понеделник, 1 декември 2014 г.

Мушмулката

1. За трети път отивам да зазимявам вилата този сезон и все не успявам. А е толкова просто - сипва се антифриз в кенефа и се спира водата от един трап в двора. И все нещо не съм направил, все мъчителни въпроси - сипах ли от синия флуид навсякъде където трябваше, за водата кой кран въртях левият или десният /те били два/ и т.н.
2. При всичките идвания в студа, мушмулката ми си стои отрупана и чака. Дръвчето е малко, веселичко, плодовете му са твърди, кисели и отблизо сякаш гледат иронично. Попитах съседа - аграрий, каква тактика да приложа. Той каза, че самият е учуден от поведението на това дърво тази година. После размисли и ме посъветва да го обера сега. Беше ми студено и ме болеше глава от сутринта. Не бях готов за мушмулинг и рационализирах съвета. 
3. Обясних му, че според мен, това е един плод, създаден от природата с идеална цел. Яде се трудно /десет костилки вътре!/, трябва да е гнил, гурме-качествата му са адски съмнителни, не става ни за компот, ни за сладко, ни за тарталетка. Просто е създаден да му се любуваш, като при това не е и особено красив.
- Ти вариш ли ракия? - попита. 
- Така като ме гледаш... отговорих.
Е, каза, нали имаш приятели, ще им раздадеш. 
4. Всъщност, нямам толкова близки приятели, а тези които имам са малко и не искам да ги загубя така левашки - отрупвайки ги с безброй от меките кафяви творения.

* на сн.: тя

2 коментара:

  1. За някои хора няма нищо по-приятно от снежен ден пред камината , със стара книга в скута и огромна купа мушмули с разтапящ вкус на щастливо детство и ненатраплива сладост . А, да не забравя, вървят много добре с червено вино :)
    Катя

    ОтговорИзтриване