вторник, 31 март 2015 г.

Чудесен ден за лов на фламинго

Всъщност, няма нищо сложно - някъде веднъж на два-три месеца, се събуждам с тревожния въпрос: "Тварь ли я дрожащая, или право имею?" и отговорът е винаги "да". Меткам две фанелки и малко обективчета в сака и поемам нанякъде. Пълни глупости. Просто периодично искам малко да похипарствам сам. Пък и тези фламинги ме държат неспокоен. Сменям езерото - вместо Керкини, ще е Вистонида - долу до Кавала, там най-лесно можело да ги срещнеш.
По пътя към Драма и след нея, си снимам интересни неща. Съветвам ви да изберете планинския път, иначе магистралата какво - само надуваш в транс и гледаш тунелно. А така спираш на всяко интересно място и дори правиш приятен рекорд - 400 километра за осем часа. Ето например два мраморни къса

Това е турско гробище

Това е полуразрушен мост на река Косинтос /минава се пеша, опитах/

Това е гора, стъблата не са мокри, пипах ги, такъв си им е цветът

Ето Ксанти. Добре, че беше жената от GPS-а, преведе ме перфектно през града, иначе досега щях да го разглеждам - тесни еднопосочни улички във възрожденски стил, хорациите щъкат съботно, табели - жаме.

Порто Лагос. Имаме система от лиманни езера и Вистонида е най-голямото.
Рибарското пристанище

В ранния следобед, не пречи да се огледам за спане /в колата, естествено/. Мислех си за паркинга на пристанището, огромен и пуст, но този знак някак си ме напрегна.

Отсреща имаше хубава пиниева гора /от пинии/. Под тях се спи отлично, но там всичко беше гъбясало и ме посрещнаха охранени комари, които се блъскаха в очилата ми с метален тътен.

Още малко пристанище
 

Тръгнах да търся фламинген - обитавали били източния бряг. Пътем - един манастир /Св. Никола/ на остров в езерото, който всички снимат като отидат там.

Красивичък е, но защо отците си вкарват колите чак вътре?

Езерото отляво с двама самотници

Езерото отдясно - ето ги фламингусите. Потичах здравата по брега за по-интересни гледни точки. Както обикновено, не искат да ги приближаваш. Имаше и един фотограф с птичарски обектив, който не залягаше като мен, а носеше домакинска стълба боядисана в бяло. Слагаше я някъде сред камъша и се качваше отгоре да ги снима. Предполагам, че се прави на фламинго и така го пускат по-наблизо. Моят подход е друг - подло пълзя към тях, докато не ме открият /почти веднага/ и не се дистанцират отново. Като хоризонта са - както и да го дебнеш, той все е на пи-ер квадрат от теб или нещо подобно. Ето малко от улова ми.

Държат се несъмнено като фотомодели. Тук семейство гъски-бюргери им се чуди

Тук тръгнаха да се отдалечават, защото много ги приближих. Апропо, за това как, защо и дали да се маскираш за да се приближиш до дивите животни има интересни тези. Основното правило - както и да им се правиш, те ще те видят първи и от тях ще зависи колко да те изтърпят. Значи: колкото по-маскиран и дебнещ си, толкова повече ще имитираш хищник и те няма да те одобрят. Обратното - да ходиш безгрижно из гората или да жвакаш в крайбрежното блато и весело да си подсвиркваш, също не става - пак бягат, защото не искат да се свързват с някаква явна откачалка. Сложно е.

Тук явно нещо се преподава, синьозелено училище

Всички ядат


Тук се търси хармония чрез симетрия

Стига, че никой няма да чете.
Сл. прод.

Няма коментари:

Публикуване на коментар