вторник, 11 юни 2013 г.

Китайски синдром

1. Kупуваме си пулверизатор за цветя - голям, червен, красив, с помпа, страшно евтин, китайски и т.н. Два литра вода поема, баси. Това ще е един Тиранозаурус Рекс за балконската ми флора. Ще мога освен за нея, да го ползвам и за еротични игри с Роси. Набелязвам мислено някои сцени.
2. Пълня го с уверен жест с обещаните два литра. Фиаско. Вместо очаквания облак от фин воден прашец, красиво пречупващ светлината в седем 24-цветни дъги и т.н., агрегатът ми пуска две криви струйки, досущ старец в напреднал простатит.
3. Чувам хора от древногръцката драма: 
"А ти какво очакваше, Ахиле?
Китайски ти е уредът, ти знаеш.
Освен това, безплатен обед няма,
Поливай пак със старата си кана."
3. Не ми е за мене си, а най ми е за китайския работник, /който очевидно, пак успя да ме яхне, тоз чуден, късносоциалистически хегемон/. Като произвежда такива неща, които наподобяват истински, но са само външна имитация, не се ли деморализира работникът? С прости думи - не си ли казва той: "*бал съм го аз прогреса и честта на Поднебесната"?
4. Освен това, нали си имат ком. партия, тя не им ли говори за съзнателност, за славни работнически традиции, за качество и ефективност, а също и за ефективност и качество? В края на краищата, не ги ли разстрелва частично, ако нещо сгафят с експорта на пулверизатори за България? 
5. Абе прашинки сме. Ще си поливаме както преди - с каната.

* на сн.: автопортрет върху блатен мехур

Няма коментари:

Публикуване на коментар