Откъслечно

1. Имам хубав начин да предсказвам бъдещето, без да прибягвам до стъклена топка или таро: мислено довеждам нещата до абсурд и доста често познавам какво ще се случи след малко. Трябва единствено да се бди, абсурдът да не те завлече със себе си, понякога стават грешки, знаеш
2. Сега не става - абсурдът ме е обгърнал плътно. И това не е моят, топъл и уютен селфмейд абсурд, конструиран с чисто научна цел. Този е някак натрапен, непознат, опасен, на места даже смъртоносен абсурд. И като доста хора ходя дереализиран опитвайки се да не разочаровам околните. Както пишеше някъде - народната кожа трябва да се пробива отвреме-навреме с нажежен шиш. Точно в момента опитват, копелетата, чувствам го

* ил.: Maggie Taylor

Хаос в стил Удхаус

1. Сравнително рядко, с цел управление на хаоса, излизам пред входа с комплект метла-лопата да поизмета фасовете от плочника и градинката. Работата е увлекателна и потънал в мисли, неусетно преминавам и към другите входове. Там обикновено се появява ангажиран старец, който след дълго безмълвие, (а аз нали се правя, че не го виждам, защото ме дразни тази негова статичност), най-после ме заговаря
2. Явно знае къде живея и ме пита защо мета пред другия вход. Обяснявам му, че точно там има страшно богата колекция, а единичните бройки пред моя вход отдавна не ме кефят и затова. Любопитният резоньор споделя слабо структурирани подозрения по оста престъпление-наказание, че май знае кой е: "Един тинейджър от горните етажи, но ако го хвана..."
"Дано не го хванеш", мисля си, защото, ако нямаш петстотинволтов тейзър, със сигурност ще те обидят, а може би и шамаросат. На глас споделям само, че и аз бих се включил в изтезанията, ако го залови и че имам някои идеи по темата. "Ставаш пасивно-агресивен", както казва една позната, а аз просто се опитвам да получа минимално удоволствие от безумния small talk в 9 сутринта
3. След половин час, благоразумието ми надделява и се прибирам удоволетворен домани ("вкъщи", итал.)

Вълшебни същества

Не си падам по Буковски, но ето: "Има различни жени. Има просто жени, а има вълшебни същества" А тук - Рене Грюо (1904 - 2004) както обичам - без много приказки

Художникът

__________________________

Път и шествие

1. Едно от най-хубавите неща когато пътешестваш, е мисълта: “Нямам представа къде ще нощувам”. Повечето хора се плашат от нощта и то не защото някакъв архаичен ужас от тъмнината ги мори, а от най-обикновените обитатели на нощния свят - дриади, мойри, лъговици, някакви досадни речни духчета без названия и т.н. - много са
2. Веднъж, в подобна нощ оставих прозореца на колата си отворен и докато се мотаех наоколо да гледам лунния изгрев, вътре влязла някаква същност. Първоначално си мислех, че е блатник (наблизо имаше блато), но те би трябвало да миришат лошо, а в колата дъхтеше нежно на пуканки, което ме наведе на мисълта, че е или курдуш или млада мойра. Така или иначе - очаквано спах лошо, с множество пробуждания с чувство на страх и уют едновременно. Трябва да се внимава
3. Всяко пътешествие е шестване в търсене на себе си по оставени минимални и абсолютно ирационални следи - случайни стъпки, звуци, аромати. Например, като се наведа да взема някакво камъче от земята, почти съм сигурен, че има поне още един човек на планетата, който прави същото в този момент. Какъв е той, прилича ли по нещо на мен и по какво? Дали му влияе това, че го копирам или той мен? А ако не дай си боже, са двама? Например един китаец в Гуанджоу и един афро-африканец (бивше "негър") в Того?

*сн.: скрийншот от "Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън" /Уес Андерсън/

Вече видяно

Един познат ми каза, че е възпрепятстван да се видим и започнах да си фантазирам как точно е възпрепятстван. Малко след това се появи Ани Димова и ми припомни, че в любимата “Алиса” процедурата е изчерпателно описана:

— Трябва да си спомниш — забеляза Царя, — инак ще заповядам да те обезглавят.
Клетият Шапкар изпусна чашата и хляба с масло и падна на едно коляно.
— Аз съм беден човек, ваше величество… — започна той — жално ще бъд…
— Жално е, че не знаеш да говориш — каза Царя.
Едно от гвинейските прасета започна да ръкопляска, но веднага го възпрепятстваха разпоредителите на съда. (Тъй като думата е доста мъчна, просто ще ви обясня какво направиха. Донесоха голяма платнена торба, която се връзваше на края с връв, пуснаха вътре гвинейското прасе с главата надолу и седнаха отгоре.)
„Хубаво, че видях най-после как се прави — помисли Алиса. — Толкова често съм чела във вестниците, че: «през време на делото, някои от присъстващите се опитаха да ръкопляскат, но бидоха незабавно възпрепятствани от разпоредителите», а никога досега не знаех какво значи.“
— Ако това е всичко, което знаеш, можеш да почакаш долу — продължи Царя.
— Не мога да ида по-долу — каза Шапкаря. — И без това съм на пода.
— Тогава можеш да седнеш — отвърна Царя.
Тук другото гвинейско прасе започна да ръкопляска, но биде незабавно възпрепятствано.
„Отървахме се от гвинейските прасета — помисли Алиса. — Сега ще тръгне по-добре."

* на сн.: истинската Алиса

Цитатник

1. Цитат от Бунюел както съм го запомнил (от “Моят последен дъх”):
“Моят идеал за безсмъртие е веднъж на десет години да ставам от гроба, да отивам за вестници, да си купувам един и да го преглеждам, след което да се връщам и с облекчение да си лягам пак в гроба.”
2. А ето как е в оригинала (прев. от френски Нина Венова):
“И едно признание: въпреки че мразя информацията, бих искал да се надигам измежду мъртвите всеки десет години, за да отида до будката и да си купя вестници. Това би ми стигало. С вестниците под мишница, блед, ще се прокрадвам покрай стените обратно в гробището и ще чета за злощастията на света, преди отново да заспя доволен, под успокоителната закрила на гроба.”

3. Ужасно, всеки си запомня както и каквото му е кеф. Но пък и преводът оригинал ли е? Най-добре да се осланяме на спомена. Споменът го обичам повече от всеки оригинал, както и интерпретацията ми е по-свидна от всякакъв факт

* ил.: Pulpbrother

Донкихотщини - два текста

1. От 51-во есе на Хавиер Лансон - “Опровергавам слуховете”
За да си измислиш новина, няма нищо по-ефикасно от това да я отричаш категорично. Спомням си, че навремето ми доставяше удоволствие да опровергавам в кръга на средно близките си приятели въображаемия слух, който ми приписваше сантиментална връзка с някоя тогавашна красавица: “Нямам какво да кажа за Айтана Санчес Хихон”, казвах тайнствено; “Понастоящем ние с Жудит Маско не поддържаме връзка”; или понякога, още по-дръзко: “Моля не ме питайте повече за приятелството ми с Брук Шийлдс”. Намятайки одеждите на достойнството и дискретността, аз давах да се разбере, че едно може би старомодно чувство на кавалерство ме спира да говоря по тези лични въпроси. Съблазнител и кавалер едновременно благодарение на едно сдържано опровержение
2. Набоков
Винаги съм бил убеден, че в битките си с реалността Дон Кихот търпи тотално поражение, но се оказвам в заблуда. Набоков (лекции за Дон Кихот, Харвард, 1951) систематизира всички сблъсъци на Хидалгото с въображаеми или не “същества и предмети” и ето какво се оказва.
Сраженията са четиридесет, Набоков ги изброява и анализира, и повлиян от увлечението си към тениса, им присвоява точки за всяка победа или загуба. Неочаквано разбираме, че Дон Кихот приключва с краен резултат 20:20.
“Или ако се придържаме към броенето в тениса - 6:3, 3:6, 6:4, 5:7. Но петият сет няма да бъде изигран - мачът е прекъснат от Смъртта. Нещо повече - в първата и втората част на книгата, резултатът също е равен - 13:13 и 7:7, съответно. Странно е да се открие толкова устойчиво равновесие на победи и поражения - отбелязва Набоков - в не твърде свързаната, с вплетена жива нишка книга. Причината за това е тайнственият усет на писателя, художествената му интуиция, стремяща се към хармония”
3. Излиза, че “борбата с вятърни мелници” е един доста читав метод за измъкване от Системата. Доколкото разбирам, има хора които го практикуват и досега. Познавам някои.

* ил.: чертеж на вятърна мелница, направен от Набоков