Летище Божурище

Летище Божурище - първото българско летище, построено 1912 г. 

Там е създаден първият български самолет, конструиран от Асен Йорданов (1896–1967). През 1921 той заминава за САЩ, където постепенно се превръща в централна фигура сред авиоконструкторите. През 1941 основава авиационно училище, което бързо става една от най-авторитетните авиошколи в Щатите.

Нийл Армстронг: "Както аз, така и всички останали пилоти сме се учили от Джорданоф на авиация". 

За него: тук 

Asen Jordanoff

От летище Божурище, на 20 декември 1943 излита и Димитър Списаревски, друга интересна личност, за да се опита да спре американската ескадрила от бомбардировачи, охранявани от 50 /!/ изтребителя, които идват откъм Панчарево за да бомбардират София. Списаревски сваля един самолет, след което прави таран на водещия изтребител. Българите успяват да принудят врага да пусне бомбите си в полето. Списаревски намира смъртта си около с. Пасарел.

Сега летището е изоставено, сградите се разпадат, останала е пистата. Било частен имот, някакви старци го охраняват, /какво охраняват - дедовия си, предполагам/, дойдоха да ме пъдят, но аз съм свикнал.

Всичко това е добър аргумент за хипотезата ми, че се страхуваме от историята си. Не ни трябват и исторически паметници. Трябва ни да дуднем, да мрънкаме и отвреме-навреме да бълваме глупости за три морета, етц.

Архивните снимки са от сайта "Изгубената България", сегашните са си мои отпреди няколко дни.

1938 г. Изпращачи на летището

Сградата сега

30-те. Производство на български самолети ДАР

Един от хангарите сега

Пистата

Цар Борис III в дружеска беседа с Херман Гьоринг на летище Божурище

Нисък стил, постепенно става висок

1. Преди няколко месеца, едни хора, вероятно асансьорни техници ни заклеха да си ремонтираме асансьора, ако не искаме да умрем /те не се изразиха точно така, но смисълът съм запазил/, събраха ни пари, казаха, че следващата седмица асансьорът няма да работи и изчезнаха, като залепиха съответното съобщение. На следващата седмица асансьорът си работеше, както и на по-следващата и ние вече съвсем се зарадвахме, че наистина, може и някой да се убие, но затова пък си имаме асансьор!

2. След около месец, почувствахме неясна вина, загриза ни чувството, че сме измамени или несправедливо третирани и вече искахме наистина някой да оправи смъртоносната кутия за да разкараме поне един екзистенциален проблем от себе си.

3. Една съседка-въртокъщница им звъня да ги пита "к'во става бе, хора?" но получила успокояващи отговори и предложения за неформално приятелство извън асансьорната тема. Не се поддала. Значи играта окончателно е загрубяла, помислих си аз - време е да се намеся с по-специални техники.

4. Нямам секрети - работя с табели. Опитът ме е научил, че едно съобщение, може да преобърне ситуацията, но само при едно условие - да е парадоксално. В другите страни сигурно е иначе, но у нас е точно така.

5. Напрегнах се и мисля, че написах нещо добро:

"Асансьорът ви не работи вече една седмица. Във входа ви е тихо и спокойно.

Той няма и как да заработи, защото ние нищо не правим.

Моля търпете.

Фирма „Асансьорни строежи”, София"

5. Това послание, по мои изчисления би трябвало да стигне до очите или ушите на асансьорните профита и да децентрира мисълта им по нетърпим начин. Първо, защото е написано от тяхно име, което ще ги уплаши, това едва ли е техният диалогичен дискурс, второ - фирма "Асансьорни строежи" не съществува от ранните 70 години, когато те вероятно не са били родени. Тяхната сигурно се казва "Антарес 2010" или друга подобна безмислица.

6. И какво стана? Дойдоха мигом и за два дена оправиха асансьора. Почувствах се някак на мястото си.

Освен да е пошло съвпадение?

* на сн.: асансьорът в един пловдивски хотел

8 март, Клара Ц., Роза Л.

1. Клара Цеткин и Роза Люксембург. Предполага се, че са се запознали в Париж, на революционна сбирка. Клара е с 14 години по-възрастна от Роза, омъжена, има двама сина. Роза е заета с научна работа и има любовник-революционер. Клариният мъж умира, тя мизерства с двете малолетни деца. Роза се разделя с Тиша /революционерът/, прави фиктивен брак с немеца Густав и заминава с него за Германия.

2. Клара се омъжва за богатия художник Георг /по-млад с 18 години/. Роза става любовница на 22-годишния син на Клара - Константин /по-млад с 14 години/. Клара не одобрява това и се скарва с Роза. Практически едновременно, Георг скъсва с Клара, а Константин - с Роза.

3. Общата любовна мъка консолидира девойките. Клара и Роза се сприятеляват отново /"Всички мъже са гадини"/. На конгреса на жените-социалистки, те предлагат учредяване на международен ден за борба с мъжете, за извоюване на равни права.

Немкинята Клара е погребана в Москва, руско-полската еврейка Роза - в Берлин.

4. Зигмунд Фройд е техен съвременник. 

Травестията в обичаите

1. Oткривам поне три неща, по които се различаваме от албанците - преобладаващата религия, вендетата и бурнешите. В първите две няма кой знае какви предизвикателства. Само ще спомена, че заради вендетата, около 10 000 албанци никога не излизат от къщи, защото ще бъдат убити. Правилата, според които живеят селските общности в Албания /"Канун"/ повеляват това да става само извън дома им.

2. Бурнешите са момичета, които по параграф 88 на Кануна, могат да бъдат признати за синове, ако в семейството няма момчета, които да станат наследници. В този случай, дъщерята поема обет за целомъдрие и безбрачие до края на живота си и става глава на семейството.

3. Бурнешите се обличат като мъже, получават равни права с тях /което за албанките не е така/ и се държат като такива. Счита се, че броят им е около 5-6 хиляди. Снимките са на Джил Петерс, от 2012 г.

http://www.jillpetersphotography.com/swornvirginsofalbania

 

4. Има и друг аналог на такъв тип трансвестия - в Афганистан и Пакистан. Нарича се "бача-пош". По същия начин, когато в семейството няма момче, преобличат една от дъщерите, делегират и мъжки права, и така до пълнолетие, когато си възвръща пола.

При връщането в момичешки облик, бача-пош изпитват сериозни адаптационни проблеми, най-вече заради внезапното силно орязване на свободите, които са имали досега.

5. Има и обратна традиция - фаафафините на о-в Самоа /fa'afafine/. Когато в семейството има само момчета, едно от тях се възпитава като момиче, за да помага на майката в домакинството. Тези хора си остават трансвестити за цял живот, но обществото се отнася към тях нормално, приемайки ги като трети пол - няма съспенс и те са добре адаптирани.

Книгите

1. В "Черният ангел" на Насим Талеб има интересно наблюдение. Авторът счита, че когато си участник в значимо негативно събитие, винаги ти се струва, че то ще е кратко и всеки момент ще свърши, независимо колко вече е продължило. Обратно, страничният наблюдател, особено, ако е журналист /т.е. хронист/ винаги имал усещане, че събитието ще продължава неопределено дълго. Талеб дава пример с многобройните ливански войни, на които е бил пряк свидетел.

2. В "Къщата на халифа" авторът Тахир Шах постоянно се чуди, как в главата на мароканците се съчетават смесената реалност, в която джиновете управляват целия им живот, с необходимостта все пак да свършиш и някоя работа. Всъщност, Шах се опитва да разреши постоянния конфликт между западняшкия си рационализъм, /в който също е бъкано с джинове, но за тях се използва думата - "несъзнавано" и за нея се говори само в специализирани ситуации/ и "дивата мисъл" /Леви-Строс/ на местните.

3. В "Мордовският сукман" /"Мордовский сарафан"/ на Бунин срещнах описана табуирана в класическата литература ситуация, в която героят изпитва забранено привличане към бременна жена, която пък се държи забранено - открито седуктивно. Разказчето е кратко, в обичайния Бунински стил - прекрасно дозирано съчетание между преки до нетърпимост и завуалирани, но без суетност описания на човешки поведения.

4. В "Адоб-Фотошоп CS5 за фотографи", единият от авторите - Д. Шеве, който е от екипа създал софта, много интересно, отвътре разказва за различни техники на обработка, попътно споменавайки как им е хрумнало да разработят дадена функция.

Някак си намерих косвено потвърждение на хипотезата ми, че Фотошоп е нещо като изкуствен интелект, доколкото напомня невронна мрежа. Различни хора работят в различни насоки, след което всичко това се комбинира. Оттук нататък, става нещо покъртително - софтът започва да живее собствен живот. Потребителите откриват комбинации, които авторите нито са очаквали, нито са имали предвид да включват. Друг интересен момент - програмата е толкова мощна и всеобхватна, че повлиява визуалните стандарти на хората и съответно насочва художниците към конструиране на една нова - фотошоп-естетика. Ефектът е, че като видим плакат с красива актриса, си казваме - "даа, здравата са поработили с Фотошопа". В повечето случаи - без никакви преки доказателства - чувствата ни го подсказват.

* на сн.: фрагмент от машина за чистене на улиците

Електроника и сън

1. Не е било досега, насън някой електронен механизъм да ми работи както трябва. Сънувам например, че трябва да позвъня по мобилния - как пък не! Изведнъж той се е превърнал в нелогична машинка със странни менюта, копчетата, клавишите изобщо не са там където трябва, не могат да се натискат, указателят не ми излиза, вместо това на дисплея се появяват някакви реклами, не мога и да го рестартирам - няма откъде.

2. По същия начин заживяват свой собствен живот и фотоапаратите ми. Да оставим настрана, че като отида на някое изключително красиво място /за насън говоря, нали така/ и залезът му, и всичкото му наред, разбирам, че съм забравил камерата вкъщи. От известно време имам известен напредък -  вече успявам да я взема със себе си, но полза никаква - апаратът се е променил по странен начин. Визьорът се е махнал от обичайното си място, пада голямо търсене, откривам поне три прозорчета, които напомнят визьор, обективът, ако това е той, снима не пред себе си, а вдясно, изобщо не мога да натисна спусъка, /най-често той си е на мястото, но не помръдва/, а за някакви настройки да не говорим - на дисплея излиза едно екзотично меню, на което нищо не му разбирам. "Баси модела съм си купил!", мисля си през цялото време и се гневя много.

3. Дори обикновен часовник спира да ми върши работа насън. Да оставим теориите за първичен процес или пък съноподобните часовникови визии на Дали, не, нищо такова. Стои си на ръката ми, изглежда нормално /е, леко променен е, разбира се/, но показва такива глупости, явно в друга числова система, че по никакъв начин не мога да преведа това в обичайните шейсетинкови временца.

4. Всичко това е много жалко, защото, след като прекарвам близо 1/3 от живота си в сън, желателно е и там нещата ми да вървят, и да свършвам нещо полезно, но ето как са го направили - да не става. Т.е. нервната ми система казва - спи сега, а аз ще те позабавлявам малко. Еми, щом трябва.

* на сн.: стъклен Буда на меден фон

Чалга и красота

1. Борба с чалгата? Защо? Искате да отнемете стремежа към красота на завидно висок процент българи? Та нима изпълнителките не са едни много красиви жени? Те да не са с лоши фигури? Или със съвсееем малки гърди, като ухапвания от отровна бразилска пчела? Абе не, не са. Точно обратното. Може би някой наистина вярва, че ако чалгата по вълшебен начин изчезне от битието, тези хора ще започнат да слушат джаз, Луиджи Ноно и по-рядко Арво Пярт? Ей с'а.

3. Пуристите си мечтаят за спиране, забрана, а в някои случаи и разстрел на по-изявени изпълнители. Простото системно мислене ни насочва към две пагубни последствия: 

а) ако изчезне чалгата, автоматично ще се появи неин еквивалент и къде са гаранциите, че той няма да е по-зловещ?

б) пълното и спиране, ще е нещо като това изведнъж да изчезнат наркотиците. Веднага ще измислят заместител, защото хората искат какво? Да избягат от тъпата си реалност, това искат. Така че, борбата с чалгата /ако няма по-полезно занимание/ трябва да е мека, без да се стига до победа.

4. Поради това, насилие трябва да се прилага рядко, само към конкретни изпълнители и то не с изтезания и кремиране, а с просвещение. Един прост пример: чалга-полицията хваща Азис и го заточава на остров Св. Иван за две години, през което време, водещи интелектуалци /и чуждестранни също - Леми Килмистър, Фредерик Бегбеде, етц./ го обучават в различни области на световната култура - история на изкуствата, теория на музиката, пиано, саксофон, композиция, малка пластика, класически балет, приложни изкуства, етц.

5. И тогава, един прекрасен ден като умре /от естествена смърт!/, некрологът му ще завършва с думите:

"Азис беше един от водещите музиканти-новатори на хард-бопа и фри джаза, проявяваше интерес към електронната музика, култивираше кул-саунда и техниките на модалната импровизация, с елементи на атонализъм и додекафония, експериментираше в областта на афро-джаза".

6. Цитатът е от некролога на Доналд Бърд, силен джаз-тромпетист, починал наскоро.

* на сн.: барбарон.бг