петък, 3 февруари 2017 г.

Екзистенц максимум

1. Напоследък някои мои познати умират неочаквано, като малко преди това сме си говорили в смисъл на "Що не се обаждаш", "Честита Коледа" и проч. Това е доста натоварващо, защото сега, всеки, който ми каже някакви мили думи, бива заподозрян в скорошна смърт. Така доста се ограничава общуването ми с приятели, /и така не е богато/, защото се налага да внимавам - искам да си ги опазя. Баси, защо не са ми казали, че пътят води покрай такива странни места. Освен да са ми намеквали нежно, но да не съм искал да разбера?
2. Успокояващото е, че тази зловеща закономерност не важи за ФБ и всякакви социални мрежи - явно там не са ми точно приятели, а някакви трети лица в пиесата. Дано поне са хора. Сещам се по аналогия за Чехов, който бил казал: "Странни хора са актьорите, а и хора ли са въобще"?
3. Забелязах също така, че никой не умира, ако го поканя вкъщи и пием коняк, и си говорим на различни теми. Също така оживяват, ако ние им отидем на гости и там пием коняк и си говорим, но това е рядкост - пречи ми известна интровертност, както и неспособността ми да излоча толкова коняк, че да спася всички.

* на сн.: снежни зомбини at work

Няма коментари:

Публикуване на коментар