Просто стар, но завладяващ виц

Средновековие. Градът празнува юбилейна екзекуция. От столицата пристига палач-мегазвезда (Gastscharfrichter). Всички билети са изкупени месеци преди това. Площадът пред Ратхауса е богато украсен с цветя, балони и гномове. Ешафодът - ефектно драпиран в черно, с редки червени акценти. Тълпата се вълнува. Извеждат осъдения. Асистентите му заповядват да коленичи и поставят главата му на ешафода. Под мощните овации на зрителите се появява звездата-палач. Облечен е в пурпурни копринени кюлоти и капитонирана наметка в цвят гнила вишна. На качулката му, със златна сърма виждаме извезани гербовете на уважавани градове в Рейн-Вестфалия и даже Нойшванщайн.

Асистентът отваря богато украсена кутия от жетоба и изважда специалната парадна брадва с фино инкрустирана дръжка и посребрено острие.

Покланяйки се елегантно, палачът заема работна поза. Публиката немее, барабаните бият тревожно тремоло. Палачът замахва с красив жест. Тълпата крещи в екстаз. Палачът прибира брадвата в услужливо подадената му кутия. Осъденият пита с известна доза непочтителност:

- Може би най-после ще спрем с този театър и ще свършим и малко работа?

Палачът гордо отвръща:

- Вече приключихме.

- Нещо не забелязвам особена промяна - ехидно отбелязва осъденият.

- Ами опитай се да кимнеш тогава.

*От клипа на Tyler, The Creator (Tamale)

Просто текст (шизофр.)

0. Някой като ме помоли: "Сашо, може ли пак кратък шизофренен текст, не е за мен, за един приятел питам?" и аз веднага: "Може, ето".

1. Аре де, искаш да си живееш нормалното, системно ежедневие и почти си повярвал, че си слуга на Провидението и хоп! - случаят те бутне към поредица от хаотични събития с неясна прогноза и невидим хоризонт, т.е. не си сигурен, че след хоризонта има нов хоризонт - те са ти спрели редовното ходене дотам за лична проверка

2. От меко нюансиран ставаш отблъскващо дискретен, (дискретизация - разделяне на сигнала на определен брой дискретни нива) развалят ти цялата работа и хайде пак се изправяш пред непосилната задача да оцялостяваш себе си и другите

3. Натрапили са ти и нови вини, с красиви имена - "отрицателни екстерналии" (когато неспазвайки правилата причиняваш вреда на друг), "проксемични конфликти" (не спазваш увеличената дистанция)

4. Докато не произведат маски от нежна, прозрачна коприна, ще разпознаваш и ранжираш усмивките само по очите. Забрави за "широката предразполагаща усмивка", но ти и преди я виждаше само с любезното съдействие на Холивуд, пък и нали са ти обяснили, че тя е неискрена. Подсмихването е по-добро - носи толкова информация: "знам, че знаеш, че аз знам кой е..." и т.н.

5. А сега - хайде обратно по стаите. Тип "мелцеров бокс" (проверяваме в Гугъл). Шега

Домашни любимци

1. Има нещо много общо между любимеца ми Бунюел и любимеца ми Шванкмайер. Знам, че гениите ходят по двойки. Знам, че като откриеш единия, трябва веднага да тръгнеш да търсиш и втория 

2. Да оставим сюжетите, там е ясно - и двамата са сюр и нямат проблем да те насочат към някоя тайно секретираща жлеза, за която не желаеш да научаваш и да те залутат в лабиринтите на непозволеното да си я търсиш сам. А това, с което най ме възторгват, са фините преходи от нормалност към лудост и когато вече си усетил маркерите и успокоен си лепнал етикетите ("тия са нормални, а тия са явно откачени") и хоп! - пичовете обръщат логиката и виждаш, че новооткритите нормални, всъщност са абсолютни неадеквати, а ония другите, дават доста приятни решения. И още няколко такива мутации, и те разлюляват яко - едно несъмнено истинско състояние, към което всеки интелигентен човек би трябвало да се стреми

3. Разбира се, тежките анимирани кошмари на Шванкмайер не могат да се мерят с дискретния чар на Бунюеловите герои, но и в двата случая умирам от смях като ги гледам, защото знам - точно такива нелепости непрекъснато се случват в живота и както смея да ви уверя - сюрреализмът е просто реализъм на квадрат. Не, на куб!

4. И внезапната ми асоциация с пианото на Евънс в “You must believe in spring” - така построено, че непрекъснато да очакваш едно, а да се случва друго. И след миг си казваш - е, оттук вече е ясно, няма накъде да завие. И хоп! - има, той е видял начин. И пак същата история след малко. И си казваш: “спирам да го слушам тоя, само ме изнервя!”, но продължаваш, защото разбираш - не е случайно, той те пази от нещо

Jan Svankmajer в Youtube

* скрийншот от "Пънът" на Шванкмайер (Czech: Otesanek, aka Little Otik, aka Greedy Guts, 2000

Рим, забележителности

1. Има толкова интересни неща по света, а хората са склонни да се фиксират на най-тъпите. И ако не ги отлепи някой, така си и остават като красиво преливащи на слънцето тюркоазени мухи

2. Ето например - който е бил в Рим и не се е оглеждал достатъчно или не е имал читав гид да го изведе извън обсега на ди Треви и Стадиона за колизии, не е видял триумфа на канализациите - Голямата Клоака (Cloaca Maxima). Чудото е построено в интервала VII - IVв. пр. Хр. и е представлявало 800-метров открит канал между два от хълмовете (Палатин и Капитолий) и вливащ се в Тибър. При император Август го покриват изцяло и става практически подземен, а го ползват и сега

3. Както всеки сериозен проект и Клоаката се е нуждаела от небесен покровител и римляните решили това да е Клоакина - едно от имената на Венера ("Пречистваща", от cluere — чистя)

4. Мястото където Великата клоака се влива в Тибър се нарича "Устата на истината" (итал. Bocca della Verita) по аналогия с известен барелеф (там има друга история). Наричат го "най-фотографираната канализационна шахта в света". Може да се види до моста Емилиус (Pons Aemilius) или Ponte Rotto ("Разрушения мост") както го наричат сега. Така някак си.

* всички снимки са от интернет

Популярна епидемитология

Хубава книга - "Пътешествието на писателя. Митологична схема за писатели". Авторът Christopher Vogler е холивудски сценарист и ни учи как да пишем сценарии използвайки "Пътя на героя" във вариант на Дж. Кембъл (sapienti sat). Прави впечатление, прекрасната релевантност със сегашната вироза, от която ми бръмна главата, честно. Ето накратко.

Действие I - Oтпътуване

1. Светът на ежедневието (здрасти-здрасти, дай пари за пасти)

2. Зов за приключение (имало едно време един незнаен, 30-милионен китайски град, където няк'ви хора яли прилеп и умрели)

3. Отхвърляне на зова (глупости, плашат ни за да си преразпределят пазарите и да ни прецакат Алиекспреса)

4. Среща с мъдреца - прорицател (епидемиолог или подобен, белобрад, в пурпурно наметало или друга униформа и вещае: "няма да излизате, ще работите от къщи, ще работите лошо и неефективно, ще ви се пречкат деца, които също ще работят от къщи, но яхнали ви на конче" и др.)

Действие II - Начало на пътя

5. Преодоляване на първото препятствие (стойте си вкъщи, ще проверявам!)

6. Изпитания (липса на маски, тестове, организация), съюзници (тоалетна хартия, алкохол, лекари), врагове (разстояние над 1.5м, хоризонтални повърхности и дръжки, приятели, възрастни, вертикални нарцистични откровения и др.)

7. Приближаване към затънтената пещера (отказвам да си го представя)

8. Главното изпитание (не излизаш от града, от квартала, от къщи, възрастови коридори, облъчват те с потресаващи сюжети за смърт и разпад, но вяло, без паника)

"You are here", както пише в градския парк на Елсинор.

В следващото предаване - трето действие - Инициация, Наградата, (получаване на стаден имунитет ей така, от въздуха), Обратният път, Denouement и т.н. до 12.

Воглър дава и примерни обеми на трите действия - 30+60+30 страници. Ние на коя сме?

Без прецедент

1. Човек не е висок колкото кон и даже не колкото жираф. При мъжете имаме средна височина 1.80 м, като идеалната пропорция за избягване на неврозата е 1.10 м устрем и 70 см чувства. При жените, при ср. височина 1.70 м, мечтата ни е да постигнем 1.10 м чувства и 60 см устрем

2. Неубедителността на собственото ти минало (доста благополучно до момента, мисля) те натиска да реминисцираш нежелателните промени в ежедневието ти в качеството на мини-трагедии. Вирусът не е само левичар (изравнява правата на бедните и богатите), но и ключар (изравнява задълженията всички да си стоят вкъщи)

3. Усещането че те носи, люлее или парализира може да означава много неща, но преди всичко ти намеква, че трябва да смениш метода. Етимологията на “метод” е “гонен от хайка кучета” и второ значение “страх”. Идеята да си смениш страха (метода) с по-достоен и структуриран, зад пределите на аморфната екзистенция (пак с екзистенциален естествено, други не държим) е доста елегантна. Елегантността идва от това, че получаваш един истински, дизайнерски Дарт Вейдър, а не онази размита клоунада, призвана да ти разнообразява работния ден с безвкусни шеги

4. И не забравяме: провалът на политиките не води непременно до естетическа депресия. Карантината на избягалите от Флоренция дървени философи (“саванът няма джобове”) е също 14 дни, според Бокачо

* на картината: Бокачо - свири им на китара и нещо ги омайва

Ненатрапливо

1. Както и да си го говорим, социалните мрежи са вид тълпа и даже не е необходимо да надзъртаме в соц. психология (ето, откриха Льо Бон от 1895, още малко и ще минат на по-нови автори, откривайки чудесен нов свят), за да почувстваме на кожните си повърхности спецификата на всяка тълпа - противоречиви послания, психична зараза, преувеличение, опити за канализиране в определена посока, етц.

2. Както често (непрекъснато) става, талантливите писатели и сценаристи отдавна са описали такива ситуации, например в последния подобен сериал "Епидемия" - руски, от 2018, триажните (селектираните) групи ги позастрелват малко, дали заради екшъна, дали заради  убеждението на екипа, че това е логично, не знам

3. Парадоксално, но за разлика от притеснените, бързащи да се гмурнат в неврозата 40 годишни, аз имам доста време и не е необходимо да бързам за никъде. Тъй като съм на 61 и дискриминационният подход ме дебне отвсякъде, а имам планове, които не ми позволяват да се обеся пред входа с табела "Их бин партизанен", а и поради социофобни особености, отдавна и съзнателно се подлагам на информационен глад

4. Между нас казано, който е по-хитър, да не кажа умен, навреме гепва този вид гладуване и съответно остава строен, привлекателен за леличките и останалите morituri te salutant-и. Вярно, главата му се напълва със съкрушени ценности (безотговорност, не мисли за бъдещето, егоизъм, демократичен централизъм, изолиране на девойките в гората преди първи мензис и др.)

5. Освен това трябва и да се ходи на работа малко или много, но не за да ми ръкопляскат от балкона (нещо да съм направил като хората? Къде са ми спасените атипични пневмонии? А защо не съм в красив бял virusproof костюм и стерилна папийонка?)

6. Както Кръстев навреме ни е предупредил, освен възвръщане на легитимността на експертизата и обичта към авторитаризма и The Big (Medicine) brother, Covid-кризата ще пообърка динамиката на поколенията. И наистина - дауноподобното момиче изчезна заедно с климатичните си промени - сега по-възрастните са много по-уязвими и се чувстват застрашени от видимото нежелание на милениалите да променят начина си на живот

7. Сега прочетох, че псевдосирийските бежанци в Европа внезапно са станали петимни да се върнат по родните си места и обсаждат посолствата (за Италия, конкретно). Бях си запалил цигара и естествено, се задавих от смях

* на снимката: скрийншот от сръбски образователен клип как да избегнем ръкуването