Неравномерно

1. Веднъж стоях в тъмнината от другата страна на солунския залив и гледах хилядите мигащи светлинки отсреща. Бяха по целия хоризонт. Аз ги виждах, а те мене не. Някак си аз бях присъствие, а те бяха явления (оптически, например). Понякога даже можеш да решиш, че си диригент - във фокуса си - размахай ръце и ще вкараш множеството невинни светлинки в ритъм
2. Може ли да има нещо по привлекателно от това, да измъчваш другия, особено, ако знаеш, че няма да те настигне възмездие за това? Но ако решиш, че те теглят удоволствия от по-висок порядък, ще срещнеш трудности - например, липсват ти детайли(знание)
3. Понякога има книги или филми, които текат скучно, но ти продължаваш, защото по усет очакваш Нещото. И наистина - по някое време попадаш на страница или сцена, в която внезапно усещаш - връзката Художник - Бог е станала рязко вертикална и те издига екстазно нагоре без всякакви винетки и въртележки. Мисля, че това оправдава всички усилия - и твои, и на автора

* ил.: Емил Нолде, акварел