Агамбен за голотата

Джорджо Агамбен - много интересен италиански философ, р.1942 г. 

От “Голотата”(2009)

... В нашата култура взаимовръзката между лице и тяло носи в себе си отпечатъка на основополагаща асиметрия, която подразбира, че лицето трябва да бъде оголено, а тялото - прикрито. Главата получава водеща роля, проявяваща се по различни начини, оставайки обаче навсякъде неизменна: от политиката (където върховният властник е “глава”) до религията (цефаличната метафора на Христос в думите на апостол Павел), от изкуството (където глава без тяло може да бъде изобразена - портрет, но тяло без глава - не може) и чак до всекидневния живот, където лицето по дефиниция е първостепенното изразно средство. Това се потвърждава и от факта, че при животните най-ярката окраска е именно на тялото (петната на леопарда, крилцата на пеперудите, перата на пауна) докато човешкото тяло като цяло е лишено от изразни черти. 

За потвърждение (но заедно с това и слабо звено) на приоритета на лицето служи фактът, че ние неволно почервеняваме от срам пред собствената си голота. 

За това, как голотата на красивото тяло може да затъмни и да направи невидимо лицето, ясно е казано в Хармид - диалогът на Платон посветен на красотата. Юношата Хармид има красиво лице, но както споменава един от събеседниците - тялото му е толкова прекрасно, че “ако той поиска да си свали дрехите, няма да забележиш лицето му”. Мисълта, че голото тяло може да оспорва приоритета на лицето, се проследява и в отговорите на жените в хода на съдебните процеси над вещиците: когато са ги питали защо по време на сабат (сборище на вещици) са целували ануса на сатаната, те се оправдавали, че там също има лице

... Нихилизъм на красотата - ето как би могло да бъде назовано едно поведение, свойствено на много от красивите жени и изразяващо се в това да опростят собствената си красота до чиста видимост, след което с горест и разочарование да демонстрират тази видимост, упорито отхвърляйки даже мисъл за това, че красотата може да бъде още нещо освен самата себе си. 

И именно това отсъствие на илюзии за себе си, неприкритата голота, чрез която до нас достига красотата, им дарява най-опасната привлекателност. Това разочарование в красотата си, този особен нихилизъм достига най-висша точка при моделите, които преди всичко се научават да изтриват всякаква емоция от лицето си, така че то става чисто демонстрационна величина, излъчвайки при това особено обаяние

* sn.: Vanessa Beecroft, performance, 2001

Из историята на масовите психози

Като изследвам историята на масовите страхове (друг термин - Mass anxiety hysteria) и виждам, че продължават приблизително ок. 3 месеца, след което се забравят. Тематиката е същата като днес - медицинска и технофобска. Защитните механизми са същите като днес (то други няма) - рационализация, отричане, проекция, изтласкване и т.н. Ето няколко истории/истерии

1. През 1760 г., малко след внедряването на гръмоотвода в бита (Б. Франклин 1752г.) хората в Европа и Щатите започват масово да си ги свалят от покривите, защото плъзва достоверна информация, че това са “еретически жезли, пречещи на Бог да изрази гнева си”. Имало е и сигурни доказателства - например голямото земетресение в Масачузетс през 1755 (виновен: Франклин с дяволското си изобретение). Почнали да ги връщат чак през 1769 след като мълния взривява погребите на Венецианската република, градът е леко разрушен, загиват не повече от 3000 човека.

(Франклин, по друг повод: “Избягвай крайностите; избягвай да вредиш на хората, колкото и да мислиш, че го заслужават”)

2. През 1831 по време на епидемията от холера в Санкт Петербург се появява също достоверна информация, че няма никаква холера, а борещите се за независимост поляци нощем отравят зеленчуците в градините на хората и водата в бъчвите и че лекарите насила лекуват здрави хора (неясно с каква цел - евентуално за да източват Здр. каса, “следете пътя на парите” и др.). Слуховете водят до паника и бунтове - на 22 юни тълпата разрушава няколко лазарета и пуска на свобода холериците, убиват и малко лекари и полицаи 

3. В края на 70-те (20 век, копеле!), след съобщение за две деца загинали на Хелоуин, в Щатите отменят празнуването поради страх от “маниаци слагащи игли, бръснарски ножчета или отрова в сладкишите”, които раздават на децата. В градовете, където все пак се осмелили да празнуват, в болниците се появила услуга “рентгеноскопия на сладкиши”. Според статистиката, в края на 80-те, родителите са давали около $1 милион годишно за тази сравнително полезна услуга

4. Сиатълската мас-психоза от 1954 г. също ми се стори интересна. Шофьорите в Сиатъл поискали от властите обяснение за малките драскотини по предните стъкла на колите си, понеже се появил слух, че причината са “космически лъчи”, изпитания на радиоактивно оръжие или яица на пясъчни бълхи, снесени точно на стъклото. Провели около 3000 експертизи, изяснило се, че 5% от стъклата са надраскани от вандали, останалите са драскотини, които ги е имало и преди, но дотогава никой не им е обръщал внимание

5. Никой нищо не помни повече от три дни. Например, преди Грета да се изтъпани в ООН, друга девойка - дванайсетгодишната Севърн Сузуки през 1992 произнася аналогична реч - че се "страхува да излезе навън заради дупката в озоновия слой". Сузуки иска от ООН незабавно да се добави озон в атмосферата, иначе тя не можела да диша този въздух. Плахите твърдения на специалистите, че озонът е силно токсичен остават без внимание

* сн. pulpbrother (genuine bullshit detector)

Неочевидни неща

1. Отмина нощта, която както знаем от Фицджералд е нежна, задава се съботата с нейните богати възможности и въображение, понастоящем сведени до стандартен среден пръст. Минах вече изцяло на научна и философска литература, не мога да се освободя от усещането, че съвременните романи твърде много ми напомнят еднодневки пълни с инертен газ - прекрасен, благороден газ, но не се свързва с нищо. Не чета ФБ и няма как да разбера, ако се окаже, че романът вече се е изчерпал като жанр, но този път не се хващам. Последният път повярвах на Фукуяма, че историята свършвала, но се оказа измама. Какъв прелестен нов сюжет се разиграва само! Воланд: “Тази вечер на Патриаршите езера ще стане една интересна история!” А подозирам, че след нея, хванати за престилчиците пристъпват още няколко, със същите герои

2. Усещането за всеобща обреченост постепенно избледнява и нищо друго не мога да изкопая, индивидуалната не ми подхожда. Карантината помага за съсредоточаване, но по никакъв начин не подобрява клиниката на хистерията, а бих казал и на чувствата

Двойната паника - от заразяване и от икономически срив, постепенно става монотематична - второто излиза отпред и започва политизиране на страха - най-досадната възможна развръзка, според мен

3. Емпатията, която чисто еволюционно е изчислена да обхваща ограничен кръг хора, се претоварва - няма как истински да съчувстваш на целия свят, а статистиките ти го натрапват толкова нагледно, че само тичаш напред-назад в емпатичен амок. Камю в “Чумата”: “началото на бедствията, както и краят им, винаги се придружават от известна доза реторика. В първия случай още не е загубен навикът, а във втория - тя вече е успяла да се върне.”

4. В отворилото ми се време смятам да се избавя от обсесията си да поправям хората, чиито разсъждения противоречат на приетата в дадена област методология. Правя го винаги мислено, но какво оправдание може да е това? Също така, не трябва и да напълнявам

5. От друга страна, ако ми стане много тежко, винаги мога да си запаля цигара или още по-добре - да запаля някоя клетка с 5G мрежа

* сн.: Ara Guler, Истанбул

Essential Jazz Phrases #96

1. Ето, идва момент, когато шегите по темата са изшегувани, заплахите - иззаплашени, седиш обезсилен от незатихващата мрежова публицистика, с нейната вечна неопалима къпина-едротемие - я убият журналист и скърбящите ни напсуват (защо него - достойния, а не теб, тварь дрожащая!), я коварен Полониево-Гадолиниев изотоп след 00 часа -  пльос! на главата. Поглеждам тъпия пейзаж през прозореца - аха, днес - дъжд и вятър. Абсолютно смъртоносна комбинация за разходки и пътешествия. Само вятър - може, само дъжд - също, но заедно - не! Обръщат ти чадъра, мокрят ти панталеоне (ит.), набутват ти вода в очите, изпотяват ти очиларките -  мрак

2. От друга страна - за самоизолация, но вътрешна (пак е пътешествие, за разлика от обикновената), дъжд-вятърът си е годен, направо ставаш себе си. Вътре всичко ти е наред - в една спокойна атмосфера обмисляш, докато опреш до несподеляеми неща. После се затваряш. При въпроси казваш: "ами пичове, внезапно опрях до Несподеляемото". Всеки опира

3. И този, просташки казано социален аз, идва с мекото си "чук-чук - излез малко от подводницата да се видим" или по-хардуерното "хайде, отивай на работа, чакат те обичайните безсмислени, но полезни дела" и ти отрязва главата. Или "полезни, но безсмислени", дали не е по-добре? "Не, не обичам пролетариата", както казваше един герой на Булгаков

* на сн.: дъжд и вятър по крайбрежието

Морбидни разсъждения

1. Е добре де, супер-спредърите попълниха фалшиви декларации и успяха да се измъкнат от метрополията за да поразмахат мотиката или пък, групово да обслужат религиозните си потребности и като бонус - да експортират малко зараза. Всичко това, надявам се, с непреодолимо чувство на вина пред възглупавия, но всъщност безгрешен народ, категорично недоверяващ се на властта, но мазохистично удовлетворен от горчивата си участ

2. Така е, медицината не е математика, оставя пролуки. Колко хора ще успеят да се проврат? Според Борхес, чак в рая, Аврелиан (ортодокс и обвинител) разбрал, че за непостижимия Бог и той, и жертвата му Йоан Панонски (ненавижданият еретик) били една и съща личност

3. От Камю, “Чумата” (1947 г.):

- Значи, Вие смятате, че чумата има и положителни страни, че тя отваря очите на хората и ги кара да мислят?

Докторът нетърпеливо тръсна глава:

- Като всички болести на света

* ил.: Р. Варо, "Трубадур"

Pro-gnosis

Четох интересни, най-после позитивни прогнози за след кризата. Да не се бърка с предсказания. Ето минимална част

1. Мантрата "Светът вече няма да е същият" е безмислена - светът ще е същият умножен на две. Възстановяването на икономиката ще е бързо, защото тя се базира на консумацията на стоки и най-вече на услуги, а потребителят е по-пъргав от производителя и ще скочи да се задоволява двойно повече

2. След кризата ще получим идеалния потребител: абстинентен, поради продължително лишаване от любимите си навици, вещи, занимания, със зачервени очи, жален-страдалец, с лек депресивен хленч, с множество избуяли комплекси и желания, които кризата е усилила и изкарала на преден план и които ще трябва да бъдат удовлетворени бързо. Големите гръцки острови (Корфу, Самос, Андрос) ще бъдат отворени за посещение

3. Кризата се описва като V-образна. Като при всяка криза - процеси, които са били само като тенденция преди това, биват усилени и бързичко вкарани в практиките (напр. дистанционното обучение - ще се подобри софтуера и един много интересен ефект - родителите вече виждат кой, как и на какво обучава децата им и май не са много доволни - значи създава се реформистка нагласа и не само в образованието)

4. Мантрата "Сега сме като във война" е безмислена. Няма толкова загинали, няма бомбардировки, няма разрушаване на инфраструктурата - тя си стои и ни чака да ни дойде акълът

5. Ваксина ще бъде създадена по-бързо от очакваното, възможно недобре изпитана и с повече странични действия от други аналогични, но ефективна. Хората най-вероятно ще бъдат задължени да се ваксинират, ще има мрънкачи и конспирофили (както винаги, в рамките на статистическата погрешност), антиваксърите ще бъдат криминализирани

* Веднъж, на връщане от Гърция (Суфли, коприната и т.н.) нощувах край пътя в Сакар маунтин. На сутринта беше ето така

Важен проблем

1. Днес изследвах немаловажен проблем. При едно от гостуванията си в Калифорния, Фуко е опитал LSD и има спор дали/как това се е отразило после на творчество му. Едни казват "да", други "не", трети - "чети Фуко и не се занимавай с глупости". Самият Фуко казва нещо като: "да, отрази ми се, д'еба"

2. След прекарани седмици в задушевни разговори с приятели, в които се обсъжда кино („Годар е политически развратник“), академичните среди („Леви-Строс е много консервативен човек. Понякога се държи отвратително“) и интимност ("Мастурбирате ли?“, на което Фуко отговаря: „Разбира се. Без съмнение."), Фуко и двамата му приятели тръгват за Долината на смъртта - стандартът за  LSD-икспириънс

3. И вече в един друг, доста по-поетичен текст по темата (Andrew Marzoni) се срещнах с прекрасното:

"Няколко седмици по-късно, след дни на текила-изгреви, сонати на Скрябин, марихуана и разговори за литература, един ден на разсъмване, тримата тръгват за пустинята. "Ние донесохме мощен еликсир, един вид философски камък, на който вие, Мишел, се натъквате", казва Уейд на госта си. "Нямам търпение да се натъкна“, отговаря Фуко

4. Текила-изгреви, Скрябин, марихуана и разговори с апапите за литература! В Забриски пойнт! Want! - Wanted! - Wanted! - три форми на един абсолютно правилен глагол

* рис. Gabriel Alcala