Понякога

1. Понякога ми се иска да висна на стрелката на 2019-та година и да не и давам да мръдва напред. Дали е само заради ковида? Знам, човек обича завършените сюжети - много по-спокойно ти е като си представиш, че както е било, така ще е винаги.

Да обсъждаш бъдещето напоследък е доста рисковано, (дали няма да го урочасаш?), което ме подкокоросва да поидеализирам миналото. Там пък, трябва да пристъпваш адски внимателно за да не затънеш в някакво друго блато - на ретротопията си (Бауман)
2. Като слушам песен, никога не следя текста - първо защото ми е труден английският, второ - защото са ми по-интересни инструментите. Затова и не знам какво се пее в “Stranger Things Have Happened” на Foo Fighters - заглавието ми е достатъчно
3. Удивително е как се губи човек в постоянните си опити да оправдае очакванията на другите. Или в страха от тихомълком разрушени велики репутации

4. Възможен диалог:
- Къде си, не мога да те намеря?
- Трудно е за обяснение, но изчакай малко, тука оправдавам едни очаквания!
Но не изчакват очакванията

* ил.: Luiccotta