1. Понякога си представям хората като красиви пейзажи - докато ги гледаш в 2D, картинката е безподобна, един поглед е достатъчен: снимано е по изгрев, сенките са ефирни, има лека мъглица, растенията - приказно фактурни (Русо), хоризонтът розовеещ и др.
2. Казваш си: "Да можех да съм вътре", но ако ти се получи - започва голямо чудене - какво точно те е впечатлило?
Попадаш най-често по обяд, всичко е някак плоско, картината се е разпаднала на множество съмнителни подробности, онзи изгоден ракурс “отгоре” е изчезнал, в тревата те дразнят дребни артефактчета (боклуци), а някакъв трън се забива в петата ти. И една неприятна динамика, която заплашва да те засмуче
3. Но, както е казано в един текст (м.б. библейски?): “Не обобщавай и няма да бъдеш обобщен”
* сн.: Езерото
Няма коментари:
Публикуване на коментар