неделя, 17 февруари 2013 г.

Електроника и сън


1. Не е било досега, насън някой електронен механизъм да ми работи както трябва. Сънувам например, че трябва да позвъня по мобилния - как пък не! Изведнъж той се е превърнал в нелогична машинка със странни менюта, копчетата, клавишите изобщо не са там където трябва, не могат да се натискат, указателят не ми излиза, вместо това на дисплея се появяват някакви реклами, не мога и да го рестартирам - няма откъде.
2. По същия начин заживяват свой собствен живот и фотоапаратите ми. Да оставим настрана, че като отида на някое изключително красиво място /за насън говоря, нали така/ и залезът му, и всичкото му наред, разбирам, че съм забравил камерата вкъщи. От известно време имам известен напредък -  вече успявам да я взема със себе си, но полза никаква - апаратът се е променил по странен начин. Визьорът се е махнал от обичайното си място, пада голямо търсене, откривам поне три прозорчета, които напомнят визьор, обективът, ако това е той, снима не пред себе си, а вдясно, изобщо не мога да натисна спусъка, /най-често той си е на мястото, но не помръдва/, а за някакви настройки да не говорим - на дисплея излиза едно екзотично меню, на което нищо не му разбирам. "Баси модела съм си купил!", мисля си през цялото време и се гневя много.
3. Дори обикновен часовник спира да ми върши работа насън. Да оставим теориите за първичен процес или пък съноподобните часовникови визии на Дали, не, нищо такова. Стои си на ръката ми, изглежда нормално /е, леко променен е, разбира се/, но показва такива глупости, явно в друга числова система, че по никакъв начин не мога да преведа това в обичайните шейсетинкови временца.
4. Всичко това е много жалко, защото, след като прекарвам близо 1/3 от живота си в сън, желателно е и там нещата ми да вървят, и да свършвам нещо полезно, но ето как са го направили - да не става. Т.е. нервната ми система казва - спи сега, а аз ще те позабавлявам малко. Еми, щом трябва.

* на сн.: стъклен Буда на меден фон

Няма коментари:

Публикуване на коментар