неделя, 19 септември 2010 г.

Троянско куче

Пред вратите на Троя сигурно знаеха, че отдавна вече няма кого да изненадат с кон, затова бяха сложили това нещо да пази. Както повечето хора тук и то не знаеше английски, затова установихме контакт с езика на тялото.

сряда, 15 септември 2010 г.

Гърция vs Турция

1. Добре, гърците някак си са успели да превърнат начина си на живот в туристически бизнес. Как да не ги харесвам - да направиш бранд от стила си на живот. Консистентни са пичовете.
2. Като всяко истинско удоволствие и това напомня змия захапала опашката си. Като всичко много готино, икономически издиша, т.е. - е за сметка на някого. Нормално е - всеки урок по стил /на живот/ е много скъпо нещо и се заплаща двойно - веднъж за преживяването и веднъж за възможността да ти се случи отново.
3. Протестантската обсесия за повторяемост на нещата върши добра работа - немските туристи искат пак и пак, и пак. Смятам, че ще ги спасят, тези непослушковци, за да продължат да ни демонстрират, че животът е кратък, а релаксът - вечен.
4. Въпреки това, ние с Роси променихме концепцията. Отиваме в Турция.

събота, 11 септември 2010 г.

За последен път

1. Понякога, когато върша или говоря нещо, ме бодва въпросът дали това в момента не ми се случва за последен път. Например, говоря си с дядо ми и той ми обяснява значението на думата "гутаперча". Аз няма да го запомня и докато го слушам, си мисля: "дали не ми я обяснява за последен път? Ако е така, дали да не използвам да го попитам още неща? Дали да не запиша думите му по някакъв начин? Повторимо ли е това?"
2. Или пък, дакелът зловещо ми изръмжава, след като си позволявам да му направя забележка да не се тъпче с толкова много храна, защото не е овчарка. Това може да се повтори, но дали ще е същото?
3. Добре де, и двамата фигуранти отдавна са покойници, значи нищо свързано с тях не мога да повторя към настоящия момент. Излиза, че всичко казано и направено е било за последен път. Постоянно, във всеки един момент.
4. Ей, добре, че е паметта, баси.

* Снимал съм фалос пред Етнографския музей в М. Търново

Часовникарят

1. Има един часовникар наблизо, понякога го посещавам. Слага ми батерийка, туй-онуй. Човекът е винаги строг с клиентите и пред него аз предпочитам ролята на объркана девойка.
2. Вероятно това го предразполага и той открехва за мен малко от удивителният свят на часовникарския бизнес. Историята, за съжаление е винаги една и съща. Очевидно преценява, че след като не съм горд наследник на голяма часовникарска фамилия, не съм достоен за разнообразие. Затова, винаги ме потапя в сироп от битова параноя с конспирологична оцветка.
3. - Този часовник е отварян! - многозначително ми съобщава той.
- Е да, за да му сложа батерийка, понякога ми го отварят.
Той ме поглежда както се гледа дребен, уродлив гном.
- Казвам, че е пипан механизмът!
Аз млъквам заинтригуван.
4. Тогава почва страшната история за това, как махали швейцарския механизъм и слагали вътре "китайски боклук"
5. Добре де, мисля си, за какво им е всичко това? Какво го правят после този механизъм? Слагат го в детско влакче, правят адска машина или го разтягат и използват за колажи в стил Дали?
6. Най-вероятно го пъхат в корпус от китайски часовник. После, като си купиш Брайтлинг за 25 кинта от Илиенци, си знаеш, че вътре всичко е швейцарско.
7. Никога не посмявам да попитам. Обикновено се съгласявам, че напоследък народът страшно се е изпедерастил и разговорът приключва с обичайната неудовлетвореност при незададени важни въпроси.

* снимал съм часовников механизъм в изоставеният лифт на Копитото

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Пак уроци

1. Спрях да си купя контрабандни цигари пред едно заведение в Трън и някакъв старец ми се нахендри да го закарам до София. Беше доста променен, не чуваше и поради това викаше, а се опитваше и да поддържа разговор. Тъй като аз отказах да говоря, а той имаше въпроси към мен, използваше Роси за преводач.
2. Мразех го през по-голямата част от пътя, въпреки някои негови остроумни тези /напр., че преди е имало много комунисти, а сега на тяхно място са дошли много цигани/. Усилих радиото за да се заслуша и номерът в началото мина, но после започна да коментира всичко което чуе и аз пак се влоших.
3. Малко след средата обаче, старчокът направи пробив и аз внезапно го заобичах. Пуснаха Богдана Карадочева. Изпаднах в обичайното самосъжаление и срам от себе си, че някога ми се е налагало да слушам това.
4. Старецът каза: "О, това е джаз! Аз едно време свирех рокендрол на китара, но "другарите" ме преследваха заради това". Погледнах го с уважение и това май го вдъхнови.
5. "През шейсет и пета, изкрещя той, на Златните имаше един бар Лилия и в него стоеше единственият джубокс в курорта. Пускаш монета и слушаш нормална музика. Там ходехме ние, там! Знаеше ли го този бар?"
6. Точно в този момент почувствах, че изглежда го заобичвам. Шейсет и пета съм бил на 6 и може и да не съм посещавал бар Лилия редовно, обаче копелето така силно ме върна в моя си баровски период, че се чудех, дали да не скоча веднага да го разцелувам. Или просто да скоча нанякъде.
7. Слезе на Овча купел. Куцаше и беше силно прегърбен. Веднага хукна да пресича на червено, но някак си оцеля.
8. Добър урок - ако някой ти е антипатичен априори, опитай да заобичаш образа му от определен период. Останалото ще се нагласи само.

* на снимката - горда птица в ез. Керкини, Гърция

вторник, 7 септември 2010 г.

Философия на стоматологията

1. Отидох на зъболекар. Разбира се, преди това дълго чаках спонтанно самоизлекуване и когато започна да ме боли цялата горна челюст, реших все пак да посетя споменатият специалист. Някак си, независимо от мен, в мозъкът ми, през цялото това време, кипеше сложна вътрешна борба.
2. Като начало, мисълта ми конструира две работни статистики. Първата обхващаше случаите, когато някой е ходил на зъболекар и след това е умрял. Втората - когато някой не е ходил на зъболекар и след това също е умрял. За мен стана очевидно, че втората група /т.е. умрелите без стоматологична помощ/, са доста повече, от умрелите с помощта на стоматолог. Това малко ме успокои, наистина.
3. По някое време даже имах някакво екзистенциално подхлъзване и ми блесна мисъл, че болката пречиства и възвишава, но аз веднага я отхвърлих. Бърбънът върши същата работа и то много по-психологически щадящо.
4. Малко след това, мозъкът ми започна да привлича факти от други области на науката. Спомних си, че съществува една йерархия на болката и тя действа на принципа, че по-висшата болка заглушава по-низшата. Зъбоболът, наистина е доста висша болка според географията на тялото, но дали е по-висша като духовност?
5. Позвъних на позната стоматоложка и се уговорих за посещение. Пред кабинета и имаше интересни табели:"Dental centre" и под нея - "Gynaecologist". Асоциирах с "vagina dentata" /хапеща вагина/ - един митологичен образ, пряко свързан с кастрационния страх. Вътрешно охладнял, влязох в кабинета.
6. Ако някой не си дава сметка: с възрастта човек все повече се затваря за простотиите на реалността и става все по-чувствителен към символите.

* пейка с мръснишки надпис на латински

сряда, 1 септември 2010 г.

Яйцеклетката

1. Колко е хубаво да си жена. Всеки месец, в определено време, организмът ти предлага да създаде дете. Наглася ти хормоните, почиства те, пуска ти прахосмукачка, избърсва праха, излъсква интериора.
2. А за яйцеклетката какви душевни грижи! Избърсва я, намазва я със специални кремове, да е красива, без бръчки и усмихната. Облича я с най-красивата и рокля, вързва и панделка в косите и я слага на табуретката, да седи и да чака. Много често я карат да разучи и някое стихотворение, да може да декламира като дойдат женихите сперматозоиди. Ако пък може да свири и на пиано!
3. Защото, след това, никак не е лошо да чуеш съседите да си споделят: "Абе на Иванови яйцеклетката много готина, бе!"
4. Аз не мога да си представя нищо по-оптимистично.

* снимал съм стена на селска къща в с. Забел - Трънско