1. Един път в къмпинг на морето не спах цяла нощ, защото от някаква съседна палатка, мъжки, непиянски глас искаше да му дадат “филтър за шамана”. Не мигнах изобщо - натрапливо се опитвах да разгадая тройната загадка - какъв е този шаман, какъв е този филтър и защо му е. През осемдесетте шаманизмът беше крайно слабо застъпен в обществото. Практикуваха го главно малки групи алкохолизирани фрикове, деца на второ поколение партийни босове и естествено, понятийният ми апарат просто неглижираше подобни сюжети
2. На сутринта излязох, добронамерено мистичен и огледах околните палатки за тайни символи, но всички кротко спяха и никоя с нищо не подсказваше, че в нея обитава шаман, прегърнал свидния си филтър. Реших, че отговорът се таи в простите неща - в къмпинга има шаман и му е потрябвал филтър за някакъв ритуал (атрибутите на шаманизма понякога са доста странни) и друг, възможно асистентът му, е питал хората дали нямат такъв филтър
3. В селото беше отминал снощният празник по случай Деня на мързеливото око и вятърът разнасяше по площада празни пластмасови чаши, еднократни чинии тип ”Задушница” и разни разкъсани хартии. Явно съм бил и озлобен, защото ясно помня как си зададох въпроса: “Къде сте всички злощастни напушени фенове от снощи, спите, нали?”
4. Единственото разведряващо беше появата на бабата с патките. И то не самата баба (виждал съм селски баби във всякакви хипостази), а патките - около десет ослепително бели екземпляра, които при по-внимателно вглеждане определих като биполярни. Две бяха определено манийни и веднага тръгнаха към мен, докато останалите бяха явно депресивни и навели глави не ме удостоиха с поглед. Възможно да е гендерно, но никога не съм бил наясно с пола. При бягството паднах в някаква трева и си разкървавих дланта
Няма коментари:
Публикуване на коментар