Saudad, tristeza, etc.

Както повечето пиеси в стил боса нова и тази навява носталгия и тъга /saudad i tristeza/. Само езикът, с периодичните натрупвания на ж-ш-щ, лекичко ни спуска на земята. Тъкмо я докоснеш и хайде отново да се носим из въздуха.

Диалог в качествена книжарница

Клиент към продавачката:
- Поздравявам ви с рождения ден на Хайдегер!
Продавачката/с недоумение в гласа/:
- Ама той е утре!
Друг клиент, разглеждащ книгите на щанда:
- Не е утре, а вдругиден.

Да разпределим дните

1. Според един мой любимец - Йонеско, седмицата се състои от три дена - вторник, четвъртък и вторник. Това страшно ми допада. Понякога го чувствам точно така. Кого да помоля да приемат тази схема?
2. Почти съм сигурен, че повечето хора са недоволни от тъпата астрономическа реалност, предлагаща ни да организираме както намерим за добре, седем поредни, пошли, повтарящи се, натоварващи ни, банални дни.
3. Допускам, че понякога става дума за седем уникални, възторжени и неповтарящи се дни, в които сме щастливи през повечето време и нещастни съвсем за кратко.
4. Дали да помоля да приемат тази схема?

* снимката илюстрира начина, по който виждам света в понеделник сутрин. Това е изглед от балкона ми, пред обектива сложих красива чаша.

Разстрел, кастрация

1. Седим си с един приятел, пийваме кротко, той водка, аз - чай и си мечтаем да ни разстрелят. Не че нещо сме депресивни, не, просто си мечтаем разни неща. При това изобщо не усложняваме ситуацията. Просто, да дойдат четирима, да ни изведат на двора /той живее в къща/ и да ни разстрелят.
2. Не искам никакви последни думи и други патетични неща. Или може би само тихо да промълвя "recycle bin". Това ще означава единствено, че никога не съм работил с Мак.
3. След това си говорихме за техниките за кастрация. Пак без никаква символика, съвсем човешки.

Езикът /пак за Турция/

1. Умилението от многото познати думи по табелите бързо отминава, след като стане ясно, че хората тук /в Чанаккале/, не говорят английски и контактът става с езика на тялото. Спасява ни единствено усмивката и желанието да ти помогнат.
2. Иначе, турският език е прекрасен. Особено близка ми стана думичката "кьофте" /пише се kofte, с безумен умлаут върху"о"-то/. Тя ме преследваше и се появяваше пред очите ми на най-неочаквани места - в най-забитите части на пристанището, на върха на самотен хълм, etc./. Даже си мислех, дали да не поекспериментирам /думата явно е хиперсемантична/ - когато искам да попитам нещо, просто да казвам: "Кьофте?" с въпросителнo-тревожна интонация. Сигурен съм, че веднага щяха да ми отговорят на всякакви въпроси като: "Къде е входът на Военноморския музей?" или "Как да стигна до остров Гьочкеада?".
3. Изобщо няма да споменавам за надписите "алъш-вериш" на количките в супермаркета, или за табелите "Яваш!", на острите завои по пътя.
4. Лишен от спокойното укритие на думите, ходех като графиня с изменено лице наоколо, а хората четяха доста обикновените ми желания и предлагаха решения.

* на снимката - това долу е закусвалнята на Илхан. Отпред си пият чайчето собственикът и двама негови приятели. Ранна утрин е, не бързат заникъде. Както пише на витрината, там предлагат чорба и разбира се - кьофте.

Нежният грозник

1. Есен е - време е за хвърчилото ми. Правил съм си го сам миналата година. Няма по-грозно от моето хвърчило. Освен това, досега не съм успял да го издигна ни веднъж като хората - например на 3 километра. Издигам го най-много на 20 метра и след това то прави просташка фигура, според него от висшия пилотаж и се опитва да ми се забие в черепа.
2. Добре поне, че открих място с добър вятър. Мястото е далече и доста бензин ми коства. И така - дълго пътувам дотам, после вадя хвърчилото, тичам километри по един склон надолу и не успявам да го издигна. Мотивацията ми пада и нервиран си тръгвам.
3. През лятото, като гледах нежният си грозник проснат на балкона, реших да опитам друго. Много по-умно е, помислих си аз, да му вържа няколко балона с хелий, те да го издигнат, а аз отдолу като Прасчо да го водя на връвчица и облечен в костюм, да повтарям някаква дълбокомислена фраза за времето. Имах 15 кинта и Доротея ми купи два балона.
4. Започнах опитите по аеродинамика още в хола. Радостта ми бе кратка. Оказа се, че два балона са крайно недостатъчни да вдигнат Нежният грозник, който изобщо не се помръдна от пода.
5. След серия експерименти и щудиране на Циолковски, установих, че ми трябват поне десет балона за да задвижа грозилото. Това са 60 кинта /по 6 кинта балона - ужас, тия изобщо не стимулират въздухоплаването/. Тъй като никой не ми предложи грант, аз се отказах.
6. Сега ще ходя пак, да се опитвам да го вдигна по класическият начин - безплатно.
7. Мястото е до с.К, в подножието на в.Д. Съобщавам го кодирано, защото не желая зрители. Освен това, са зачестили кражбите на хвърчила, както разбрах. Вятърът обаче, няма да ми откраднат.

* на снимката съм аз с Грозника, миналата есен.

Йосиф Бродски

"А я люблю безжизненные вещи, за кружевные очертанья их."