Градива

1. Представих си, как някой идва и ме пита: ти от какви книги се състоиш? За всеки случай веднага започнах да изреждам наум автори и усетих, че се подхлъзвам към банално изброяване на любими книги, а си представях съвсем друго. Мечтаех си да е някак по-същностно, като признаване и преодоляване на някакво табу в истината за себе си. Освен това, се уплаших, че мога някого да пропусна - за подобни неприятни въпроси е добре да се подготвиш по-отрано
2. Забелязано е, че когато хората разговарят за книги, те стават странно чувствителни и раними, очевидно темата е твърде интимна и разсъбличаща /де да беше телесно/ и рискът някой да обезцени чувствата ти, е съвсем реален. Това е страшно. Нещо подобно на отчаяние изпитах когато преди доста години разбрах, че не всички обичат “Алиса в страната на чудесата”, а по-късно ми е ставало чоглаво и с други автори пред други хора
3. От друга страна, знам, че не съм прав, защото всеки си има собствени вкусове и се омайва от различни книги, и най-добре е, сдържайки нарцисизма си, мирно да се разотидем по социалните си групи