вторник, 23 април 2013 г.

Илф и Петров, за познавачи

Откъс от "Страница от албума", 1933г.
Най-страшният персонаж в лоша съвременна пиеса, е така нареченият "възрастен работник". Зрителите с трепет очакват появяването му. И ето - той излиза на сцената. И ето, под гръмовната кашлица на публиката, започва да се очертава образът.
О, това е сложна фигура. В сравнение с нея, шекспировият венециански търговец е груба провинциална схема.
Разбира се, възрастният работник, вече не е млад /на 56 е/. Непременно носи ботуши на висока подметка. Разбира се, носи очила със стоманени рамки като на Калинин, сатенена риза под сакото и мустаци, за които ценоразписът в театралния магазин съобщава кратко и някак нагло: "Мустаци колхозни - 80 копейки"/.
Възрастният работник винаги и без изключение, се казва Иван Тимофеевич, Кузма Егорич или Василий Фомич.
Той е безпартиен, но притежава свръхестествено класово чувство, въпреки, че в някаква степен е в менгемето на миналото /маха иконата от стената чак в трето действие/. Като правило, възрастният работник обожава струга си. Често мърмори и се оплаква от кооперацията, но кого ще излъже? - под грубата външност на мърморко се крие вярно сърце.
Драматурзите не си позволяват никакви отклонения от образа. И само като проблеснат стоманените очила в светлините на рампата  - суфльорът спокойно може да се оттегли в бюфета - публиката сама ще подскаже на Кузма Егорич репликата му, ако той я забрави.

* на сн. : Ленин на ски. На мотора - Лев Троцки, на калника - вуду на Инеса Арманд, отзад - Ленин на ски. Началото на ХХ век. Забавлявали са се здравата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар