Карън О'Нийл - живопис

Karen O'Neil - съвременна американска художничка

Италианският авангард при Дуче

Италианският авангард (родител на всички авангарди) след идването на Мусолини (1922) не го забраняват (както прави Сталин с руския през 1932-ра) и художниците започват в надпревара да рисуват Дучето както им идва отвътре. Получават се доста интересни неща. Периодът е 1922 - 1939

1. Алфредо Амбрози

2. Джерардо Дотори

 

От реалистичния му период

3. Алесандро Брускети

4. Нино За

5. Примо Конти

6. Паоло Гарето

7. Палазо Браски

8. Отани

9. Марио Сирони

10. Галиардо Алберто Хелиос

11. Ернесто Тайат

12. Карло Гуарниери

13. Барбара

Скулптура

1. Ренато Бертели

2. Адолфо Уилд

3. Алваро Корги

4. Елеутерио Рикарди

5. Ернесто Тайят

6. Аноним, карарски мрамор

Хора, книги, Изолда

Има хора, с които докато си разказвате битово-служебни истории (например кое е най-вкусно в Хепи, ще се разпадне ли Русия) са много приятни и свойски, но когато минеш към по-абстрактни теми (иронията заменя ли морала, евристика и болест) виждаш как блясъкът в очите им угасва, достъпът спира и веднага си ставате безинтересни.

Подозирам, че нещо подобно е и с книгите. Някои книги са специално написани така, че да са недостъпни за неподходящи читатели, защото биха им навредили. Достатъчни са няколко груби стилистични импланта в първите пет страници и определен тип хора са отрязани навеки от книгата, възможно с хуманни подбуди. Предполагам това е причината да не ми тръгнат Мураками и Уелбек (Бегбеде) или е някаква друга. Не мога да ходя наоколо като русокоса Изолда с душа от диамант и да чета неща, които не ми допадат. Destined to be average (обречен на посредственост).

* На сн.: Матера, It.

Алекс Кац, живопис

Алекс Кац, американски художник (р.1925)
"Често билбордите са по-интересни от картините".

 

Първите думи

Всеки си има любими книги, но не всеки си има любими начални фрази. Значи, ще трябва да ви предложа няколко свои. Щеше да е хубаво да са в езика на оригинала, но не съм чак толкова напреднал.

Камю, “Чужденецът”
“Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам.”

Селинджър, “Идеален ден за лов на рибка-бананка”
“В хотела имаше деветдесет и седем рекламни агенти от Ню Йорк, които така бяха окупирали линиите за междуградски разговори, че младата жена от стая 507 трябваше да чака за своя разговор от пладне близо до два и половина.”

Маркес, “Сто години самота”
“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.”

Кавафис, “Итака”
“Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен…”

Кафка, “Преображението”
“Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.”

Оруел, 1984
“Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа.”

Платонов, “Изкопът”
“В деня на тридесетгодишнината на личния му живот, Вощев го уволниха от малкия механичен завод, където той добиваше средства за съществуването си. В документа бяха написали, че го отстраняват от производството, вследствие ръста на неговата слабосилност и замисленост, сред общия темп на труда.”

Илф и Петров, “Дванайсетте стола”
“В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат.”

Фото: Judy Dater

Сингулярност

1. О, изкуственият интелект започва да става по-умен от човешкия! О, ще се гаври с нас! О, сингулярност иде, нарцисизъм си отива! 

Мисля си, че сингулярност, т.е. неопределеност е имало винаги. “Не разбирам какво става на улицата” - а преди сто години повече ли са разбирали? А латимерията или динозаврите много ли са ти ясни? А старият компютър, който току що изхвърли, разбра ли как от нули и единици ти прави картинки?
2. Малко след като си кажа “нещо ми е неопределено днес”, автоматично ми се появява някой отдавна познат и дружелюбен клас събития където да вкарам неопределеността си. После ми става безгрижно и спокойно продължавам да се кандилкам в условията на (понякога тотална) неопределеност на ставащото. Ако някой разтревожено ми съобщи, че “компютърът вече прави неща, които човекът не може” - споко - той винаги ги е правил - от ENIAC насам това му е работата
3. Днес, утре, сега, после, когато и да е - всичко се променя и нищо не се променя. ОК, задават се поредните мощни усилватели на интелекта, но както обикновено, те идват хванати за ръчица с еквивалентни по мощ усилватели на глупостта, така че - изобщо не се тревожа за хомеостазата си. Твърдо не
====
* сингулярност (неопределеност) - границата отвъд която моделите за предсказване на бъдещето ще станат безсмислени; в популярния смисъл - моментът, в който възможностите на компютъра ще надминат тези на човешкия мозък, историята ще се твори от разум превъзхождащ човешкия и т.н.

** Латимерия - красива рисунка

Флашбек

1. Веднъж бях във Варна и отидох да видя двора, в който съм живял до десетинагодишна възраст. Колко се беше смалило всичко!
2. Сигурен съм, че дворът беше огромен, в него се разполагаха различни светове, беше разделен на “нашия” и “вашия”, имаше враждебни държави чиито граници не биваше да се преминават, имахме десетки сериозни скривалища за жмичка (“миженка”) и каубои/индианци
3. А входът! Стълбището и площадките на тези три етажа, прозорците мътни от пристанищния дим и предупреждението “не се опирай, ще се изцапаш”, входът към мазето - винаги заключена мръснобяла врата, но ако успееш да проникнеш, в тъмнината различаваш контурите на коридора и килиите от двете страни, защото знаеш от сигурно място - това всъщност е таен подземен затвор и той после ще се появява в сънищата ти - постоянен носител на смътна опасност
4. Иначе, всичко си е останало същото - и игрището и бункерът, и беседката, и сивата варовикова ограда към пристанището, но всичко се помества в една миниатюра, някак съвсем несериозна. Даже малко се възмутих - на кого му е потрябвало да го смали? Защо изобщо ги смаляват?