Фрагментини от юни

1. Ходех си напред-назад, правех се там на интересен и изведнъж, един приятел ми каза нещо впечатляващо: "Предишният път носехме децата си на конче като ходехме по протестите, а сега те носят своите на конче по протестите", каза той. "Ах копеле, помислих си, колко романтично, точно така е, майка му стара!" 

"И тогава, както и сега - добави той - все се опитваме да свалим БСП от власт."

Тука вече истински ме натъжи. Каква е тази цикличност? Да не би пък, единствената достъпна нам терапия да е във възможността да изживяваме травмата отново и отново? Бах ги в терапевтите.

2. Да даваш съвети е най-гадното нещо, за което се сещам. Едно, че никой съвет не работи, защото е проекция на собствените ти виждания по въпроса, които незнайно защо, настояваш, да са универсални и вседействащи и второ - не поемаш никаква отговорност за получателя им. А отгоре на всичко, водят до заблудата, че щом раздаваш съвети, евентуално си станал мъдрец. Станал си, ама друг път. Най-много да си станал приятел на Алоис Алцхаймер или друг учен от същата специалност.

* на сн.: Витоша, до хижа Момина скала

Свръхпрахосмукачка

1. Някакъв мошеник, предлагал на хората да си купят свръхпрахосмукачка за 1500 долара. Идвал вкъщи да демонстрира/презентира, етц. Обещавал да ви изчисти килима. Правел така, че да се обърнете за момент с гръб към него /към килима и към мошеника/ и разпръсквал отгоре миниатюрни пластмасови кърлежчета. После прахосмукирал и ви ги показвал, заедно с осемнадесетте вида прах, които прахосмукачката събирала /досега - с обикновена - само един вид прах/.

2. Освен тази измама, каква още практикувал:  докато сте обърнати с гръб, от прахосмукачката излизали десетина малки гномчета и бързичко почиствали килима от по-фините боклуци, а после се скривали обратно. Ти нищо не забелязваш, само виждаш крайния резултат. Очарован от такава ефективност, вадиш парите и купуваш. "Закупуваш", както често пишат по форумите, когато става дума за единичен екземпляр. Някои пишат и "копувам". Не знам кое от двете ми харесва повече.

3. После мошенникът си отива със своя агрегат, а този който си купил ти /закупил, копил/ се оказва само обвивка - т.е. продали са ти го без гномчетата и без кутийката с пластмасови кърлежи. Това ако не е измама, здраве му кажи.

* на сн.: мазе плачещо за профи-прахосмукачка

Китайски синдром

1. Kупуваме си пулверизатор за цветя - голям, червен, красив, с помпа, страшно евтин, китайски и т.н. Два литра вода поема, баси. Това ще е един Тиранозаурус Рекс за балконската ми флора. Ще мога освен за нея, да го ползвам и за еротични игри с Роси. Набелязвам мислено някои сцени.

2. Пълня го с уверен жест с обещаните два литра. Фиаско. Вместо очаквания облак от фин воден прашец, красиво пречупващ светлината в седем 24-цветни дъги и т.н., агрегатът ми пуска две криви струйки, досущ старец в напреднал простатит.

3. Чувам хора от древногръцката драма: 

"А ти какво очакваше, Ахиле?

Китайски ти е уредът, ти знаеш.

Освен това, безплатен обед няма,

Поливай пак със старата си кана."

3. Не ми е за мене си, а най ми е за китайския работник, /който очевидно, пак успя да ме яхне, тоз чуден, късносоциалистически хегемон/. Като произвежда такива неща, които наподобяват истински, но са само външна имитация, не се ли деморализира работникът? С прости думи - не си ли казва той: "*бал съм го аз прогреса и честта на Поднебесната"?

4. Освен това, нали си имат ком. партия, тя не им ли говори за съзнателност, за славни работнически традиции, за качество и ефективност, а също и за ефективност и качество? В края на краищата, не ги ли разстрелва частично, ако нещо сгафят с експорта на пулверизатори за България? 

5. Абе прашинки сме. Ще си поливаме както преди - с каната.

* на сн.: автопортрет върху блатен мехур

Малко снимки от последните седмици-2

Оптични илюзии

Без очила

С очила

 1. Отидох в една оптика да си правя нови очила. Рамки си избрах на третата минута - имаше толкова много, че това някак обезмисли избора. Просто отхвърлих няколко гей-варианта и взех средно мъжествен, в любимите ми оттенъци на сивото.

2. После да ми определят диоптъра. Защо ми трябваше да казвам, че съм колега - процедурата продължи около час, лекарката ме прекара през най-различни електронни устройства, които, както си му е редът, показваха различни неща и трябваше субективно да ги уеднаквим. Накрая получих лека халюцинация - започнах да виждам без очила малко по-добре отколкото с тях. Както и да е.

3. Тъкмо реших, че сме привършили - не. Започнахме професионален разговор с оптометристката за видовете стъкла. Бях дошъл за евтини очила за близко. Съвсем простичко им обясних, че за далече вече не ми трябват - към 54-тата си година съм видял всичко по-далечно, което си струва да бъде видяно, а за екзотични гледки си имам фотоапарат. Жената беше много симпатична и някак плавно успя да ме въведе в света на богатите - тия със стъкла "прогресив". И досега бях с прогресив, но не съм във възторг. Тя обясни, че сегашния прогресив, вече не е онова, което беше. Изкара каталог на Цайс. Видях цените и станах малко арогантен, което я принуди да извади други фирми, с по-умерени цени. В края на краищата, почти съм сигурен, че няма да ми трябва Цайс за 600 кинта стъклото, с хидрофобно покритие. Отдавна вече не се гмуркам надълбоко когато съм на море - въобще не слизам под метър. А и самият аз не струвам толкова.

4. Избрах си едни, на цена малко над психологическата ми граница. Мислех, че сме приключили с трудната част, но не. Направиха ми и някаква много специална снимка и се разбра, че ако не се получи нещо си там, ще трябва да си избера други рамки. Баси, няма да се върна.

5. Оставих капаро 200 кинта. Ще се върна, близо е до вкъщи.

Очакванията ми с новите очила

Любов и щастие

1. Има две тези, които използвам, когато искам да си дам универсално, метаобяснение на човешкото поведение /"последното възможно обяснение", както би казал Фуко/.  Те са: 

а) всичко, което хората правят, в основата си е търсене на любов и б) същото, но вместо любов, слагам щастие.

Може би едното е отгоре и от него произлиза другото и после надолу по веригата, до конкретно поведение. Или са синоними на едно и също състояние.

2. Тези конструкти нямат практическа стойност, освен за да блеснеш в компания или пък, за психологически ребуси, например: изведете любовен мотив от ситуация на убийство с цел грабеж. Не е трудно.

3. Снимах една селска къща. Човекът е започнал да я строи, за да получи любов от близките си и признание от съседите, което би го направило щастлив. Стигайки до третия етаж, той разбира, че никое от децата му не иска да живее в това забито село, иронизират го, наричайки я "гимназия", етц. Не искат да идват и с приятели за купонясване. За какво им е? Нито басейн, нито връстници наоколо, само природа. Предпочитат си оупън еъра, клубовете, евтините хотелчета или палатки по морето - там е купонът. 

4. Строежът е спрян, къщата е непокрита и се руши, както си му е редът - от покрива надолу. Реално погледнато, на човека му е достатъчна стаята на първия етаж вдясно.  Живее си там и не е станал по-щастлив. Дано поне не е по-нещастен.

Щайнерианецът

1. Като специализант в една московска псих. клиника /на снимката, от http://moscow-i-ya.livejournal.com/20767.html/, веднъж ни докараха младо момче, предизвикало подозрения, защото повече от час стояло неподвижно пред голям плакат на Ленин. Говоря за 1986 година и минус 15-20 градуса, т.е. нормална московска зима.

2. Момчето не беше агресивно, беше в лек ступор и чуваше гласове, сподели, че Ленин му казвал важни неща и разговорът, продължил малко повече от обикновено, та се застоял.

3. Ситуацията беше сладострастна, защото системата, базирана изцяло на лицемерие и лъжа, непрекъснато ни обсипваше с шизофренни заклинания /например, "Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить"/, но хората успяваха да се абстрахират от такива глупости и запазваха нормалността си. От друга страна, човек, който се бе опитал искрено да си общува с вожда, макар и по свръхестествен начин, веднага бе заподозрян като психично болен.

4. След известно време, дойде майката и сподели, че изобщо не се очудва на станалото, след като вкъщи синът и непрекъснато четял някакъв писател-фашист. Така се изрази. Това ме заинтригува, а майката не знаеше кой е, но щяла да ми донесе снимка, да видя, че е наистина фашист. Казах и, да донесе някоя книга, защото по снимка ще ми е трудно - почти не съм виждал истински фашисти на снимка. Тя малко се поколеба, /явно ставаше дума за забранен автор и я хвана шубето/, но се нави, щом това ще помогне на лечението.

5. Писателят- фашист се оказа Рудолф Щайнер, много интересен философ, езотерик и създател на педагогическа система, функционираща и досега на Запад  /Waldorf education/. Майката ми подари ксерокопия на три негови книги. 

6. Донесе и снимка - емиии... прилича си на фашист човека, няма защо да крия.