Книги и филм

1. Има един потресаващ разказ на Набоков от американския му период (написан на английски) - “Знаци и символи” (“Signs and symbols”). Разказва се за възрастна двойка бедни руски емигранти в Щатите, които искат да посетят психичноболния си син в психиатрията, където живее и както всяка година се чудят какъв подарък да му донесат за рождения ден. Отдавна са наясно, че нищо не му е нужно и нищо няма да приеме. Накрая му избират кошничка с десет малки бурканчета с разноцветни плодови желета.

“Тя мислеше за безкрайните вълни на болка, която по някаква причина и се налагаше да изтърпяват, тя и мъжът и; за невидимите великани, невъобразимо измъчващи момчето и; за разлятата в света несметна нежност; за участта на тази нежност, която или смачкват или я използват безцелно, или я превръщат в безумие;”

2. Има един хубав разказ на Акутагава (“японският Кафка”) - “Женско тяло”, в което героят се превръща във въшка и започва да пълзи по голото тяло на жена си, възхитен от красотата на гледките и панорамите, които се разкриват пред погледа му

"Пред него се издигаше могъща планина, от чиято окръглена форма се спускаше нещо като гигантски сталактит, започващ някъде отвъд границите на зрението му. Този сталактит, завършващ допрян в леглото, беше с формата на нар и толкова червен, че изглеждаше като че огън бушуваше скрит във вътрешността."

3. Има един потресаващ филм на Лоузи - “Прислужникът”, който винаги ме кара да се възхищавам от прекрасния начин, по който слугата постепенно се превръща в господар на господаря си. Всичко е точно толкова английско, колкото си го представям, може би защото Лоузи е американец, живял дълго време в Англия. Както в моя случай

* сн.: кадър от "Прислужникът"

Flow/fly

1. Хората нямат нито време, нито желание, както се носят в потока (на произносимия от третия път Чиксентмихай) да спрат, да се обърнат към някого, който в този момент е до тях, да го погледат двайсетина секунди и да му кажат: “О, ама ти си страхотен/тна! Толкова си истински!”

И той/тя, малко изненадан ще отговори: “Какво ти става?” И ти трябва да му/и отговориш: “Не, не, спокойно. Просто изведнъж виждам колко си страхотен и истински" (/тна, /ска).

Това ли не е хамлетовско?
2. Вместо това, предпочитат да отлепят един от бледожълтите стикери на бюрото си и да напишат: “На земята не е имало, няма и няма да има втори такъв като мен”. Дали ще сложиш удивителна накрая или не, няма никакво значение, защото в следващия момент, билийв ми - практически тутакси, около теб започва да жужи зелена муха-лайнарка с последния възможен въпрос: “Жуж-жуж-бръм - що за проект си ти, всъщност? - жуж-бръм-жуж - Каква е необходимостта, изискваща да те има?

3. На персонализъм ме избива

* сн.: Ellen Rogers

Референции

1. - Жена без ласка - сподели Н. в безочливо откровение - неминуемо се свлича в алфа позиция. Студени орхидеи на ръководни длъжности. Отнемат магическата сила на ежедневието и я заместват със сигурност на цената на дабъл рум в съмнителен хотел - добави.

- Познавам жени без ласка, които не са се свлекли в алфа - казах.

- Естествено, не съществуват толкова свободни алфа позиции. Но познаваш ли жени с ласка в алфа позиция?

2. “Безочливият”, казва Теофраст, като заколи животно в жертва на боговете, осолява месото, а отива да обядва у другиго, и отгоре на това виква роба си, взима месо и хляб от трапезата и му дава пред всички с думите: "Угощавай се Тибие!”. Ако по време на театралните представления му дойдат гости от друг град, услужва им да заеме места в театъра, но за себе си не плаща, а на другия ден завежда и децата си, че и възпитателя им” (по Б. Богданов)

3. - При среща с враждебна цивилизация, според мен няма смисъл от дълги, сложноподчинени изречения за да ги убедиш да не те унищожават - каза Н.

- Да, дългите изречения са безполезни на къси дистанции - отбелязах

- Не знам нищо за това. Просто им кажи: “Вървете по дяволите!”

* илюстрация на Хенри Дарджър към книгата му. Много интересна личност (Henry Darger)

Кристофър Робинзон

0. Даже не ми се наложи да се впускам в далечни плавания. По шосето - по шосето и после малко офроуд на първа, носиш се из високите треви, докато не стигнеш границата с гората. Там вече не може с кола, взимаш багажа и потъваш в гъстия лонгоз на устието. Има една изоставена рибарска хижа, точно където реката прави огромен завой (интелигентният отказ - винаги с меандър) преди да се влее в морето и да изчезне

1. Нали времето на различни места тече различно. Като кажеш “тече”, значи има скорост, но то също влиза във формулата, значи скоростта на движение на времето е някакво негово отношение към друго време? Към моето собствено? Да разбирам ли, че има поне две времена - едно общо за всички - и за човека, и за вазата на прозореца и едно тайно, частна собственост - присъщо само на мен?

2. Не, задължително е, мислех си, да се заселиш в тази барака, да сметеш натуриите в ъгъла, да седнеш на грубо скованата маса с празния буркан “Μέλι” и изведнъж да откриеш, че си превключил изцяло на вътрешното си време. Да му се вслушаш, да го уловиш как струи в тишината

3. Най-после свободен - от рутината на деня, от телефона, от познати, от добри познати, от необходимостта някъде да отида да подам, да попълня, да се регистрирам, да предам, да се явя и да изчакам - свободен от мъртвото всеобщо време. Сега сам ще си управлявам своето. И защо не - имам един хляб, малко шунка и два огромни пакета с пуканки

4. Този ландшафт ми говори за някакво митологично време, в което нищо не се случва или по-скоро всичко се случва едновременно. Премрежено гледам проблясващата през шавара река-време и както става в полусън, мислите ми извършват причудливи движения. Следвам ги доколкото мога, но сякаш отделно от себе си. Исках да ги хвана както се хваща за ръката непослушно дете, точно когато съвсем започнат да ми се изплъзват, но веднага: “какво дете, откъде дете”? Оригинално. Може би си струва да започна с това? Но какво да започна? Нали спя?

* на сн.: рибарите показват странни умения

Не (Да)

1. Разбира се, че с П. ми беше много по-интересно, въпреки че и сестра му ме привличаше с отрязания безименен пръст на лявата си ръка - П. и го бил оперирал като били съвсем малки и си играели на хирург и пациент. Семейството обитаваше две стаи на тавана, до които се стигаше по тъмен коридор; там ловко трябваше да избегнеш детската количка, шейната и най-вече масивният прашен сандък, слабо очертан в тъмнината и напомнящ неземната Кааба. Явно родителите им не се решаваха да го махнат и аз имах смътна догадка, че по някакъв начин той ги пази от нещастия. Беше заключен с катинар с отдавна загубен ключ, П. не знаеше какво има вътре, но предположенията ни бяха доста завладяващи

2. П. твърдеше, че ключът не е изгубен и разказваше достоверна история, как баща му го сложил в кристално ковчеже, което положил в по-голям, вече не кристален, а оловен ковчег и после, с помощта на познати моряци (баща му работеше в пристанището) го спуснали на дъното на океана, доколкото знаел - в района на Марианската падина. Наскоро там имало експедиция с батискаф (не заради ковчега, а с друга, научна цел) и покрай останалото, мернали и ковчега - там си бил, на дъното.

3. Как съм го гледал, докато ми е разказвал тези истории? “Не, каза ми един път той - виждам, че не ми вярваш. Не мога да разказвам повече, когато виждам, че не ми вярват”. Неудобна пауза, поклащам леко глава, за да покажа едновременно недоверие и уважение. В крайна сметка, невярващият винаги губи, докато не открие, че главното във всяка история не e достоверността и

* скитска пантера, 7 в. пр. н.е.

Пак за Джармуш

1. Гледах наскоро "Патерсън" на Джармуш и малко се успокоих. Бях се отчаял от него в последно време - започнаха едни зомби истории, едно хабене на Бил Мъри и на Тилдата - вампирясал е гадният водолей, помислих си. Нищо лошо, всекиму се случва понякога, но аз къде съм в тая вселена?
2. Обичам зомби истории, но не и концептуалните. Искам зомбитата да настъпват в омерзителни редици срещу зрителя (т.е. срещу добрите) и да издават онези противни звуци, и добрите да ги съсичат с мечове и брадви, и замалко да не успеят, но в последния момент все пак да успеят, и после малко роуд-муви, и хоп - ново свърталище на проклетите твари, и пак ги почват с мечовете. И да - отвреме-навреме някой не внимава достатъчно, вампирясва и се налага да го убият. Обикновено това е един от най-готините партньори и този номер с наложителното убийство на най-добрия ти приятел ме кара малко да се плаша от себе си
3. А Патерсън е превъзходна история от тези дето външно не се случва нищо, а вътре кипят процеси, които ти се предлага да изследваш, най-добре с метода на свободните асоциации и без никакво отлагане да ги сравниш със своите (процеси). 

Истински Джармуш - парадокси и странни смешки отвън и меко до средно валпургианство отвътре

Ф-ти

1. На кухненския ти балкон има най-различни дребни предмети. Някои трябва да бъдат изхвърлени, други може някога да станат полезни, трети са откровено вредни, но някак са успели да се вградят във велтаншаунга ти и не можеш да рискуваш да ги метнеш. Сами по себе си, те образуват колекция от ненужни неща, която погледът ти композира всеки път различно. Затова и не знаеш как ще изглеждат утре. Може да се окажат следи от някакъв личен Златен век, или да ти напомнят за колекционера на Фаулз или просто да ти послужат за временен плен - онова задължително забавяне в действията на героя по средата на вълшебната приказка
2. Писането на дневник (сега - блог) малко ми прилича на дефрагментация на диск - минаваш по концентричните кръгове на паметта си и намираш забравените в различно време парчета. После ги подреждаш където им е мястото и така ще имаш по-бърз достъп до тях, когато ти потрябват. Достъпът никога не става по-бърз, но затова пък ти не ги и търсиш особено. Значи операцията е имала чисто терапевтичен ефект.
3. Ако човек невнимателно се вгледа в себе си, увлечен от идеологията на колективното самодоволство, вероятно ще забележи, колко е готин. Ако истински се вгледа в себе си, ще забележи, че е в опасна близост до Свещеното безумие. Ако не се уплаши, значи има много яки нерви или отчайващо слабо зрение

* п-ов Пелион, Greece