четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Новата надежда - забравена стара

1. Счупи ми се стативът за фотото. Ама така, че става само за боклука. Не мога нито да го занитя, нито завинтя, нито даже любимото ми - да го омотая с изолирбанд. Нов струва 400 кинта. И както казва Алек Попов в една книга: "и ебеш ли го как стана", но ми се появи надежда, че по някое време, като се подам тъжно навън и какво да видя - ново правителство, свежи муцуни ме гледат с недоумение и явно чакат да задоволят някакво мое желание. Но не любов, както е нормално, а предмет. И идва един човек-представител, и ми казва: "раздаваме безплатни стативи на всички граждани над 50 годишна възраст, ето, вземете вашия". О, това го разбирам, това е тя - новата надежда.
2. И както казваше баща ми /морски офицер/: "Спокойно моряци, корабът потъва бавно". Не съм чувал да е потъвал с кораб лично той, но явно знаеше как протича подобно събитие - нали си обменят истории. А и действаше успокояващо.
3. Гродек първо хич не харесвал психоанализата, после обаче се срещнал за малко с Фройд и много я харесал. Олпорт пък обратно - търсел си аналитик за собствената си анализа и някой му казал - ела, ще те запозная със самия Фройд. После Олпорт казал, че това е най-потискащото запознанство в живота му. Всеки за всеки е различен.
4. Странна история
При стоматолога влиза пациент.
- Хемороид!
- Сваляйте панталона./Сваля го/
- Наведете се. /Навежда се/
- Нямате никакъв хемороид.
- Явно не ме разбрахте - фамилията ми е Хемороид.
- И защо идвате при мен, не съм хирург, стоматолог съм!
- Е именно зъб ме боли, де.
- А защо трябваше тогава да си сваляте панталона?
- Ами Вие ме накарахте, реших, че искате да погледнете корените.

*на сн.: стълба към небцето

Няма коментари:

Публикуване на коментар