четвъртък, 22 август 2019 г.

Арт тату

1. Някаква неофобия ли е, не знам, но много са ми грозни татуировките по хората. Особено когато попадна на цялостна композиция или диптих (на глутеусите), понякога триптих. Бедтрип ми става от самата колористика, по-рядко от графиката. Очевидно е и без да съм художник, че каквото и да нарисуваш на розов фон, какъвто и хипервангог да си, винаги става говняно. Най-тежко ми е при жените, за които съм чувал хубави неща, например, че винаги правели изборите си в посока на красотата
2. Съвсем друго би било, ако кожата се грундираше предварително в бяло. А е толкова лесно - смесваш гипс с туткал и малко ленено масло, лъжичка желатин на вкус и си готов - намазваш лицето, крайника или глутеусите (при диптих, както някъде споменах) и чак след това нанасяш картината или шумерския клинопис. Продават и готови грундове
3. Има някакви красиви теории защо е всичко това - страх от загуба на идентификация и т.н., но защо? Първо, методът "big data" те идентифицира чудесно през ФБ и без да му показваш малкото усмихнато драконче на пубиса си, второ софтуерът за разпознаване на лица също работи отлично (сега в Китай, скоро и във вашия град), трето - системите за подслушване и запис по ключова дума ги има поне от 70-те на миналия век. И без тату всички вече сме редимейд, no way. На кое да завидя?

* Но това вече си е много добро, освен, че е и много подходящо за жена. From: https://customtattoodesign.ca/

1 коментар:

  1. Блазе ти за находките по глутеусите... Не се срещат често, требе си търсене за туй!... Късметлия си, искам да кажа. :) :)

    ОтговорИзтриване