Дезангаже, пълно

1. Oбаче съм железен. Некъв цигански ръководител арестували, некъв Прошко, да съм му гласувал, некви уважавани лекари се скарали с други уважавани лекари, какви ли не чудеса стават в чашката вода, в малката ми симпатична странИчка, а аз къде гледам - съвсем в друга посока. Хахаа, кофти.

2. Моето Ангаже, онова малко душевно карбункулче, което толкова години ме заставяше да се групирам с различни слабоинтересни мене хора се е резорбирало съвсем, ура! Титаникът на индивидуализма потегли и май успях да се кача!

3. Сега ме интересуват следните неща: бебето на дъщеря ми, филмографията на Мая Дерен /особено с Марсел Дюшан/, не мога ли и аз да заснема нещо подобно на нейния Witch's Cradle, например /хехе!/, последния албум на Джордж Бенсън /отличен е, апропо!/ и моделирането на паметта в невронните мрежи.

* на снимката: есенни облаци

Емоции - разум

1. Тази двойка - емоции-разум, непрекъснато ни подвежда. Чак понякога ми става гадно. Тунис например - тълпата събаря властта, президентът бяга от страната, народът победи, супер! Показват по ТВ как млади навитаци /революционери/ трошат резиденцията, отнасят си по нещо интересно вкъщи, чупят някакво президентско Ферари. Като се уморят, си отиват вкъщи, доволни от добре свършената работа.

2. "Хахааа - мисли си тунизиецът малко преди да се унесе в сън - какъв ден само! Днес тъпках с обувки по леглото на Президента, абе на спалнята и разгоних фамилията - хахаааа! От утре вече започваме нов живот, баси кефа ще е!"

3. На другата сутрин се събужда и какво вижда през прозореца? Същото говно, каквото е било и вчера. Животът му станал ли е нов и по-добър? Нито грам. А по-лош станал ли е? Почти съм сигурен.

* на снимката: язовир Искър, Щъркелово гнездо

Октомври - фрагменти

1. Здравият смисъл не е щадящ. Къде по-приятно и успокояващо е, да вярваш, че ако легнеш под пирамида, ще ти се решат всички проблеми. Или пък да се надрусаш с БАД-ове и ще живееш вечно. А като си сложих турска керемида под леглото, веднага всички отрицателни енергийни потоци се оттекоха откъдето са дошли - към пъкъла.

2. Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски /"Картата не е местността"/, извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия и им съобщил, че ще хапне малко. Взел си бисквита, предложил и на тях. Няколко студенти схрупали по една-две бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише "Dog Cookies". Двама веднага отишли да повърнат, а другите просто гледали шокирани.

"Току що ви демонстрирах, казал Коржибски, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на второто е по-силен от вкуса на първото".

3. Разказват: когато Ахматова разбрала, че в жилището на Блок са заселили червеноармеец, казала: "Един му е малко, полагат му се дванайсет".

4. Китайците пак ме учудиха. Забраняват със закон филми и сюжети свързани с пътешествия във времето. Това било непочтително спрямо историческото им минало. Не мога да постигна тази логика, но не се и старая. Скоро прочетох, че вдовицата на Мао е била обвинена и осъдена на смърт /впоследствие заменено с доживотна/ за 234 000 престъпления.

5. При кралица Ана, кралският астроном Джеймс Брадли /1693 – 1762/ получавал много малка заплата. Кралицата научила за това и поискала да му я увеличи тройно. Той я помолил да не го прави.

- Ваше величество, казал Брадли, когато поста Директор на обсерватория започне да носи много пари, там ще започнат да назначават хора далечни от астрономията.

* на снимката: фрагмент от гръцката църква в София

Рила - рипорт

Лифтът до езерата не работи, /ура, еколози!/. Роси се двоуми накъде да поеме /точката на банкета вдясно/.

Решихме по този проблем да се отнесем до Върховния съд /Suprime Court/, защото те биха подходили творчески, честно. И нещеш ли - указател, сочещ точно натам, към Творческата база на ВС.

На фона - тръбата на Рилския водопровод. Преден план - артефактна рекичка, извираща от тръбата. Една обърната реалност в Рила. А всъщност, очевидно е имало саботаж.

Имало е дъжд от камъни - камъните падат - каменопад.

Рилска рекичка. В момента, в който нагазиш, ти прерязва глезените. Не правете този опит с рилска рекичка. Вкъщи, с чешмата - да, но в Рила - не!

Това дърво - само се подпрях и то се срути. Явно гнило. Или ми се случват херкулесови събития, не знам.

Малък Скакавишки водопад. Огромни маси вода от потресаваща височина, сравнима с Ниагарската. Опасна гледна точка. Грешна стъпка /30.4 см/ и си аут в бездънната урва. Хлъзгавост на терена 97% 

/свръхвисока/. Подход - със специални дишащи обувки, самият ти - задъхан.

Реликтови змии. Заснел съм как нападат Голяма рилска шишарка /Shisha Rilae Magna/, с ужасяващо съскане. Шишата се брани отчаяно. Нямах право да се намесвам. Фотографска етика!

Огромен къс самороден  лазурин. На черния пазар за лазурини /Амстердам/ може да му се вземе отлична цена, но транспортът дотам неутрализира всяка печалба и даже трябва малко да доплащаш. Затова никой не го пипа. Туристи-несретници се опитват да отчекнат парченца, но забравят: твърдост - 7 пъти по-висока от диамант. А е и отровен, така че - forget it.

Професионално маркирана пътека. Легенда, отгоре надолу:

бяло - спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

червено - по маршрута има кръвожадни тръни;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

жълто - по маршрута има отровни растения;

бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;

Маркирах и аз една пътека, защото умея. Сочи наобратно, подсказвайки, че всичко е циклично, т.е., както и да се правиш, в крайна сметка си пак същия.

Еротичната страна на планината. Феномен, наречен "Рилска гръд". Твърдят, че е лечебен. Например, според местната легенда, хора с безплодие като се потъркат в дървото и се заплождат. Сутрин жени, следобед мъже.

Малък Рилски комарояд /Rilae Culicidaеfag Minima/. Насекомоядно растение - червенокнижник.

В гората. Реликтови растения - червенокнижници.
Мъжка папрат - Dryopteris filix–mas

Това бяха структурите, а ето цялостния пейзаж.













Това е моята история за Рила. Без патос, с умерени чудеса в рамките на закона.

Пси - спомен

1. Преди години, когато бях на стаж в една Московска пси клиника, колегите от Мъжко остро, /където се мотаех и аз/ ги предупредиха, че ще имат проверка "от Министерството". Не ми пукаше, защото не отговарях за нищо /бях още нов, пък и чужденец, баси/.

2. Интересно, че и колегите не се тревожеха особено. Не можех да разбера, откъде това спокойствие. Всеки знае, какво представляват тези проверки. Идват някакви чиновници-лаици, които ти прецакват целият ден. Поради това, че изпитват неистов страх, който трябва да скрият, са неадекватни - гледат злобно, тежкареят, задават тъпи въпроси, пъхат се навсякъде, не позволяват адекватен контакт и т.н.

3. Завеждащата беше една много смислена и мъдра жена на около 50 и аз я попитах как ще протече проверката. - Никак, каза тя - ще пуснем С. да си говори с тях".

4. С. беше кротък и добричък пациент с болест на Пик - вид слабоумие, при което, освен всичко друго, се разпада и речта. Той беше страшно разговорлив, но за съжаление можеше да произнася само една сричка: "рю". Разполагайки с нея, той успяваше - варирайки със скорост и интонации, да съобщава елементарна информация и да изразява емоции.

5. И наистина, отключиха им, влязоха, тръгнаха по централния коридор към ординаторската. Практически моментално, към тях се залепи С., който явно беше в акме и показа най-добрите си серии "рю"-та, в опита си да установи дружеска беседа.

6. Дебелаците не припаднаха веднага, но някак се потиснаха и бързичко приключиха.

7. Ако имаше повече такива като С., светът щеше да е едно доста по-симпатично място за живеене.

* на снимката: асфалт, по който са минавали много коне

Септември - фрагменти-2

1. Гледам една рецензия:

"Групата ХХ възниква през 1992. След като нейният създател YY, се запознава с творчеството на Ал Жиро и Джамирокуай, той се заинтересувал, какви са корените на тази музика. Така YY се увлича по изпълнители като Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др.

След години прекарани в търсене на собствен стил, сега музиката на ХХ е сравнявана с тази на Ал Жиро, Джамирокуай, Хърби Хенкък, Джордж Бенсън и др."

2. Напоследък попадам на следи и последствия оставени от "истински български мъже". Леле, колко са прости! Искам да съм жена.

3. Един свещеник, който не вярвал в учението на мормоните, отишъл при пророк Джон Смит и го помолил да направи чудо. Смит казал:

- Отлично, сър. Избирайте: искате да ослепеете или да оглушеете? Или бихте предпочели да ви парализирам? Кажете и в името на Исус, аз ще изпълня вашето желание.

Свещеникът промърморил, че не иска точно такова чудо.

- В такъв случай, сър - ще останете без чудо. Нямам намерение да вредя на другите, за да възвръщам вярата ви.

4. Един човек отишъл на ресторант. Сервитьорката казала:

- Днес в менюто имаме бифтек, пиле и риба. Какво ще предпочетете?

- Бифтек.

- За съжаление, бифтеците свършиха.

- Тогава пиле.

- За съжаление, то също свърши. Имаме само риба.

- И защо веднага не ми предложихте риба, тогава?

- Помислих си, че може би не обичате риба.

* на снимката: следи от избягал рогоносец

Септември - фрагменти

1. Не разбирам нищо от икономика, но имам смътното усещане, че ЕС нямаше да има никакви проблеми, ако се състоеше от две държави: Германия и Франция. Сега са повече и съответно има проблеми с харченето на немските и френските пари.

2. Без да съм поет, често ползвам мерена реч в ежедневието:

- Не съм зъболекар,

излъга Петър,

когато беззъб гражданин 

му каза твърде ясно:

"Копеле, някъде съм те мяркал".

3. Групи от 70-те живи до ден днешен:

Aerosmith, AC/DC, Average White Band, Chicago, The Doobie Brothers, The Eagles, KC and the Sunshine Band, KISS, Steve Miller Band, Styx, Tavares, The Village People

4. "Безкрайна мъка изпълва сърцата ни, в отсъствие на Великия вожд и Върховен главнокомандващ, другарят Ким Чен Ир, който се намира на посещение в Русия.

Корейския народ с нетърпение чака връщането на Върховния главнокомандващ и буквално брои всеки оставащ ден  до пристигането му".

Това е текст от "Родон Синмун" - официален печатен орган на управляващата в КНДР Трудова партия.

5. На 89 години почина полският режисьор Януш Моргенщерн, заснел "Залог по-голям от живота". Този сериал от 70-те ме направи фен на полския език. Запомнил съм: Очевишче!, "Барзо добже" и още няколко важни полски фрази.

6. В някакъв форум на Apple:

"Повреди ми се Айфона и съм много тъжен. Сега няма смисъл да ходя даже в тоалетната".

* на снимката: стрийт фото. Минаваща жена в района на Лъвов мост.