вторник, 7 септември 2010 г.

Философия на стоматологията

1. Отидох на зъболекар. Разбира се, преди това дълго чаках спонтанно самоизлекуване и когато започна да ме боли цялата горна челюст, реших все пак да посетя споменатият специалист. Някак си, независимо от мен, в мозъкът ми, през цялото това време, кипеше сложна вътрешна борба.
2. Като начало, мисълта ми конструира две работни статистики. Първата обхващаше случаите, когато някой е ходил на зъболекар и след това е умрял. Втората - когато някой не е ходил на зъболекар и след това също е умрял. За мен стана очевидно, че втората група /т.е. умрелите без стоматологична помощ/, са доста повече, от умрелите с помощта на стоматолог. Това малко ме успокои, наистина.
3. По някое време даже имах някакво екзистенциално подхлъзване и ми блесна мисъл, че болката пречиства и възвишава, но аз веднага я отхвърлих. Бърбънът върши същата работа и то много по-психологически щадящо.
4. Малко след това, мозъкът ми започна да привлича факти от други области на науката. Спомних си, че съществува една йерархия на болката и тя действа на принципа, че по-висшата болка заглушава по-низшата. Зъбоболът, наистина е доста висша болка според географията на тялото, но дали е по-висша като духовност?
5. Позвъних на позната стоматоложка и се уговорих за посещение. Пред кабинета и имаше интересни табели:"Dental centre" и под нея - "Gynaecologist". Асоциирах с "vagina dentata" /хапеща вагина/ - един митологичен образ, пряко свързан с кастрационния страх. Вътрешно охладнял, влязох в кабинета.
6. Ако някой не си дава сметка: с възрастта човек все повече се затваря за простотиите на реалността и става все по-чувствителен към символите.

* пейка с мръснишки надпис на латински

Няма коментари:

Публикуване на коментар