неделя, 25 септември 2011 г.

Рила - рипорт


Лифтът до езерата не работи, /ура, еколози!/. Роси се двоуми накъде да поеме /точката на банкета вдясно/.










Решихме по този проблем да се отнесем до Върховния съд /Suprime Court/, защото те биха подходили творчески, честно. И нещеш ли - указател, сочещ точно натам, към Творческата база на ВС.










На фона - тръбата на Рилския водопровод. Преден план - артефактна рекичка, извираща от тръбата. Една обърната реалност в Рила. А всъщност, очевидно е имало саботаж.














Имало е дъжд от камъни - камъните падат - каменопад.










Рилска рекичка. В момента, в който нагазиш, ти прерязва глезените. Не правете този опит с рилска рекичка. Вкъщи, с чешмата - да, но в Рила - не!















Това дърво - само се подпрях и то се срути. Явно гнило. Или ми се случват херкулесови събития, не знам.










Малък Скакавишки водопад. Огромни маси вода от потресаваща височина, сравнима с Ниагарската. Опасна гледна точка. Грешна стъпка /30.4 см/ и си аут в бездънната урва. Хлъзгавост на терена 97% 
/свръхвисока/. Подход - със специални дишащи обувки, самият ти - задъхан.







Реликтови змии. Заснел съм как нападат Голяма рилска шишарка /Shisha Rilae Magna/, с ужасяващо съскане. Шишата се брани отчаяно. Нямах право да се намесвам. Фотографска етика!








Огромен къс самороден  лазурин. На черния пазар за лазурини /Амстердам/ може да му се вземе отлична цена, но транспортът дотам неутрализира всяка печалба и даже трябва малко да доплащаш. Затова никой не го пипа. Туристи-несретници се опитват да отчекнат парченца, но забравят: твърдост - 7 пъти по-висока от диамант. А е и отровен, така че - forget it.

Професионално маркирана пътека. Легенда, отгоре надолу:
бяло - спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;
червено - по маршрута има кръвожадни тръни;
бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;
жълто - по маршрута има отровни растения;
бяло -  спокойна пътека, ако внимаваш, няма проблеми;


Маркирах и аз една пътека, защото умея. Сочи наобратно, подсказвайки, че всичко е циклично, т.е., както и да се правиш, в крайна сметка си пак същия.








Еротичната страна на планината. Феномен, наречен "Рилска гръд". Твърдят, че е лечебен. Например, според местната легенда, хора с безплодие като се потъркат в дървото и се заплождат. Сутрин жени, следобед мъже.







Малък Рилски комарояд /Rilae Culicidaеfag Minima/. Насекомоядно растение - червенокнижник.











В гората. Реликтови растения - червенокнижници.
Мъжка папрат - Dryopteris filix–mas











Това бяха структурите, а ето цялостния пейзаж.













Това е моята история за Рила. Без патос, с умерени чудеса в рамките на закона.

1 коментар:

  1. Ех, Рила! И аз направих една публикация за Рила наскоро, и също със снимки, но без дори да съм била там наистина - имам си агенти дето ми пращат материали. Абе Рила си е Рила, не е като (по-голямата част на) Калифорния, където е толкова сухо че чак душата да ти се напука....

    Обаче твоите снимки са чудни, с патос и без :) И пак смях голям, човече, с тия шишарки и това дърво дето само си паднало :))))

    ОтговорИзтриване