Забава и дийп лърнинг

1. Нали има една съвременна теза, че ученето може и трябва да бъде забавно, т.е. "забавлявайте се, учейки", която така и не можах да припозная. Но аз не разбирам от обучение, тъй като съм друга специалност. 

2. Няма да крия, че още преди да знам за тази великолепна идея, някакъв вътрешен усет нееднократно ми я предлагаше във вид на информирано съгласие. Но колкото и да опитвах, не се получаваше - когато учех не можех да се забавлявам, а когато се забавлявах, не можех да уча. При едновременно практикуване на тази перверзна диада неминуемо прекарвах тревожни дни и нощи и накрая стигах до поправителен, в най-широк смисъл

3. И преди, и сега, посланието на поправителния е: "ти се позабавлява отлично, пич! Ето, пишем ти шестица. Хайде сега да поучиш малко, ако не искаш да изпаднеш от класацията". Ами не, не мога да приема сериозното учене на нещо /език, агрономия, медицина, астрофизика/ за особено забавление. Все го мисля като тежък труд, мозъкът прегрява и е малко неприятно

4. Е да, тогава нямаше интернет, нямаше кой да ти пуска примерно медицината във вид на мемове /"всички форми на рак се лекуват със сода за хляб, но световната фармацевтика никога няма да ти го каже"/ или вирусни клипчета /"той дълги години страдаше от шизофрения, но вижте какво се случи, когато започна тази диета"/, на фона на музика и пейзаж море/залез/котенце/гръд

5. Идеята за развлечение и учене едновременно, си тече с пълна сила и отдавна ме весели със загадъчните си ефекти. Те ни  смигат от копирайтърските находки, /"Марин от Търговище никога не беше учил английски, но за два часа проговори като британец, вижте как"/ и от заглавията на уеб-новините, немислими без поне една правописна грешка /свикнах вече и ще ми е тъжно без нея/

6. Ноооо, какво пък толкова, проблемите са за това, за да бъдат решавани. Но нъли прублеми те са за тува, за дъ бъдът ришавани

* сн.: Cristina Rodero

Фрагм. 10-17

1. Едни момичета, от тия със стотината активни думи в речника /88  функционално-физиологични, 12 за възхита и "обичам те"/, гледаха едно небе /на залез/ и казаха, че е уникално. Но, мисля си, такова определение не ни праща наникъде. Защо да не научат две специални думи за небе, след като са девойки /т.е. емоционални, възхитени ходят постоянно, възкликват навремени/ ще им се налага и после да използват нещо такова. Защо да не заучат "пастелно" и "акварелно", това стига. Още повече, че думите са приятни, леснопроизносими, няма да ги срещнат в рап-речитативите и могат да се използват в някои други случаи.

2. Скоро си говорихме с една далечна позната на индиферентни теми и тя внезапно, без тематична връзка вметна, че между другото, каналите и са отворени, защото е ходила на обучения, след което пак продължихме на индиферентни теми. Малко ме озадачи. Изключвам еротичен подтекст /но какъв да включа?/. Това предупреждение ли беше или искаше да ме успокои, така и не разбрах.

3. Като отида през уикенда да поснимам малко птици, да казвам ли, че това е "един проект за регистриране на пернати палеоарктични видове"?.  А като отида на плаж, пак ли да казвам, че "сега започвам един нов проект, свързан с имерсия на тела в суспензионна среда"?

4. Жванецки

Умът често говори мълчейки. Умът чувства недостатъците или неприятните моменти за събеседника и ги заобикаля.

Умът ще предвиди отговора и ще премълчи, ако не желае да го чуе.

Глупостта не пита. Глупостта обяснява. Изобщо - с умния е по-добре. С него си свободен и ленив. С глупавия си зает през цялото време. Трудиш се с пот на челото. Той ти възразява и възразява. Защото е сигурен!

Затова: отдъхвай си с умния! Отдъхвай с него миличък, умолявам те!

* сн: Karolin Kluppel

Нова книга за дрогата

Изтеглих и прегледах “Наркономика - как да управляваме наркокартел” на Том Уейнрайт, /Narconomics: How To Run a Drug Cartel, Tom Wainwright, 2016/. Авторът е редактор в “The Economist” и описва как наркокартелите адаптират общоприети бизнес-модели при производството и разпространението на дрога и други интересни неща. Конспективно.

А. Страните от Централна Америка са идеално място за съществуването на картелите и производството на дрога, поради:

- Подходящ климат. Расте всичко, което посадиш.

- Джунгли. Добре скриват плантациите и лабораториите

- Слаби правителства, корупция, бюрокрация

B. Франчайзинг, брандиране

Много от наркокартелите използват франчайзинг-модела за разпространение на дрогата. При него, всеки, който купи лиценз може да стане част от голям и развит бранд и да разпространява продукция от негово име, като Макдоналдс. Наркокартелите – напр., мексиканският Los Zetas – привличат местни дилъри, обезпечавайки им защита и клиенти. Този бизнес-модел носи огромни печалби. Недостатък е децентрализацията,  намаляваща възможностите за контрол на качеството и спазването на правилата, което може да се отрази на репутацията на бранда.

Заради PR-a си, мексиканските босове поръчват специални песни /"narcocorridos"/, в прослава на себе си и заниманията си, Ескобар строи училища и спортни площадки, Ел Чапо е меценат. В Централна Америка съществува и „нарко-милостинята” /narcolimosnas/ - босовете финансират строеж на църкви и болници.

C. Наука

Производителите на кокаин /cocoleros/ редовно посещават селскостопански изложения, купуват най-новите пестициди, абонирани са за агро-издания.

D. Интернет

В Англия например, трима човека ръководят наркобизнес с оборот $100 млн. Обратната връзка от доволни клиенти, по специализираните сайтове /които полицията бързо премахва/ стимулира продажбите.

E. Децентрализиране и преход към синтетика. При всяко усилване на контрола от полицията, производителите сменят вида на дрогата, като ориентацията е към синтетичната, защото:

- по-трудно се проследява и открива

- ако забранят новооткрито вещество, химиците веднага синтезират подобно, все още незабранено

Само при една полицейска операция в щата Гуадалахара през 2012, са открити професионално оборудвани лаборатории, произвеждащи по 15 тона метамфетамин/мес. /Уолтър Уайт от сериала “Breaking Bad”със своите 600 кг мет, по-добре да си мълчи/. Лабораториите за метамфетамин в Мексико, през 2008 са 21, през 2009 вече са 191 /тези, които полицията е открила/.

F. Легализацията на дрогата като заплаха за наркокартелите

Авторът изтъква, че страховете от легализирането на дрогата /”изведнъж улиците ще се изпълнят с наркомани”/ засега не се реализират в нито една страна, където тя е легална. Типичен пример - Холандия /мека дрога в дрогериите, твърда дрога в специализирани магазини с рецепта, а апокалипсис няма/. За САЩ: пазарът на марихуана прибира над $40 млрд. годишно, като седем от тях взима държавата в щатите където е легална, останалите $33 млрд. потъват в черния пазар.

Според Уейнрайт, правителството на САЩ е изтласкало наркокартелите, защото те не издържат на конкуренцията - защо да купуваш нелегална дрога, ако можеш да се снабдиш законно и спокойно.

G. Противодействие

Унищожаването на плантациите е неефективно - дрогата поскъпва пренебрежимо малко, защото картелите използват тактика подобна на търговската верига Walmart - карат производителите да си поемат всички производствени рискове.

Разходите за отглеждане на храст кока в Андите, отнесена към готовия продукт, е като разходите за платно и бои към цената на готовата картина на моден художник, поради което селяните няма да спрат да садят.

Н. Войната с наркотиците

Борбата с дрогата, според Уейнрайт е като балон - като го стиснеш на едно място, той се издува в друго. През 90-те коката е изтласкана от Перу, но отива в Колумбия. След десет години война, я изтласкват от Колумбия, но тя отново се появява в Перу. Затварянето на карибския трафик-канал през 80-те премества производството в Мексико, а войната с наркокартелите там, води до преместването им в Централна Америка. Сега вниманието на полицията е съсредоточено там и бизнесът отново се мести на Карибите.

Край

Смяната на темите

1. Всеки си има любим психолог. Моят от едно време е Ървин Гофман /Erving Goffman,1922 - 1982, благодаря ти, Томчо/ - по един прекрасен начин концептуализирал взаимодействието институция - психично болен и аз често споря с него наум, като му показвам грешките и даже му ги коригирам /също наум/, като съм в настроение.

2. Жертва съм на онзи ефект, дето като четеш някой сладкодумец, /Гофман е точно такъв/, си мислиш - баси гения, баси прозренията, но като влезеш в психиатричното отделение /не като пациент/, си казваш: "май не е точно така". Въпрос на гледни точки.

3. Ето например, тук е божествен: "хората попадат в психиатричната клиника не защото възприемат изкривено реалността, а защото не спазват правилата за интеракция с другите. Ако вие разказвате, че сте видели извънземни и оттогава чувате гласове в главата си, в клиниката ще попаднете не заради това, а защото когато другите са ви дали знак, че считат разговора за странен, вие, вместо деликатно да се засмеете и да смените темата, продължавате да говорите за летящи чинии... психиатрията наказва хората заради настойчивостта им да поддържат теми, които другите биха искали да сменят, а не защото самата тема е странна. В един учебник по медицинска психология описват човек, който много обичал да говори за изолация на тръби и можел да сведе всеки разговор към тази тема. Това се приемало за несъмнен белег на умствено разстройство. От друга страна, ако човек под никакъв предлог не се съгласява да говори за изолация на тръби, даже когато всички наоколо настояват за това, това също се приема за симптом... правилата, които човек нарушава, са правилата определящи как да се сменя темата на разговора, а не тези, диктуващи как да се възприема светът".

Това е от "The Presentation of Self in Everyday Life".

4. Но най-очарователна е последната му реч, за конгресa на Амер. социол. асоциация, която за съжаление не е могъл да изнесе, поради напредващата му болест. Тъй като постоянно го питали защо изследва именно това, което изследва, а не нещо друго, той привежда историята на английския алпинист Джордж Мелъри. Мелъри е бил професор по математика в Кембридж и по собствените му думи не обичал планините. Той искал само да изкачи веднъж Еверест и после да се върне и да заживее спокойно, без повече да покорява височини, по-големи  от последния етаж на колежа си. Колегите му предлагали да заживее спокойно, прескачайки фазата с Еверест, "защо ти е Еверест, Джордж?" - питали те. "Защото го има", отговарял професорът. Така отговаря и Гофман на въпроса защо изследва обществото - защото го има.

5. Мелъри наистина тръгва за Еверест през 1924 г. Последно го виждат на път за върха, а тялото му откриват през 1990 г. Споровете дали е успял да го покори или не, продължават до днес.

* сн.: Сали Ман

Внуково

1. Станали са много хитри. В началото питат невинно: "как са твоите, на колко станаха?" Моите са много и постоянно на различна възраст, така че, никога не могат да ги запомнят. Формално им съобщавам някакви неверни данни за пол и възраст - знам, че не ме слушат и това е само преамбюл. 

2. Миг преди да започнат безкрайните им, потискащи разкази за своите, се изправям и заемам поза на невестулка. Ще се изтегля заднишком веднага след встъплението. Обикновено, след кратък дайджест за свръхуменията и напредъка на сладурите им /"използват сложни рефлексии, свирят Сарасате на китара, рисуват с поантилистични техники"/, посягат към телефончетата си. Там имат колекции от 2295 снимки и 1161 клипа, които са длъжни да ми покажат. Оглеждат се и какво да видят: мен ме няма. Изчезнал съм в мъглата. Ами не ми е интересно, не ми е.

* рис.: "Сложен самолет"

Самотраки, 9 снимки

1. Фрактал

2. Камариотица

3. Вятърът праща пръски на обектива

4. Хора

5. Апо механес теос с драматурга си минават край пияч на бира

6. Танго, не сиртаки

7.

 8. Кабирите тук са на почит

 9. На крилете, до дългите пера, симетрично, виждаме карта на Самотраки

τέλος

Децката

Малко постоях в детската, докато чаках Сашо да си измие ябълката /ми я половин час/ и дребните веднага ме включиха в системата. Едно момченце ми предложи да ми отвори вратата на излизане, защото трябва сила, а именно то обладава такава, две девойки играеха на магазин и настояха да си купя нещо; погледнах стоката - странни артикули с неизвестно предназначение. Бих взел нещо, но наистина нямах кеш, а карта те отказаха да приемат. Имаше и доносниче - едно момченце периодично идваше при жената-охрана да съобщава за открити нередности, например: "Охрана, Стоян излива водата на децата!". Дойде и момче-оплакваче - съобщи, че друго едно го нарекло "глупак". Жената-охрана отсъди соломоновски ловко: "не може той да е по-умен, щом те нарича глупак" /над тази сложна конструкция, се замислих здравата/. Детето може и да разбра, но не даде вид, пък и по-важно е да става нещо, а не да вкарваме смисли. Ето така, някак си.

Съединението прави и не прави

0. Борко и Мария не дойдоха и затова, написах този текст.

1. Обаче, никой не си представя, какво би станало, ако нямаше Съединение. И така: Княжеството България е в ЕС /понеже по-хитро манипулирало отчетите/, а Източна Румелия не, защото през това време са блеяли и са обсъждали нещо за културата в "Клианти" или са били на сешън в "Контрабас". Както е редно, двете малки, но зли държавици са в лоши отношения помежду си - едната /КБ/ смята, че там са истинските българи, говорещи правилния български, с твърдо, отворено "е", защото са истински, твърди мъже, (а по-късно и жени) планинци/ки, а тия в Румелията са отцепници, говорещи на ужасен, равнинен, български диалект, който те наричат румелийски език, но такъв не съществува. Тези пък от ИР смятат, че това са те, истинските, "изконни румелийски" българи /както ще е записано в конституцията им/ и говорят на старинен, приятно омекотен, книжовен български език. Мъка ще е, като решиш от София да отидеш на гезме в Пловдив. Някъде след Самоков ще е ГКПП-Дрънково-Мрънково, спират те, искат ти задграничен паспорт, валиден 12 месеца преди да се родя и след това, трябва да декларираш, че имаш не по-малко от 300 румелийски пловдивара /паричната им единица/ за едноседмичен престой, гледат те подигравателно, чакаш дълги опашки, проверяват те да не вкарваш повече от два пакета цигари /ИР е най-големият производител на тютюни в района/ и т.н. В обратна посока е забранено да изнасяш повече от два сока "Капи" /ИР е най-големият производител на "Капи" в района/. Уф, добре че се съединихме.

* сн.: Джъстин Кимбъл

Птиците

Добър улов вчера. Трънските гори, шест птици. Най-после усетиха, че съм им приятел и тревожността им значително намаля. При тях, тя се измерва с разстоянието, до което те допускат. При човека е същото, но с куп условности /ритуали/. Оценява се със специализирани тестове /при човека/. Названията си ги измислям сам, с изключение на номер 3.

1. Охреста гушка

2. Борова жълтогъзка

 3. Тази се нарича Жалобна мухоловка наистина

4. Черноглав съспенсър

5. Дантелен мравояд

6. Лакома жълтосливка

кр.

Излези, влези

1. Гледах готин филм - "Get out" /"Излез"/ на Джордън Пил. Започва като финяшка гавра с американски политкоректни щампи - дискриминация наобратно - негър се е заблудил нощем в богаташки квартал и умира от страх, че ще го нападнат бели и те наистина го нападат и отвличат, както и да е. Към средата, тъкмо се почувстваш като в чичотомовата колиба версия 2017 и жанрът прескача към класическа хорър-пародия, с много кръв, смешки и оживели зомбита.

2. А малко след това, чета за интересен расов проблем, американски, разбира се. Бяла жена /предполагам, клинично здрава/, твърди, че е черна, защото така се изживявала, за ужас на родителите си, нормални WASP-ове.

3. Всичко е прекрасно, текат толерантност и слабоумие в динамично равновесие, докато трансрейсърката /на снимката, със семейството си/ не я хващат да използва университетски грантове за афроамериканци и става скандал. 

4. И започват едни спорове, мамсиджейс, преподавателски писма про и контра, etc. Интересно е, че една от линиите на защита, тече по логиката на трансгендерството - тези са стабиляги по отношение на дискриминация и самоопределяне.

5. Как не съм се сетил досега - освен двайсетината вида трансгендъри, чийто права следва да се уважават и има точни определения от съда, кой какъв кенеф има право да ползва, /нали са само два вида засега/, можело да има и трансрейсъри. 

Тук е цялата история, популярно /англ./

6. Но филмът е готин, съветвам ви.

* на сн.: В средата е афро-Рейчъл, отстрани са родителите и

Случвало ли ви се е?

1. Не знам, елитарност или депресия е, но напоследък въобще отказвам да обяснявам на хората подробности от професионалния пейзаж. Като си представя, че трябва отново да разкривам на неспециалисти проблемите, които възникват с болните и приличат на телесни, но не са и ми става толкова тежко, че предпочитам да премълчавам. Но понеже не можеш да мълчиш, когато са те потърсили за мнение, използвам кратък стандартен монолог, като целта ми е да ги отчая, например, чрез редукцио ад абсурдум. Мисля, че ми се получава.

2. В някакъв социологичен текст бях чел за една най-висша проява на дилетантизъм и експертен крах - да трябва да обясняваш на другите как точно практикуваш професията си и то в някакъв оправдателен контекст. Защото, ако неразбираемото се нарече "гаф", на всички веднага им олеква. Е, това време дойде.

2. Не, край. Отивам на острова. Пък после, то си показва.

* сн.: Nikos Economopoulos 

Експериментален Луцифер

1. Всеки знае за Станфордския експеримент /1971/, в който психологът Филип Зимбардо си подбира 21 студенти и ги кара да играят на "затвор" в мазето на Психологическия факултет със строго научна цел, естествено. Единайсет от тях ще са "надзиратели", останалите - "затворници". 

2. Първоначално, експериментът щял да е две седмици, но към шестия ден, нещата стават неконтролируеми и Зимбардо го прекратява. И какво толкова го изплашва? Ами, почва да става твърде истинско - надзирателите се превръщат в садистични гадове, затворените клетници вдигат бунт и т.н.

3. Всъщност, експериментът изследва колко бързо и как точно настъпва озверяването на нормални, добре възпитани младежи, поставени в екстремални условия и виждаме, че Зимбардовите студенти-психолози, изобщо не се туткат - готови са още на втория ден.

4. Това, което приятно ме вдъхнови в книгата /Филип Зимбардо, "Ефектът Луцифер", има я на български отскоро/, е паралелът, който Зимбардо прави между злодеянието и героизма. Цитат:

"И така, трябва да се съгласим, че мнозинството хора, вършещи злини, твърде малко се отличава от това на героите. Баналността на злото има много общо с баналността на героизма. Нито едното, нито другото не е пряко следствие на някаква особена предразположеност; в човешката душа или в генома, няма никакви специфични признаци, предразполагащи към патология или героизъм. И двете възникват в определени ситуации и в определено време, под влиянието на мощни ситуационни фактори, подбуждащи ни да пресечем границата между бездействието и действието. Съчетавайки се, те увеличават вероятността за извършване на зло или на добро. Сред тях са:  груповият натиск и груповата идентичност, превръщането на личната отговорност в колективна, ориентацията към "тук и сега", отсъствието на мисли за бъдещи последствия, наличието на примери за подражание и изповядването на дадена идеология".

5. И без Зимбардо си го знам: няма надежда, но има надежда.

Охра-сиена-умбра - Джорджо Моранди

Тия дни си открих нов художник - Джорджо Моранди, 1890 - 1964. Един от водещите италиански и европейски модернисти. Рисувал е почти само натюрморти с бутилки. Като балерини са му.
"...Бутилките /малка главичка и широко, като във фуста тяло/ заменят мадоните в националната му традиция. Както и Галилей от близката Падуа, Моранди търси геометрията в природата. Заради нея, той разглобява реалността на прости, напомнящи същите тези бутилки, форми. Любимите му художници са Пиеро де ла Франческа, Сезан, Пикасо, Мондриан, но той е по-строг от всички тях. В картините му, където две - три бутилки танцуват със светлината, даже лаконизмът би бил излишество".
/Еко/
Ето 16 сн.
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

 14.

15.

16.

17.

Химически спомени

1. Нали в седми клас се увличах по химия /много готина учителката беше/ и за да спра да детонирам смески с калиев перманганат на поляната пред Мотописта, наш'те ми дадоха 15 или колкото там кинта /много пари!/ за да си купя една игра - "Млад химик" - комплект реактиви и книжка с описание на различни ефектни /и вероятно преценени като безопасни/ опити. 

2. Приемаше се, че с този комплект, заниманията ми ще станат спокойни, безрискови и някак по-академични. Като разгледах книжката, веднага разбрах, че отдавна съм надскочил скучните опити, описани там и мога да си позволя един по-висш пилотаж с наличните реактиви.

3. В комплекта имаше сяра и затова, като начало, се опитах да получа сярна киселина. Прочетох как го правят в промишлеността - горят сяра на въздух, получават серен двуокис /SО2/, който доокисляват с ванадиев катализатор до SO3, после го разтварят във вода и получават сярна киселина /H2SO4/. За жалост, ванадий нямах и затова, колкото и да горях сяра и да разтварях получения газ във вода, тъпо и упорито получавах само слаба серниста киселина /H2SO3/. Но пък бях полезен на съседите във входа - разбраха как се чувства човек в ада.

4. После си поиграх с амониевия бихромат. Не знам с кой акъл го бяха сложили в детска игра - солите на шествалентния хром са силен канцероген. При загряване на спиртна лампа, той изгаряше като красив малък вулкан, с лека експлозия в началото

5. Родителите ми бяха дали картбланш за опитите ми в банята, без да подозират, че там смятах да получавам хлор, амоняк, водород и други. Спомням си колко дълго трябваше да се разхождам навън, докато се проветри апартаментът от хлора и как веднъж кучето влезе в банята и едва не се отрови от цезиевия пероксид. Помня и как се взриви водородът и стъклената тръбичка прелетя с голяма скорост край ухото ми. А опитите ми с азотна киселина и NO2 завършиха с лек трахеит през зимата на 1974 г.

6. После вече се увлякох от оптика, а там ситуацията е доста по-спокойна и екологията е съвсем друга.

Някои аспекти на синьото

Не е нещо особено, по-скоро е изследване на цветовете и по-специално на синьото /12 сн./.

Левкада

Превеза

 Превеза

 Превеза

 Левкада

Повечето ходят на море, ние на езеро с гъски ходихме. Кастория