Арома

Не мога да спра да ги харесвам (американците). Какво животворно съчетание на еротика и смърт. Американски календар от 1945. Социална реклама информира населението да е нащрек, ако врагът (в случая - японците) му пусне отровен газ. За всеки месец девойка ни учи как да разпознаваме бойните отровни газове (БОВ) по мириса и да не използваме противогаза си за Хелоуински купон. Мила детска загриженост.

Два плаката по темата. Научих и две нови думи: "musty hay" - гнило сено

Един разказ

1. С един приятел обсъждахме какви три желания да си поискаме от евентуална Златна рибка и през цялото време се чувствах гузен, без да знам защо. После попаднах на “Маймунската лапа” - разказ на Уилям Джейкъбс от 1902 г. (разказът е преведен у нас) и май разбрах нещо. Стилът ми напомни По, а аз съм му верен фен (поист?, поанец?, феминитив: поистка, поанта)

2. Да преразказваш разказ е перверзно, но частично може: един амулет - изсушена маймунска лапа изпълнява три желания, но по странен и твърде зловещ начин.
Първото желание на семейството, получило лапата, е да им паднат отнякъде 200 лири да си платят ипотеката. През целият ден не се случва нищо, но вечерта идва служител на фирмата, в която работи синът и им съобщава, че той е загинал, засмукан от някаква машина, но те ще им изплатят 200 лири като компенсация. По-нататък става още по-ужасно, но който иска може да си го прочете и сам.
3. Изобщо, с тия непозволени желания и намеси, винаги нещо не е наред

* сн.: Brooke DiDonato

Прагматиката

1. Скоро слушах едно интервю и там човекът каза, че жанрът на мемоарите, описващи ужасните преживелици на автора (напр. затвор, война, концлагер), почиват на убеждението, че хората ще прочетат за това и ще си кажат: “Боже, какъв ужас, няма да го допуснем повече”. Усещането, че е достатъчно да им разкажеш и те вече никога няма да го повторят, се оказва заблуда. Всичко описано се случва отново и отново
2. После си помислих и за един друг жанр - книгите по философия (кой ли чете философия, вместо фийда си) - поне те, не помагат ли? И примерно, ползата от неокантианците дали е същата като от кантианците, за да избегнеш злото?
3. От друга страна, философията има поне една съвършено практическа мисия: да пречи на хората да живеят, без да идват в съзнание. Но същото се опитва да направи и мемоаристиката. И същото се опитва да направи и цялата литература. И рисунките, и музиката. И статуите, и театърът. Естествено, без телевизията

сн.: Martha Haversham

Езикът на кожата

Интересна релевантност има между грозните драсканици по сградите в града и татуировките по кожите на минувачите - кавито фасадите, такива и кожите им, с редки изключения.
А ето какви искам да ги виждам

0. Kyle Cotterman

1. Минимализъм (Elena)

2. Кубизъм (Expanded Eye)

3. Акварел (Konupcik)

4. Makkala Rose

5. Неизвестен автор

6. Неизвестен автор

7. Peter Aurisch

8. Pis Sаrо

9. Sailor Jerry, имитация на бродерия

10. Brando Kiezha, аниме

11. Vasif Daniel

12. Katty Mccline, Вирджиния Улф

13. Дария Пироженко

14. En Iyi

Монохром

15. МrT stucklife, Древен Рим

16. Michele Volpi

17. Susanne Konig

18. Katy Wiedemann

19. Goldy Z, Мастър шеф Бурдейн

С/порно

1. Когато помолиш някого да ти обясни какво е щастие, първо става угрижен, после започва да те облъчва с щампи за “щастието изобщо”. ОК, хората искат да ти услужат с универсалната рецепта, за да се успокоиш и да се разкараш с тъпите си въпроси
2. Настояваш да спрат с концепциите и започват да разказват истории. Всички те са разположени в бъдещето. Това според мен, е първата грешка. Веднага и неминуемо изплуват сюжети за “повече”, “по-голямо”, “по-дълго”, “по-разширено”, “по-далече”, etc. Това е втората заблуда
3. Когато хората свалЯт малко защити, започват да описват състояния, в които са били щастливи. Естествено, те са в миналото. Някой би казал: “Ама това е спорно, това е регрес!”. Тогава - къмон към светлото бъдеще, extend yourself!
4. Докато не осъзнаеш, че главното от достъпните на човека “щастия” е заключено в “Както досега”. Там го търси, другото е порно

* Сн.: Gillian Wearing, “Носете си маските правилно”

Книга

От “Кварталът” на Гонсало Тавареш

Пиронът
Господин Валери познаваше самонадеяни хора и не ги харесваше. За господин Валери самонадеян е човек, който се смята за по-добър от работата си: била тя сервиране на маса, писане или рисуване на картина. Господин Валери обясняваше:
- Познавам хора, които вървят по улицата така, сякаш правят услуга на ходенето. Опасно е да се смятаме по-велики от работата си - обясняваше господин Валери.
- Ако работата ни е да забием пирон в стената…
(и правеше рисунка)
- … и ако се смятаме за по-умни от тази работа, рискуваме да не уцелим пирона и да стоварим чука върху пръста си.
- Но също така не бива да се смятаме и за по-малко умни от работата, тъй като поради задръжки рискуваме пак да не от уцелим пирона и по този начин отново да стоварим чука върху пръста си.
- Затова - заключаваше господин Валери - при всяко положение аз възприемам себе си на същото ниво като работата. Нито съм неин началник, нито неин служител. Аз и работата ми сме еднакво умни неща, които в определен момент споделят съдбата си. Нищо повече.
След това философско изложение, господин Валери остана без дъх. Толкова беше щастлив.

сн.: Франц Хубман, "Стрелбище"

Мимолетно

1. Попадна ми Лакан, 17-ти семинар, “Опакото на психоанализата”, в руски превод. Както обикновено - каквото не му разбирах оставях за после, каквото му разбирах - спирах, да го помисля и т.н., докато не блокирах на “Истината е сестра на удоволствието, попаднала под забрана”. 

2. Както повечето хора, израснали в голям град, умея доста бързо да се движа сред тълпата без да докосвам никого, но в този текст докоснах и възможно съборих един-двама човекосмисли

3. Моделът “Колкото по-завъртяно - толкова по-интригуващо” е страшно пленителен за мозъка. Нещо като “Moon blue” на Стиви Уондър - от сутринта ти звучи в главата и докато не я чуеш отново, не изчезва. За да се появи пак надвечер
4. От друга страна, инстинктът да си усложнявам картината на света за да скрия, че съм повърхностен, понякога ми изиграва лоша шега. Неприятно ми е, когато шегата стане твърде изтънчена за личния ми цирк. Но не, няма да се откажа, ще поработя над себе си, стига вече над другите (шега)