няма да се случи?" Естествено, не мога. Виждаме симпатична логическа грешка от типа argumentum ad ignorantiam.

5. Още по-интересно би станало, ако свържем темата за страха с културалната карта на Ингелхарт (Inglehart–Welzel cultural map), но става късно и поради определени обстоятелства, нищо не мога да свързвам сега

Експлейнър за Covid19

Към 6.03. ситуацията е следната:
- Инфекцията е нова за хората и изследователите, затова не са много ясни прогнозите, т.е. накъде ще се развива ситуацията (пикове, спадове, etc).

- Ниска контагиозност (или още “заразност” - процент заболели сред контактиралите) Напр. сезонният грип и варицелата са с висока контагиозност

- Висока тропност към тъканите на дихателните пътища, оттам - най-честото усложнение е пневмония. Присъединяването на пневмония дава по-високата смъртност от Covid19 - 3%, /при сезонен грип - 0.7%/

- Ниска вирулентност (способността на микроорганизмите да заразяват). Вирулентността определя и колко тежко протича заболяването. Причинителят може да бъде високо контагиозен, но слабо вирулентен (напр. настинка) и обратно (напр. треска Ебола)

- Инкубация - ок. 14 дни (има данни за до 20 дни)

- Смъртност - деца до 9 години - не, основно хора на възраст 70+ - до 20%

- Пътища за предаване на инфекцията - въздушно-капков, въздушно-прахов(?), контактен, има данни и за полово предаване

- Произход: зооноза, т.е. основния гостоприемник са животни (прилепи и едно друго животно)

- Мутации - да. Covid19 към момента е мутирал на L (70% от заразените) и S (30% от заразените)

Предпазване

- Mаска - не. Маската работи отвътре навън, тя е предназначена за болни, които не трябва да заразяват околните здрави. Ефективна е ок. 30 минути. Също както белите престилки на лекарите не предпазват никого от нищо, защото са фрашкани с микроби след първия час, но като всеки вид униформи, обозначават йерархиите в конкретната организация (система) 

- Специални облекла за химическа и бактериална защита - не особено, защото след използването им трябва да се обеззаразят, а не е ясно с какво (освен, ако не са еднократни) и защото трябва система от санитарни постове преди и след влизането в активната зона

- Ограничаване на големи струпвания на хора и социални активности (изолация на здравите), карантина (изолация на заболелите) - помага частично

- Препарати - за Covid19 няма ефективен

Важно: паниката и страхът свалят имунитета и повишават вероятността да пипнеш Нещото. Една оригинална хипотеза за източника на паниката - светът се управлява от хора на възраст 60-70+, (геронтокрация), които реално са уплашени за здравето си и реагират нормално за политици - първосигнално. 

Съвет от мен 1: при четене на преса и интернет - правете си поне минимален факт-чекинг

Съвет от мен 2: не изпускайте черната мастилница на пода

- Ваксина - ще бъде създадена, изпитана и изкарана на пазара, по различни източници след 8 - 12 - 16 - 24 месеца, засега няма

Бонус - карта на разпространението на covid19 почти в реално време (от John Hopkins, а тия не лъжат)

Давилови капки

Николас Гомес Давила (1913 - 1994), колумбийски философ. От есето на Стоян Гяуров:

"Биографията на този "прочут непознат" може да се разкаже с едно изречение: прекарва детските и юношеските си години във Франция, после се завръща в родния си град Богота, вдига една голяма къща и, благодарение на наследеното богатство, прекарва остатъка от живота си в четене, писане и размисъл, в кръга на семейството си, неколцината си приятели и сред десетките хиляди томове на своята скъпоценна библиотека."

Най-често пише във формата на схолии (обичай да се пишат кратки коментари в полетата на античните ръкописи)

Ето малко схолии:

Забрави обясненията си. Аз не слушам твоите проповеди, а твоя глас.

За да избягаш от затвора, трябва да се научиш да не сключваш договор с неоспоримите му удобства.

Когато препрочитаме литературата от младостта си, се чувстваме сякаш виждаме карикатура на спомените си.

Този, който се приближава към истината без разрешение, намира на мястото и празнота.

От средата на миналия век, от Бодлер, Флобер, Киркегор, Достоевски, Ръскин, Буркхарт знаем, че вярата в прогреса характеризира глупака.

Човек бързо пуска истините, които е хванал, сякаш му изгарят ръката.

Човек започва да си търси идентичността, когато се отчае от качеството си.

Мисълта трябва да се разпространява не симетрично, като някаква формула, а безпорядъчно, като храст.

Художникът е херменевт на битието, ученият - екскурзовод из видимостта.

Не всеки учител е глупак, но всеки глупак е учител.

Никоя работа не е срамна, но всички те карат да деградираш.

Да пишеш добре означава да опишеш крива, използвайки минимален брой допирателни.

В присъствието на този, който не ни разбира се чувстваме като пред стена. В присъствието на този, който ни разбира, се чувстваме като в затвор.

Истинското изкуство на нашия век е изследването на празнотата, опис на липсата.

Йерархията е атрибут на небесата. В ада всички са равни.

Лисабон

Абсолютно рошав, Пл. машинално разбърква кафето си без захар и не мога да го спра да говори. Лисабон бавно се пробужда и в кафенето където се срещаме да си разказваме и да закусим, освен нас има двама с туидени каскети (чехи?) и още няколко туристи с раници, наведени над картата на града. Пл. е обсебен от махмурлука и впечатленията от ужасната нощ, която е изкарал из лисабонските барове и разказва, и разказва без да може да се спре, докато до него стине сандвичът му с шунка.

"Por favor senhor! Еu preciso de mais! Ahahahahaаа" ("Моля господине, нуждая се от повече! Ахахахаха") - крещи Пл. Приел е за свръхважно максимално точно да възпроизведе заплашителните интонации на бездомния алкохолик, който го е преследвал из мъгливите, сюрреалистични лисабонски сокаци. 

Тогава го слушах и си мислех, че това е история за алкохол и вещества или за тъмните страни в живота на източноевропейския турист, но сега, след години, разбирам, че е ставало дума за съвсем друго.

Супервизия

Все пак, с какви странни неща се налага да се занимава човек, вместо да се кефи на Ги Бурден, примерно. Не, ще си чета доклада, нищо че няма да помогне. Съвсем къс е, хибрид между презентация и лечебни подскоци в стил Фелденкрайс. Заглавието е: "Супервизия при окупацията на света от субкултурата на умните". "Кайрос - чал", както казва Б.

Няколко снимки на Ги Бурден.

кр.

Сокуров

1. Отдавна съм открил за себе си - хубавите книги ми действат афродизиачно, а хубавите филми ме евтаназират. Филмите на Сокуров (три със сигурност) винаги ме умъртвяват и то не по начина на "All that jazz" (Боб Фос) - бавно, еротично-носталгично, в полутъмен манхатънски апартамент, на фона на “Perfect day” на Хари Нилсън (именно той и никой друг). Не, Сокуров ме убива по другия начин - веднага, още докато гледам, без послевкусие и мъчителни реминисценции - просто си мъртъв, повече няма мисъл и съответно - няма и смисъл

2. В "Руски ковчег" (2001) - точно това ми се случва. Непрекъснато следвам полубезумния герой из галериите на Ермитажа (техниката е "single take" - целият филм е сниман с един кадър, без монтаж) и се опитвам да доловя откъслечните му фрази-асоциации, а отзад - втори глас (на режисьора? твоят?) коментиращ също толкова неразбираемо

3. От това фрагментиране се чувствам като измъчен шумер - пристъпвм оголен, дяснохемисферен, влизат ми някакви картини (Карл Шмит: "никакви логически аргументи не могат да се сравнят с един качествен символ") и постоянното "така ли го каза или аз така го чух?" и т.н. Измъчих се
4. Сокуров към Сергей Дрейден (актьорът в главната роля): "текстът ти трябва да е като риба". Как да го разбирам? Ако много стиснеш думата, тя ти се изплъзва - ето как. Да! Ето, това непрекъснато изплъзване ме убива, всъщност

5. Гьоте (по Генис): "Непълнотата е продуктивна - написах "Ифигения" след като изучих гръцката митология, но познанията ми бяха непълни. Ако бяха изчерпателни, пиесата щеше да си остане ненаписана”