С/порно

1. Когато помолиш някого да ти обясни какво е щастие, първо става угрижен, после започва да те облъчва с щампи за “щастието изобщо”. ОК, хората искат да ти услужат с универсалната рецепта, за да се успокоиш и да се разкараш с тъпите си въпроси
2. Настояваш да спрат с концепциите и започват да разказват истории. Всички те са разположени в бъдещето. Това според мен, е първата грешка. Веднага и неминуемо изплуват сюжети за “повече”, “по-голямо”, “по-дълго”, “по-разширено”, “по-далече”, etc. Това е втората заблуда
3. Когато хората свалЯт малко защити, започват да описват състояния, в които са били щастливи. Естествено, те са в миналото. Някой би казал: “Ама това е спорно, това е регрес!”. Тогава - къмон към светлото бъдеще, extend yourself!
4. Докато не осъзнаеш, че главното от достъпните на човека “щастия” е заключено в “Както досега”. Там го търси, другото е порно

* Сн.: Gillian Wearing, “Носете си маските правилно”

Книга

От “Кварталът” на Гонсало Тавареш

Пиронът
Господин Валери познаваше самонадеяни хора и не ги харесваше. За господин Валери самонадеян е човек, който се смята за по-добър от работата си: била тя сервиране на маса, писане или рисуване на картина. Господин Валери обясняваше:
- Познавам хора, които вървят по улицата така, сякаш правят услуга на ходенето. Опасно е да се смятаме по-велики от работата си - обясняваше господин Валери.
- Ако работата ни е да забием пирон в стената…
(и правеше рисунка)
- … и ако се смятаме за по-умни от тази работа, рискуваме да не уцелим пирона и да стоварим чука върху пръста си.
- Но също така не бива да се смятаме и за по-малко умни от работата, тъй като поради задръжки рискуваме пак да не от уцелим пирона и по този начин отново да стоварим чука върху пръста си.
- Затова - заключаваше господин Валери - при всяко положение аз възприемам себе си на същото ниво като работата. Нито съм неин началник, нито неин служител. Аз и работата ми сме еднакво умни неща, които в определен момент споделят съдбата си. Нищо повече.
След това философско изложение, господин Валери остана без дъх. Толкова беше щастлив.

сн.: Франц Хубман, "Стрелбище"

Мимолетно

1. Попадна ми Лакан, 17-ти семинар, “Опакото на психоанализата”, в руски превод. Както обикновено - каквото не му разбирах оставях за после, каквото му разбирах - спирах, да го помисля и т.н., докато не блокирах на “Истината е сестра на удоволствието, попаднала под забрана”. 

2. Както повечето хора, израснали в голям град, умея доста бързо да се движа сред тълпата без да докосвам никого, но в този текст докоснах и възможно съборих един-двама човекосмисли

3. Моделът “Колкото по-завъртяно - толкова по-интригуващо” е страшно пленителен за мозъка. Нещо като “Moon blue” на Стиви Уондър - от сутринта ти звучи в главата и докато не я чуеш отново, не изчезва. За да се появи пак надвечер
4. От друга страна, инстинктът да си усложнявам картината на света за да скрия, че съм повърхностен, понякога ми изиграва лоша шега. Неприятно ми е, когато шегата стане твърде изтънчена за личния ми цирк. Но не, няма да се откажа, ще поработя над себе си, стига вече над другите (шега)

Детски теми

- Знам как се появяват децата - каза Делян (7г.) и ни погледна тревожно.
- Как? - извикахме в хор с Матей (4г.)
- Майката и бащата трябва да легнат заедно и да се прегърнат.
- Да се целуват трябва - допълни Матей (явно знаеше по-щадяща версия).
- Не знам за целуване - каза Делян - но има и друг начин, само че е много по-бавен. Да ви го кажа ли?
- Да - казах (Матей разглеждаше една счупена саксия и вече беше загубил интерес към беседата).
- "Секс" се нарича, но не ме издавайте.
- Имам си приятелка в детската - каза Матей. Но няма да ви кажа как се казва.

Симулации

"4th of July Larp" (Larp e "live-action role-playing") e полска арт-група, която прави косплейнг (обличане в костюми и аксесоари копиращи определени персонажи) на американци, празнуващи 4 юли, както си го представят в Европа.
Снимки: Piotr Muller

Нелечимо

1. На Господ явно му омръзна да работи със символи, (все едно не щат да ги разбират и се плашат) и в момента чувствам как историята започна да се пише в прав текст. Това е твърде мащабна задача и като всичко мащабно, диапазонът на благоприятните възможности е доста стеснен
2. Демобилизиращият комфорт наречен другаде “Пир по време на чума” е разбираемо желание да си докажеш, че всъщност нищо не се е променило. Инерция плюс активност, с доставка по интернет - райският модус на релаксиращата пица в петък вечер. Външен дразнител в емоционална мукавена кутия
3. Не остана кого да цитираш, всичко изрецитираха:
“— Добро утро, господин Замза — викна приветливо и прокуристът.
— Не му е добре — заобяснява на прокуриста майката, докато бащата продължаваше да говори до вратата. — Не му е добре, повярвайте ми, господин прокурист. Нима иначе Грегор би изпуснал влак! Момчето не мисли за нищо друго освен за фирмата”

* John Sexton, "Rice field and pine forest"

Ботанически рефлексии

1. Когато се окажа в чужд южен град, винаги се оглеждам за ботаническа градина. Обичам ги - спокойни зелени острови - контрапункт и щит срещу налудната енергетика на туристическите потоци отвън. В Лисабонската (или Барселонската, или някъде в Малта, има ли значение - всички са ми смесени) имаше малка опашка, беше много горещо и отпред се разхождаше продавач на сламени шапки, Вече си бях купил от другаде, пазарейки се вероятно на италиански, защото отчетливо си спомням, че използвах “прего”, “чинкуаченте” и “ристрето”. От някакви тръбички край стената пръскаше воден прах и веднага се усетих, че в него е разтворен халюциноген или колумбийска бурунданга, която те лишава от воля. Наричат я и ”дяволски дъх”
2. Пред мен стояха три приятелки, мисля французойки - наситено оковани в тежък лукс - Сен Лоран, Вюитон, Диор и др. Може да не са били французойки, но с такъв аутфит, си длъжен да говориш на френски. Вътре веднага се насочих към чемширения лабиринт, където се загубих, но нали това е целта на всеки лабиринт - да те загуби
3. В лабиринтите прекарвам дълго. Обикалям из геометричните коридори на контролирана чемширена заблуда и като в автоматичното писане на Бретон - изплуват куп нереализирани идеи, кимват ми и плавно потъват обратно
4. После видях къс от римска колона и каменна пейка до нея. Седнах и явно се превърнах в арт-обект, защото група китайци започнаха да ме снимат с телефоните си, очевидно възприемайки ме като част от монумента. Почувствах се полезен и античен