Нежният грозник

1. Есен е - време е за хвърчилото ми. Правил съм си го сам миналата година. Няма по-грозно от моето хвърчило. Освен това, досега не съм успял да го издигна ни веднъж като хората - например на 3 километра. Издигам го най-много на 20 метра и след това то прави просташка фигура, според него от висшия пилотаж и се опитва да ми се забие в черепа.
2. Добре поне, че открих място с добър вятър. Мястото е далече и доста бензин ми коства. И така - дълго пътувам дотам, после вадя хвърчилото, тичам километри по един склон надолу и не успявам да го издигна. Мотивацията ми пада и нервиран си тръгвам.
3. През лятото, като гледах нежният си грозник проснат на балкона, реших да опитам друго. Много по-умно е, помислих си аз, да му вържа няколко балона с хелий, те да го издигнат, а аз отдолу като Прасчо да го водя на връвчица и облечен в костюм, да повтарям някаква дълбокомислена фраза за времето. Имах 15 кинта и Доротея ми купи два балона.
4. Започнах опитите по аеродинамика още в хола. Радостта ми бе кратка. Оказа се, че два балона са крайно недостатъчни да вдигнат Нежният грозник, който изобщо не се помръдна от пода.
5. След серия експерименти и щудиране на Циолковски, установих, че ми трябват поне десет балона за да задвижа грозилото. Това са 60 кинта /по 6 кинта балона - ужас, тия изобщо не стимулират въздухоплаването/. Тъй като никой не ми предложи грант, аз се отказах.
6. Сега ще ходя пак, да се опитвам да го вдигна по класическият начин - безплатно.
7. Мястото е до с.К, в подножието на в.Д. Съобщавам го кодирано, защото не желая зрители. Освен това, са зачестили кражбите на хвърчила, както разбрах. Вятърът обаче, няма да ми откраднат.

* на снимката съм аз с Грозника, миналата есен.