Март - фрагментейшънс 2

1. Гледах в Ютуб много готин руски арт-хаус филм - "Прах" на Сергей Лобан /2005/. Там един от героите каза на друг: "Ти си прашинка във Вселената, това разбираш ли го? И как една прашинка може да има желания?"

Изобилстваха сцени от онези, на които се хилиш като надрусан, за да потиснеш неясен подтик за плач.

2. После четох интервю с една много интересна фотографка. Тя каза, че понастоящем, във фотографията има два проблема: първият: че всичко вече е заснето и втория - че всичко е заснето по няколко пъти. Оттук нататък, каза тя - всеки сам се оправя както може.

3. "И как, откъде да започнем работата над себе си, ако не знаем какво е добро, а какво - зло?"

Фьодор Михайлович /Дневник на писателя/

* на сн.: снимка на изоставен самолетен хангар обработена в стил Ван Гог.

"Вещица на войната" - потискащ филм

1. По съвет на приятеля ми Шеми, дръпнах /т.е. гледах/ "Вещица на войната" - War Witch, на китаеца Ким Нгуен, 2012. В една африканска страна /снимките са в Конго/ се стрелят непрекъснато - въстаниците срещу правителството. Всичко е през погледа на 12 годишно момиче, отвлечено от лошите и принудено да воюва с тях.

2. Впечатли ме, че точно така си представям нещата и аз, без да съм 12 годишно конгоанче. Живееш си в селото със семейството си, атмосферата е родово-племенна - помагат си там, туй-онуй. Никому лошо не сторваш. От джунглата излизат някакви олигофрени с автомати, изтребват всички жители и отвличат малко момчета, да ги направят свои бойци. 

3. От гл. точка на участника в бандата - някакви правителствени войници постоянно се опитват да те убият, а ти - тях. Не ти казват защо, а и не питаш. Има един тежко психопатен негър - Големият тигър, ръководещ всичко това. Той стои в една кула, говори на хората си безмислици с тайнствен глас /алюзия с Курц?/ и предпочита, автоматът му да е голям и защитен с магия. Някъде да видяхте идеология?

И така - гоните се из джунглата, в промеждутъците - пеете нетемперирани напеви тип "Q&A", търсите нещо за ядене и си милвате калашниците.

4. От гл. точка на човека пред телевизора, веднага си светнат, че управляващата хунта на тази страна е затънала в корупция и престъпления, поради което, съществуват пет вида въстанически групи, които се бият за да свалят генерал Мбундьо и да установят справедлив, /геваристко-кампучийски, най-често/ строй. При това, групировките се опитват да се избият и помежду си - по-приятно е да делиш на 1, отколкото на 5.

5. Потискащ филм, без съмнение.

* на сн.: джунгла

Март - фрагментейшънс

1. Струва ми се, че долових нови движения сред потребителките на луксозни джипове. Девойките са преминали на черни джипове, но интересно, че и косите им са станали черни. Това вече е намек за стил, баси! А днес видях мъж да кара "Порше - Кайен". Този човек явно беше силно депресивен - и баба знае, че Кайенът е джип, който много богати мутрони купуват на приятелките си, т.е. изключително дамски джип е. Мъж не кара "Порше - Кайен". Има да му се смеят приятелчетата. А може и да го застрелят на шега.

2. Колко силна разделителна линия чертае агресията. Само като видя някаква агресивна проява на улицата и веднага се оказвам от другата страна. Но не от страната на жертвата, не. От друга страна ставам, не от България. Де да знам, англичанин ли ставам, холандец ли. Абе няма ме, изчезвам. От неудобство пред себе си, че ми се налага да съм свидетел на всичко това. 

3. Гледах "Късен квартет" на Йарън Зилбърман

/A Late quartet, 2012/. Там играе един мой любимец - Кристофър Уокън.

Много известен класически квартет се разпада, тъй като на водещия музикант му откриват болест на Паркинсон и той скоро няма да може да свири.

Страстта, която бе насочена към музиката /Бетховен/, внезапно се оказа безадресна и те я насочиха към личните си отношения. Това доведе до разрушителни експерименти и промени в личния им живот. Накрая - по американски - всичко свърши с ефектен, поучителен хепиенд. Филмът ми хареса.

4. Блок, "Незнакомка":

И медленно, пройдя меж пьяными,

Всегда без спутников, одна,

Дыша духами и туманами,

Она садится у окна.

5. В етимологичния речник на Фасмер, за думата "кретен", дават следната информация: "вероятно през нем. Kretin - същото (от 1880 г. вж. Шулц-Баслер 1, 404) от френ. crer'tin от лат. christirnus "христианин", защото слабоумните се считали за богоугодни същества". Тоест, кретен произлиза от христианин.

* на сн.: завиване на света

1935 - последният цветнокож напуска зоопарка

1. Първият европейски зоопарк е създаден през 1793 в Париж. Разбира се, китайците са си имали такъв още през 1150 пр. Хр., наричал се "Парк на интелигенцията", но това е друга тема.

2. Още със създаването си, в европейските зоологически градини задължително слагали и клетки с негри. Единични бройки имало и преди това - докарвали ги с кораби от новооткритите колонии, заедно с маймуни, лами и други екзотики. Те си живеели в дворците на богаташите и обикновените хора не можели да ги видят.

3. Очаровани от свежите идеи на дарвинизма, европейците до началото на 20 век, не правели разлика между негър и маймуна. Бисмарк посетил Берлинския зоопарк през 1909 г., за да види жив негър, но в клетката имало и горила. Наложило се пазачът да му покаже кое точно е негъра.

Американските биолози Бренфорд и Блум пишат: "Естественият подбор, ако не му се създават пречки, завършва с процес на измиране. Ако не съществуваше робството, чернокожите биха се конкурирали с белите в борбата за оцеляване. По-доброто приспособяване на белите в това състезание е несъмнено и изчезването на чернокожите като раса, би било само въпрос на време."

4. В началото на 20 век негри имало в зоопарковете на Базел, Берлин, Хамбург, Антверпен, Лондон и Варшава. Много често във волиерите се затваряли цели "етнографски села" - няколко семейства чернокожи, които били подтиквани да демонстрират традиционния си начин на живот - да копаят, да плетат рогозки, да палят огън, да си приготвят храна, етц. За съжаление, тези хора не издържали дълго на европейските зими. В Хамбургския зоопарк от 1908 до 1912 починали 27 чернокожи експоната.

5. В зоопарковете по това време имало не само негри, но и полинезийци, ескимоси, индианци от Патагония и даже прибалтийци /1920, Прусия/.

В САЩ, където негрите били всекидневие, в клетките затваряли пигмеи, за които се приемало, че са полумаймуни, стоящи на по-ниска степен на развитие дори от "обикновените чернокожи".

6. През 1935 - 1936 г. били ликвидирани последните клетки с чернокожи - в зоопарковете на Базел и Торино.

Летище Божурище

Летище Божурище - първото българско летище, построено 1912 г. 

Там е създаден първият български самолет, конструиран от Асен Йорданов (1896–1967). През 1921 той заминава за САЩ, където постепенно се превръща в централна фигура сред авиоконструкторите. През 1941 основава авиационно училище, което бързо става една от най-авторитетните авиошколи в Щатите.

Нийл Армстронг: "Както аз, така и всички останали пилоти сме се учили от Джорданоф на авиация". 

За него: тук 

Asen Jordanoff

От летище Божурище, на 20 декември 1943 излита и Димитър Списаревски, друга интересна личност, за да се опита да спре американската ескадрила от бомбардировачи, охранявани от 50 /!/ изтребителя, които идват откъм Панчарево за да бомбардират София. Списаревски сваля един самолет, след което прави таран на водещия изтребител. Българите успяват да принудят врага да пусне бомбите си в полето. Списаревски намира смъртта си около с. Пасарел.

Сега летището е изоставено, сградите се разпадат, останала е пистата. Било частен имот, някакви старци го охраняват, /какво охраняват - дедовия си, предполагам/, дойдоха да ме пъдят, но аз съм свикнал.

Всичко това е добър аргумент за хипотезата ми, че се страхуваме от историята си. Не ни трябват и исторически паметници. Трябва ни да дуднем, да мрънкаме и отвреме-навреме да бълваме глупости за три морета, етц.

Архивните снимки са от сайта "Изгубената България", сегашните са си мои отпреди няколко дни.

1938 г. Изпращачи на летището

Сградата сега

30-те. Производство на български самолети ДАР

Един от хангарите сега

Пистата

Цар Борис III в дружеска беседа с Херман Гьоринг на летище Божурище

Нисък стил, постепенно става висок

1. Преди няколко месеца, едни хора, вероятно асансьорни техници ни заклеха да си ремонтираме асансьора, ако не искаме да умрем /те не се изразиха точно така, но смисълът съм запазил/, събраха ни пари, казаха, че следващата седмица асансьорът няма да работи и изчезнаха, като залепиха съответното съобщение. На следващата седмица асансьорът си работеше, както и на по-следващата и ние вече съвсем се зарадвахме, че наистина, може и някой да се убие, но затова пък си имаме асансьор!

2. След около месец, почувствахме неясна вина, загриза ни чувството, че сме измамени или несправедливо третирани и вече искахме наистина някой да оправи смъртоносната кутия за да разкараме поне един екзистенциален проблем от себе си.

3. Една съседка-въртокъщница им звъня да ги пита "к'во става бе, хора?" но получила успокояващи отговори и предложения за неформално приятелство извън асансьорната тема. Не се поддала. Значи играта окончателно е загрубяла, помислих си аз - време е да се намеся с по-специални техники.

4. Нямам секрети - работя с табели. Опитът ме е научил, че едно съобщение, може да преобърне ситуацията, но само при едно условие - да е парадоксално. В другите страни сигурно е иначе, но у нас е точно така.

5. Напрегнах се и мисля, че написах нещо добро:

"Асансьорът ви не работи вече една седмица. Във входа ви е тихо и спокойно.

Той няма и как да заработи, защото ние нищо не правим.

Моля търпете.

Фирма „Асансьорни строежи”, София"

5. Това послание, по мои изчисления би трябвало да стигне до очите или ушите на асансьорните профита и да децентрира мисълта им по нетърпим начин. Първо, защото е написано от тяхно име, което ще ги уплаши, това едва ли е техният диалогичен дискурс, второ - фирма "Асансьорни строежи" не съществува от ранните 70 години, когато те вероятно не са били родени. Тяхната сигурно се казва "Антарес 2010" или друга подобна безмислица.

6. И какво стана? Дойдоха мигом и за два дена оправиха асансьора. Почувствах се някак на мястото си.

Освен да е пошло съвпадение?

* на сн.: асансьорът в един пловдивски хотел

8 март, Клара Ц., Роза Л.

1. Клара Цеткин и Роза Люксембург. Предполага се, че са се запознали в Париж, на революционна сбирка. Клара е с 14 години по-възрастна от Роза, омъжена, има двама сина. Роза е заета с научна работа и има любовник-революционер. Клариният мъж умира, тя мизерства с двете малолетни деца. Роза се разделя с Тиша /революционерът/, прави фиктивен брак с немеца Густав и заминава с него за Германия.

2. Клара се омъжва за богатия художник Георг /по-млад с 18 години/. Роза става любовница на 22-годишния син на Клара - Константин /по-млад с 14 години/. Клара не одобрява това и се скарва с Роза. Практически едновременно, Георг скъсва с Клара, а Константин - с Роза.

3. Общата любовна мъка консолидира девойките. Клара и Роза се сприятеляват отново /"Всички мъже са гадини"/. На конгреса на жените-социалистки, те предлагат учредяване на международен ден за борба с мъжете, за извоюване на равни права.

Немкинята Клара е погребана в Москва, руско-полската еврейка Роза - в Берлин.

4. Зигмунд Фройд е техен съвременник.