сряда, 20 януари 2016 г.

Символното безсмъртие

1. Едни социолози - Лифтън и Олсън преди години бяха опитали да изведат цялото човешко поведение и по-точно мотивацията му, през желанието да постигнеш безсмъртие. Символно, слава богу, не физическо като при веганите. До някакъв момент схемата вдъхваше вяра, после малко се бъгваше, но нали като си автор и си харесваш тезата, ти е позволено да поизкривиш малко фактите, да ги придърпаш леко /нали и те facere, ще търпят, милите/, така че като цяло им се получаваше.
2. Там имаше пет модуса на безсмъртие, не ги помня всичките, но първият беше биологическият - стремеж да оставиш поколение. Още тогава, това ми се стори много банално - при добро стечение на обстоятелствата, мъжът изстрелва през специален уред маркер, който попада в алхимичната лаборатория на жената, разположена в малкия таз и там се синтезира златна песъчинка - мърдаща и говореща кукла, по-късно означавана като "човек". Някак си просто до автоматизъм.
3. Вторият модус беше творческият - желанието да оставиш след себе си някъв арт - книга, картина, позив, знам ли. Това го усетих като тъпо, когато един път ровичках в каталозите на една библиотека /картончета-дилейни - Бел Кауфман, хихи/, търсейки текстове по някаква тема. Като видях, колко много хора са написали по нещо и ако не бях аз - кой щеше да ги разлисти тези автори и да види примерно, че сборникът с религиозна поезия на Вл. Соловьов /издание 1900 г./, е взиман последно през 1935 г.?
4. После следваше религиозният модус - ясно за какво става дума - безсмъртие, чрез проникване в някаква религиозна кауза. Там често ти обещават вечен живот, при спазване на определени условия и след изтърпяване на известни неприятности. Другите модуси не ги помня сега.
5. И както си седях преди малко на балкона и си пушех, и съзерцавах един кашон с ябълки, и един по-малък, празен до него, ми дойде онова, прякото знание, дето не търпи оспорване и мъдрецки пудри - дойде ми истинският начин за постигане на безсмъртие - просто трябваше да пресипя ябълките от единия кашон в другия. Нищо повече не е възможно да се направи, ни-щич-ко.

* на сн.: току що научих Сашо да се прави на умрял ангел

Няма коментари:

Публикуване на коментар