Малта, морето и нейните трудови хора

1А. Морето - панорамно
Проблемът при туристическите домашни албумчета е, че хората ги мързи да стават рано. И ние сме така. Следващите два кадъра са правени по обяд.

Това е другият, още по миниатюрен остров - Гозо /Малта е 27 на 15 км, Гозо е 14 на 7/, но ако някой си мисли, че ще го преброди пеша - не става - първо пече яко, второ - пътищата много криволичат и разстоянията са доста над геометричните.

Марсашлок

 Тук обаче се насилих - снимах крайбрежната на Слима в 6:53 и както се вижда, има известна разлика.

1Б. Морето - детайл
Страшна риба умряла и пет октопода

Лодки

Кораби

2. Хора
Рицар

Аниматор

Монахиня вози детето си в количка

Pulizija

На рибния пазар в Марсашлок /имената на селищата са прекрасни, а как се пишат! - Marsaxlokk!/, докато стоях и се вслушвах в призивните викове на продавачите, разбрах, че имаме обща дума: "саламура".

Хубава малтийка участва в парад на скаути

На изпроводяк - задължителният малтийски кръст

Малта-1

1. На идване още не знаеш къде ще живееш, но после научаваш и слагаш стрелчица.

2. Движението е левостранно и ако не внимаваш, още първият ден могат да те ликвидират. После свикваш - като пресичаш се оглеждаш в шест посоки /4 основни + две факултативни, за всеобхватност/ и всичко е наред.

3. В средата на април, плажът е добре посетен, но във водата влизат само най-смелите малтийки, след дълъг размисъл /17 градуса/

4. Страната може да няма армия, но има вековен опит в отбраната, цялата е в крепости и очевидно няма да се остави просто така, ако враг я нападне в черна нощ.

 5. Веднъж посетил дворец, човек започва да се чувства като благородник - жестовете стават плавни и удължени, на лицето се появява всеопрощаваща усмивка, речта става витиевато-резоньорска: "Видите ли, млади приятелю...", "Боя се, че е време да се оттегля в покоите си", "Поврага!", етц.

6. Вратите до една са арт-обекти.

7. Всяка къща си има отделно име, написано на табелка, което явно отразява някакви фантазии на собственика.

 8. Много обичат кучета, но нито едно не е малтийска болонка или каквато и да е общоприета порода. Предполагам, че морето изхвърля най-различни и хората си ги взимат.

9. Все пак, видях една болонка, пазеше оранжерията в един дворец.

10. Растения, които у нас са в саксийки или най-много в тенекии от маслини, тук са огромни, сенчести дървета.
Чемширът отгоре хвърля чудесна сянка.

11. Кактус хвърля чудесна сянка.

12. Фикус хвърля чудесна сянка.

13. Една архитектурна особеност - няма да те уважават, ако домът ти е без еркерен прозорец.

14. Не може без малтийски кръст.

Спирам, поради пресищане. Следва: Малта, морето и нейните трудови хора. Stay tuned.

Илф и Петров, за познавачи

Откъс от "Страница от албума", 1933г.

Най-страшният персонаж в лоша съвременна пиеса, е така нареченият "възрастен работник". Зрителите с трепет очакват появяването му. И ето - той излиза на сцената. И ето, под гръмовната кашлица на публиката, започва да се очертава образът.

О, това е сложна фигура. В сравнение с нея, шекспировият венециански търговец е груба провинциална схема.

Разбира се, възрастният работник, вече не е млад /на 56 е/. Непременно носи ботуши на висока подметка. Разбира се, носи очила със стоманени рамки като на Калинин, сатенена риза под сакото и мустаци, за които ценоразписът в театралния магазин съобщава кратко и някак нагло: "Мустаци колхозни - 80 копейки"/.

Възрастният работник винаги и без изключение, се казва Иван Тимофеевич, Кузма Егорич или Василий Фомич.

Той е безпартиен, но притежава свръхестествено класово чувство, въпреки, че в някаква степен е в менгемето на миналото /маха иконата от стената чак в трето действие/. Като правило, възрастният работник обожава струга си. Често мърмори и се оплаква от кооперацията, но кого ще излъже? - под грубата външност на мърморко се крие вярно сърце.

Драматурзите не си позволяват никакви отклонения от образа. И само като проблеснат стоманените очила в светлините на рампата  - суфльорът спокойно може да се оттегли в бюфета - публиката сама ще подскаже на Кузма Егорич репликата му, ако той я забрави.

* на сн. : Ленин на ски. На мотора - Лев Троцки, на калника - вуду на Инеса Арманд, отзад - Ленин на ски. Началото на ХХ век. Забавлявали са се здравата.

Антишпионски плакати от WWII - руски и немски

Руски плакати
1. Класика

2. Редникът е очарован от големината на ракетите в поделението, но на ефрейтора му става тъпо, защото врагът може да екстраполира жеста и да узнае истинският им размер.

3. Работникът е изпростял и съобщава на приятелката си къде са базирани подводниците. Вдясно в полупрофил - избръснат, подстриган, със скъпи рамки на очилата и професионално деформирано ухо гражданин. Очевидно шпионин.

4. Никъде няма спокойствие - пийват си водка, замезват си с долнокачествено саламче, говорят си за далекобойност на новите балистични ракети, а отзад - грозникът-разузнавач слухти.

5. Две прекрасни приятелки си споделят за типа въоръжение на новите Миг-27, а минаващ наблизо американски агент даже си записва. Отдолу - същият специалист в друга ситуация.

 6. Вдясно - ужасяващо зомби-половин съветски служител, половин Щирлиц, а лековерният чиновник му описва как току що са сменили шифъра на Генералния щаб.

7. Обичайното желание на врага да ти направи мръсно - искат да взривят ВЕЦ в центъра на града /на заден план/, но мечът...

8. Веднага си личи, тоя с туберкулозния крайник току що е пипал долар /значи ще взриви нещо/, но работникът го хваща точно навреме.

9. Всичко е ясно - закръглената блондинка научава за възможностите на зенитния комплекс "Искандер" и след миг ще тича в кокошарника, където е скрита радиостанцията, за да се свърже с Центъра.

10. Артритната ръка с неизрязани нокти явно ще се опитва да предизвика някаква епидемия в завода, ама хайде да не и се получи.

Немски плакати /серия "Врагът е сред нас"/

1. Келнерът е подозрително мазен, но не е той.

2. Войникът е съвсем искрен пред милото си гадже: "В началото тръгна добре, но после ни разгониха фамилията". Отзад гадният шпионин ще предаде тези данни на руснаците.

3. Шпионинът уж чете "Франкфуртер алгемайне цайтунг", но слуша хвалбите на двамата хауптщурмбанфюрери отзад, кой повече хора е застрелял.

4. Служител в концлагер се връща на работа след кратък отпуск. Не трябваше да споменава пред жена си, кога е следващият влак с трупове /Truppentransporte uber.../. Тя веднага ще изтича в Гестапо.

5. Оберщумбанфюрерът се е напил и си е хванал не много скъпа проститутка, пред която плещи каквото му дойде, в това число и за числеността на дивизията им. Фройлайн ще го изпорти практически веднага - тя сътрудничи с Гестапо от януари 1936 година.

6. Заводи "Фолксваген-Костенуркен". След смяната. Тъкмо се релаксираш и споделиш с главния счетоводител, че войната продължава вече 3 години седем месеца и дванайсет дни, и оня вляво е чул и запомнил всичко.

 7. Жената: "Ханс пише, че дивизията му няма скоро да се върне, така че, Ви каня у дома, да Ви покажа колекцията си от абажури".


8. Шпионинът цяла вечер разнася една бира без да я пие и това би могло да е подозрително, но той си знае най-добре, нали са го обучавали как да не предизвиква подозрение.

9. Така приятно е да се изповядаш на непознат във влака, но ако той се окаже шпионин - кофти.

Ким Ир Сен във фолклора

15 април 1912 г. - роден Ким Ир Сен /съвпада и с празника "Ден на слънцето"/

Из Севкор. фолклор:

1. Слънчевото дете 

В едно ранно утро, в средата на април, дядо Ким Бо Хуин се изкачи в планината Манген за да събере малко дръвца за печицата си. Гората беше обвита в мъгла и тъма, но той смело крачеше по познатата пътека. В средата на пътя, изведнъж стана необичайно светло. Ким Бо се огледа очудено - върхът на планината грееше с ярка светлина,  но не слънчева, а сякаш бе намазан с еко-флуоресцент. Удивен, сбръчканият кореец ускори крачка и изведнъж Го видя. Всред широка поляна, на златна възглавница седеше момченце и усмихнато се любуваше на селото в долината - Мангенде. От небето се беше спуснал скъп пратеник.

2. Пиринчената чиния

Жителите на село Мангенде вече няколко дни се чудеха как най-достойно да отпразнуват първата годишнина на малкия красавец Сон Чжу. Ким Ир Сен, като всеки велик вожд, имаше няколко имена за да внася благоговеен смут сред последователите си. Предлагаха се различни идеи: да му купят учебник по корейска граматика, да му изковат меч от неръждавейка, да му дарят покълнали семена на пет корейски полски култури, да му ушият национална носийка от свръхтънка коприна. Накрая решиха, че юбилярът трябва да получи нещо, символизиращо светлото бъдеще на страната. Това  беше пиринчена чиния с капак, на която са гравирани три букви: "ЧРД", което на корейски означава "Честит рожден ден", а около тях - три прекрасни корейски пеперуди /от вида Anopheles/ и две прекрасни корейски хризантеми. Това изразяваше пожеланията и увереността на простите селяни със златни сърца, че Ким ще стане велик ръководител с твърда като бамбук воля и непреклонен като сребърен бор дух.

* на сн.: Утро в Щаба. /худ. Ким Хю Хак, 91-ва година чучхе/

Хипократова клетва за фотографи

Преведено е от западноевропейски езици.
1. Никога не съм правил и при никакви обстоятелства няма да направя снимка на гол модел, държащ в ръцете си прозрачeн съд.
2. Няма да снимам куче играещо с котка и котка, играеща с кълбо прежда.
3. Няма да снимам грозде в едър план, така че, гроздовете да са с размер на ябълки и няма да снимам ябълка така, че да изглежда като диня.
4. Няма да снимам кърмеща майка и старица с плетка в инвалидна количка, озаглавявайки последната "Залезът на живота"
5. Няма да снимам симпатични стари скитници с безнадеждно заплетени бради и блестящи носове.
6. Няма да снимам девойки на Бали, въпреки тяхното безстрашие пред камерата.
7. Няма да снимам гол модел, който в падащата през венецианска щора светлина, изглежда като тигър.
8. Няма да снимам стари хамбари в Кънектикът /възхитителна текстура на дървото, издържало на бурите/ или тексаски кактуси, нищо че там ги наричат "какти", или абориген, катерещ се на палма в Хаити.
9. Няма да снимам спящи бездомници в Бауъри, завити с неделен брой на Ню Йорк Таймс вместо одеало, под залепен на оградата постер с Марлен Дитрих.
10. Никога няма да снимам гипсово копие на гръцка статуя или кочан зеле разрязан надве, или листа салата с капки роса по нея.
11. Няма да наричам снимката на момче на фона на стена "Момче", а снимката на дете, прегърнало козле "Две дечица".
12. Няма да снимам площада Сан Марко във Венеция през балконската решетка на Двореца на дожите.
13. Няма да снимам родео, слагайки камерата между задните крака на коня.
14. И в края на краищата, ако по силата на обстоятелствата бъда принуден да снимам мексиканско дете, ще отпъдя всички мухи от лицето му преди това, въпреки небесният тътен, който ще се раздаде.
15. И въобще, ако успея, ще се въздържа да снимам каквито и да са кадри, с каквото и да е съдържание, под какъвто и да е предлог.

* на сн.: птичето не е споменато, значи може.