събота, 15 март 2014 г.

Тертипът на Йово

1. Сигурно съм съвсем без принципи, но ако дойдат друговерци и ме попитат: "Даваш ли даваш, балканджи Сашо, хубава Д./Б. (при мен са две, като и двете са хубави), на едикаква си вяра?", ще ги дам практически веднага. Е, първо ще попитам, що за вяра се предлага, за чий им е всичко това на самите пратеници и т.н., в опит да завържа нормален контакт. После, ще поговоря с дъщерите си, искат ли го този купон и ако всичко е наред - "давам - давам" и стига приказки.
2. Ако обаче почнат да ми режат ръце, крака, глава и не знам какво още - давам ги веднага без гореописания въвеждащ разговор. Защо да получим дъщери друговерки и умрял баща, след като можем да имаме две иронични момичета и цъфтящ баща? Очевидно е, че при такъв подход не влизаме в епоса, но все някакъв, не толкова героичен, ще се намери и за нас.
3. Разбира се, тъпо е легендата да се интерпретира пряко, но винаги съм му се чудил на семейството на б. Йово. Не им е било лесно с него. Това легендарно осакатяване и смърт, за мен са пример за провал, до който води патриархатът в критични ситуации, изискващи нетрадиционни решения. 
4. В "Синдромът на предците" на Шутценбъргър, авторката отсяда при свои познати в голяма къща в Южна Франция. В ранното утро, тя чува плътен, нетърпящ възражение глас: "Всички на закуска! Всички на масата, не се бавете!" Тича тя в трапезарията, но там няма никого. Тогава вижда папагала, който с гласа на починалия наскоро дядо, се опитва да възстанови традицията. Само двете кучета, казва Ан, дотичаха отнякъде, постояха на задни лапи пред клетката и бързо се отдалечиха.

* на сн.: отношения в патриархално семейство

Няма коментари:

Публикуване на коментар