Малко Хармс за приземяване

Меден поглед

- Виждате ли - каза той - видях ви с него на трети - возехте се на лодка. Един от тях беше на руля, двама на веслата, а четвъртият седеше до вас и говореше. Аз дълго стоях на брега и гледах как гребат онези двамата. Да, мога смело да твърдя - те искаха да ви удавят. Така се гребе само преди убийство.
Дамата с жълтите ръкавици погледна Клопов.
- Какво значи това? - каза тя. - Как така особено се гребе преди убийство? И после - какъв смисъл има да ме давят?

Клопов рязко се обърна към дамата и каза:
- Вие знаете ли какво е това меден поглед?
- Не - каза дамата, неволно отдръпвайки се от Клопов.
- Аха - каза Клопов. - Когато фина порцеланова чашка пада от бюфета и лети надолу, в момента докато е още във въздуха, вие вече знаете, че тя ще стигне пода и ще се разлети на парчета. А аз знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, то рано или късно, неминуемо ще го убие.
- Те с меден поглед ли ме гледаха? - попита дамата с жълтите ръкавици.
- Да, госпожо - каза Клопов и си сложи шапката.
Известно време двамата мълчаха. Клопов седеше, ниско навел глава.
- Извинете ме - изведнъж каза той тихо.
Дамата с жълтите ръкавици удивено погледна Клопов.
- Всичко това не е истина - каза Клопов. Измислих го ей сега тук, седейки с вас на пейката. Аз, разбирате ли, си счупих днес часовника и всичко ми се вижда в мрачна светлина.
Клопов извади от джоба си кърпа, разгъна я и показа на дамата счупения часовник.
- Носих го шестнайсет години. Разбирате ли какво означава това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ето тук, под сърцето ми? Вие имате ли часовник?

Ани Лейбовиц - фото

Шест семейства заснети от Ани Лейбовиц за Vogue (Annie Leibovitz, проектът е "Meet the Parents! Six Families Celebrate the Many Joyful Ways We Come Together")

Мимоходом, откъслечно

1. Периодично, като се разочаровам от хората, получавам импулс да науча животински. Знам, че е малко безсмислено, защото - за какво ще си говорим? Е добре, в началото ще ги питам разни неща за живота им, а после очевидно ще започна да им разказвам за своя, но дали ще им е интересно? Или пък, ще поискам да им се похваля с нещо (което е съвсем естествено), примерно: “Мога да ви науча да правите малки човечета от пластилин”, а на тях за какво им е това умение? Откъде в гората пластилин? Кант е валиден само там където могат да го напечатат и прочетат

2. Случвало ми се е понякога - ходя из зала с картини и усъмнявайки се в собствените си усещания, поисквам каталога от някой щастлив посетител, а там:
“Подобно монадата на Лайбниц, ние не можем да обхванем миналото и да узнаем “цялата истина” за него. Компенсирайки тази невъзможност, художникът създава модели на миналото, които наглася към един или друг исторически момент, за да ни убеди, че “именно така е било”. В неговия малък абсурдистки свят………”
Както е казал Св. Авр. Авг.(Изповеди, Кн.VIII): “Евала, разтълкувахте ми го!”

* сн.: Андре Кертес, "Счупена пейка", 1962

Дали, кога, докато и др.

1. Дали трябва непременно да търсиш конкретната пеперуда, която си настъпил за да се появи този абсурд пред очите ти? Или е по-добре да си кажеш, че долетелият лебед не е черен, а просто го гледам през тъмни очила?
2. Дали напоследък много хора не са извършили дребни подлости (или малко хора са извършили едри подлости), иначе защо има толкова много благотворителност?
3. Докато можехме да си позволим лукса да се учим от чуждите грешки, а сега се принуждаваме да се учим от своите, докато плувахме в хедонизъм, а житейската ни философия беше толкова постмодернистка, че практически липсваше, кога нарушихме баланса между огъня и глината?
4. Докато доброто общо взето побеждаваше злото, а в сезона на голямото очакване нетърпеливо приемаме, че което победи - то е доброто
5. “Real is rear”, както пишеше на една фланелка

* ил. Maggie Taylor

Откъслечно

1. Имам хубав начин да предсказвам бъдещето, без да прибягвам до стъклена топка или таро: мислено довеждам нещата до абсурд и доста често познавам какво ще се случи след малко. Трябва единствено да се бди, абсурдът да не те завлече със себе си, понякога стават грешки, знаеш
2. Сега не става - абсурдът ме е обгърнал плътно. И това не е моят, топъл и уютен селфмейд абсурд, конструиран с чисто научна цел. Този е някак натрапен, непознат, опасен, на места даже смъртоносен абсурд. И като доста хора ходя дереализиран опитвайки се да не разочаровам околните. Както пишеше някъде - народната кожа трябва да се пробива отвреме-навреме с нажежен шиш. Точно в момента опитват, копелетата, чувствам го

* ил.: Maggie Taylor

Хаос в стил Удхаус

1. Сравнително рядко, с цел управление на хаоса, излизам пред входа с комплект метла-лопата да поизмета фасовете от плочника и градинката. Работата е увлекателна и потънал в мисли, неусетно преминавам и към другите входове. Там обикновено се появява ангажиран старец, който след дълго безмълвие, (а аз нали се правя, че не го виждам, защото ме дразни тази негова статичност), най-после ме заговаря
2. Явно знае къде живея и ме пита защо мета пред другия вход. Обяснявам му, че точно там има страшно богата колекция, а единичните бройки пред моя вход отдавна не ме кефят и затова. Любопитният резоньор споделя слабо структурирани подозрения по оста престъпление-наказание, че май знае кой е: "Един тинейджър от горните етажи, но ако го хвана..."
"Дано не го хванеш", мисля си, защото, ако нямаш петстотинволтов тейзър, със сигурност ще те обидят, а може би и шамаросат. На глас споделям само, че и аз бих се включил в изтезанията, ако го залови и че имам някои идеи по темата. "Ставаш пасивно-агресивен", както казва една позната, а аз просто се опитвам да получа минимално удоволствие от безумния small talk в 9 сутринта
3. След половин час, благоразумието ми надделява и се прибирам удоволетворен домани ("вкъщи", итал.)

Вълшебни същества

Не си падам по Буковски, но ето: "Има различни жени. Има просто жени, а има вълшебни същества" А тук - Рене Грюо (1904 - 2004) както обичам - без много приказки

Художникът

__________________________