Градината

понеделник, 9 септември 2013 г.

Деконструкция на парен локомотив

Имах кораб в плановете си, но не стана. Прибегнах до стар локомотив на гара Банско.

1. Самият локомотив, от серията 504.76, синтетичен изглед

2. Започва деконструкцията. Трима любопитковци

3. Ето как системата пречи

4. По-стар модел ролкови кънки

5. Всеки влак до 13 атмосфери си има личен медалион за идентификация в случай на злополука

6. Слабост са ми грижливо затворените капачета

7. Още едно

8. ЖП модул за развеселяване на пътниците

9. Пухче- светлинен отражател /усилва осветеността до 1400 лумена/

10. Глава на хамелеон, в момент на смяна на цвят /в степени на сивото/

11. Шест кубически метра воден стълб

12. Запорен кран

13. Слагам малко въглища и потегляме

14. Винаги като тръгваш занякъде, има поне един изпращач. Обикновено жена в бяло

петък, 6 септември 2013 г.

Кафе-машина от новите

1. Колко странно се променят технологиите. Изгоря ни кафе-машината. В първия момент я насочих към кофата за боклук, но после, в пристъп на грандомания, реших да я поправя. Защо да не мога, разсъждавах - все някой ги поправя, защо това да не съм аз. Бяха ми казали, че тия, които са без помпа /напр. моята/, са много по-прости от ония с помпа, където се работи с колосални налягания и там по-добре да не се пъхам.

2. Така или иначе - отворих машинката, включих я в мрежата и взех нежно да я гъделичкам с любимия си инструмент - фазомерът, с който без страх интимнича с електричеството. Докоснах ред контакти, но никъде не светна. Ехе, помислих си - ясно! Не прави контакт.

3. Оттук нататък се почувствах като едно време в Гърция - науча някоя дълга, двусмислена фраза на гръцки от разговорника, кажа я в захаропластиката /сладкарницата/ с произношение, което съм приел за подходящо и се оглеждам в тревожно очакване. Те ме взимат за екзотичен островен Зорбас и ми отговарят адски подробно на чисто димотики. И тук аз, на лош английски им казвам, че нищичко не им разбирам. Те чаткат, че са били измамени и ме намразват. Освен това, стават и по-неуслужливи.

4. Така и с машината - аз я изследвам по общоприетия начин, тя ми дава отговор на непознат език. Хвърлих я. Новата, която си купихме за скромна сума, иска по друго обгрижване, съотв. по-друг стил на живот. Стоиш пред контролното табло, следиш индикаторите /ниво на течността, налягане в централния контур, степен на екстракция, температура/ и превключваш различни модули по определена схема. А като заработи и помпата, разбираш, че ще полетиш. До Лисабон, чартър.

* на сн.: фунийка за водата на стар модел кафемашина

сряда, 4 септември 2013 г.

Еко-жените

1. При жените след 45, забелязвам два типа поведение /увлечения/, които са ми по-малко симпатични от останалите четиридесет и два:

а) на едни им се събужда желанието за здравословен начин на живот, еко-храни, диети и т.н., очевидно заемащ мястото на детронирания нормален начин на живот.

б) на други им се появяват и пробиват лечителски интенции, обикновено без съпътстващите дадености и ценз.

А тъй като лечителството винаги е свързано с прорицателство /главният въпрос на страдащия е "ще ме бъде ли?"/, "значи - смятай", както се изразява една позната.

2. Смятам: сериозните хормонални промени в женския организъм, водят до поява на всякви инсайти, просветления, провиждания, етц. Или обратно - появилите се прозрения, водят до промяна на поведението, което води до промяна на хормоналния фон, което докарва още прозрения и тази мъка ескалира до не знам кога? Но цялата прелест на психологията е в това, че нещо, което си видял като причина, след секунда го виждаш следствие; съответно, като въртим картинката на 90, 180 или 360 градуса, според настроението си - все някой ще е прав. Вж. Булгаков,/М&М/: "Днес си официално лице , а утре, току-поглеж - станал си неофициално."

3. "Видя ли", казвам на такива хора - като не завърши навреме медицина, плащай сега неумерени суми за курсове по хомеопластика, увод в демонологията, фалосни констелации, хлипащо дишане и цялата тая парамедицинска кабала."

4. Махам сексизма. Трябва да отбележа, че при мъжете в петдесетте им, стават още по-монстроидни промени, но не толкова вълшебно-чудотворни и затова, леко ми простеят. Даже не и леко.

*на сн.: част от човешко тяло, /Банско - някакъв музей/

събота, 31 август 2013 г.

Теснолинейката

1.От време на време, когато съвсем се втвърдя от ежедневието, поисквам да ми е романтично. Ако обичайните средства /хероин, електрод в хипоталамуса/ не помогнат, се качвам на теснолинейката от Велинград до Добринище и след седем часа /три натам, час почивка и три обратно/, съм като нов.

2. Влакът беше полупразен, както обикновено. Вагоните бяха сменени с нови, спрямо последния път. Видяхме следните по-интересни пътници:

а) Спяща бабичка-пътешественица. Едни цигани поискаха да седнат до нея. Тя им каза, че идва чак от Враца и няма да стане. Циганите не схванаха логиката и отминаха.

б) Старчок с таблоид и кОличка от 0.5, внимаваше къде сяда, за да не му духа.

в) Помакиня в розов анцуг с момченце и двамата с много красиви сини очи.

г) Доста едричка кондукторка, която обясни на едни пътници, че в Банско ходи само за джаз-фестивала, иначе - прекалено много туристи имало.

д) Петдесетгодишна пантера с алкохолен фациес, за съжаление, блокиращ всякаква еротика

е) Възрастна двойка рентиери - добре облечени свободни туристи, със скъпи раници

Малко снимки за да схванете духа.

Новите вагончета-вогончета

Композицийката мъжествено преодолява огромните скални разломи

Цветино. Кондукторката слиза да поседне на пейка, чакаме разминаване с обратния влак

Ето двамата красавци в благородно съревнование, кой с повече вагончета или там каквото си мерят влаковете

После тръгват едни тунели, двайсетина на брой

Любимата ми гара - Аврамови колиби, сега - Аврамово, за да не се излагаме. Обикновено я подават като "най-високата на Б. полуостров." Кой знае, не и личи - нито капка гордост, животът си тече без патос.